Р Е Ш Е Н И Е

№ 379/23.12. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.11.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА     

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 625 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Ю Б” АД гр.София, срещу решение № 709/04.07.2014год. по т.д. № 1741/2013год. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от банката срещу Александров З.С. установителен иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК, за установяване в отношенията между страните съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №19025/2012г. на Варненски районен съд, 31 състав, заповед за изпълнение №1226/18.02.2013г., за сумата 86 290,44 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит № HL 30442 от 27.07.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 27.12.2012г., до окончателното й плащане; както и за сумата 9 851,47 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 02.01.2012г. до 18.12.2012г. и за сумата 246,29 лева, представляваща дължими такси за периода от 06.08.2009г. до 18.12.2012г.

Счита обжалваното решение за неправилно- поради  незаконосъобразност и необоснованост на същото на същото,  по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Възиваемата страна с писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

 В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуален представител на страните.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Ю Б” АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, с която по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК срещу ответника А.З.С.,***, са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №19025/2012г. на Варненски районен съд, 31 състав, заповед за изпълнение №1226/18.02.2013г., за сумата 86 290,44 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит № HL 30442 от 27.07.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 27.12.2012г., до окончателното й плащане,  както и за сумата 9 851,47 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 02.01.2012г. до 18.12.2012г. и за сумата 246,29 лева, представляваща дължими такси за периода от 06.08.2009г. до 18.12.2012г.

С писмен отговор ответникът моли за отхвърляне на предявените искове по основание и по размер, по изложени съображения.    Тнърди, че не е възникнала предсрочна изискуемост на задължението.

 Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Предмет на предявените искове е установяване по реда на чл.415 от ГПК, съществуването на вземанията на банката – кредитор срещу ответника А. С., произтичащи от сключен договор за кредит № HL 30442 от 27.07.2007г. (идентичен с Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL 428 от 27.07.2007 г. на „ДЗИ БАНК” АД), изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 25.05.2009г., Допълнително споразумение от 29.06.2010г., Допълнително споразумение от 27.12.2010г. и Допълнително споразумение от 29.07.2011г.

Въз основа на тези вземания на ищеца по реда чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Възражението на ответника е в срока по чл.414 от ГПК, поради което предявеният  установителния иск е допустим.

При разглеждане на иска по същество, съдът съобрази следното:

Съобразно съдържанието на исковата молба, претенцията на ищеца се основава на твърдение, че вземанията по сключения между страните договор се претендират на основание настъпила в хипотезата на чл.19 от Договора за кредит от 26.11.2007г. автоматична предсрочна изискуемост поради допусната забава в плащането на погасителна вноска №53 за сумата от 600 лева, определена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, считано от падежната дата на тази вноска - 02.01.2012г. /стр.4/.

Както се изложи, ответникът оспорва това твърдение на банката, че в разпоредбата на на чл.19 от кредитния договор е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредитното задължение.

 

Съобразно твърденията, следва извода, че основния спор между страните е относно дали са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на банковия кредит.

По така развилия се спор относно предсрочната изискуемост на процесния кредит, съдът намира, че следва да отбележи следното:

В т.18 на ТР №4 от 18.06.2014год. на ВКС, по тълк. Дело № 4/2013год.  ОСГТК, изрично е дадено разрешение на така повдигнатия спор /относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за банков кредит/. 

Така даденото даденото разрешение е задължително за прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните хипотези.  Според даденото разрешение, ако фактите, относими към настъпване  и обявяване на предсрочна изискуемост, не са съществували преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. 

В решението са посочени и предпоставките за  обявяване на  кредита за предсрочно изискуем. Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасевия остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на  от длъжника на волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането,  но не представлява документ, удостоверяващ , че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предстрочно изискуем.  Постигнатата в договора предварителна договорка при какви условия договора за кредит става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление да е достигнало  до длъжника.  Прави се извод, че предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на волеизявлението от длъжника предхожда по времеподаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По спора, с който настоящата инстанция е сезирана, е безспорно, че не са налице изложените предпоставки, за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е така, тъй като не се установява към посочения релевантен момент банката да е обявила предсрочна изискуемост на кредита, чрез отправено изявление че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. А както се посочи, предсрочната изискуемост има действие от момента на изявлението. Предвид изложеното, представеното уведомление от въззивника, чрез което обявява предсрочната изискуемост на кредита, е ирелевантно за спора. Същото е получено на 03.11.2014год., а като се посочи, уведомлението би имало правно значение, само ако предхожда заявлението  за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за настъпила в резултат на просрочието на дължимата погасителна вноска №53 за сумата от 600 лева с падеж  02.01.2012г. предсрочна изискуемост на целия процесен кредит, на основание чл.19 от процесния договор за кредит.

Предвид установената неизискуемост на вземането на въззивната банка,  предявеният от нея иск за установяване на вземането й към длъжника се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

След като постановеният съдебен акт като краен извод е в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, относно изложените правни изводи, които споделя. По повод направено искане от въззиваемата страна за заплащане на сумата 3 500лв.-адвокатско  възнаграждение за правна защита пред настоящата инстанция, с оглед изхода на спора и представените доказателства за плащане на сумата,  същото следва да бъде присъдено.

Водим  от изложеното, съдът

                                              

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 709 от 04.07.2014 год., постановено по  т.д. № 1741/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ю Б” АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, до заплати на А.З.С.,***, сумата от 3 500лв./три  хиляди и петстотин лева/-направени разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                   2.