Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

2/05.01.16 г.                                                    2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   двадесет и пети ноември                                        Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

 

при  секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  625  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „Еко Енергия – Михаил Иванов 2010” ЕООД, ЕИК 201376491, гр.София, бул.Цар Освободител 14, ет.1, представлявано от управителя В П А против решение  от 18.06.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1981/2014г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу „Енерго  - Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца  сумата от 74 132.72 лв, представляваща цена за достъп на ФЕЦ Конево, с.Конево, общ.Върбица, обл.Шумен до мрежата на ответника, за период от 28.12.12г. до 30.06.13г., заплатени от ищеца на отпаднало основание, евентуално – при начална липса на основание, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изпълнение на задължението, както и сумата от 8 255.91 лева, представляваща мораторна лихва от изпадането в забава на  ответника на 30.07.13г. до предявяване на иска на 25.11.2014г., изчислена върху главница от 61 906.35 лева, на основание чл.55, предложение трето, евентуално -  предложение  първо от ЗЗД. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати и  сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 3 020 лв с редукция поради упражнено възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.

          По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искови претенции. Моли и за присъждане на разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна  счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          В писмено становище  Комисията за енергийно и водно регулиране излага схващането, че не следва да бъде конституирана като участващо във въззивното производство лице, тъй като в диспозитива на обжалваното решение липсва запис, че то е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника /КЕВР/.  На самостоятелно основание твърди, че като я е конституирал неоснователно и немотивирано и не е отменил определението си за конституирането й като трето лице – помагач на ответника, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение по отношение на нея. Моли да бъде заличена като лице, участващо  във въззивното производство, първоинстанционното решение да бъде обезсилено, респ. съдебното производство – прекратено по отношение на нея. Алтернативно счита, че решението на ВОС е правилно и изцяло законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3, евентуално – пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

          Ищецът  „Еко Енергия – Михаил Иванов 2010” ЕООД, ЕИК 201376491, гр.София,  претендира от ответника „Енерго – Про Мрежи” АД, гр.Варна заплащане на сумата от 74 132.72 лв, представляваща цената за достъп на ФЕЦ Конево, с.Конево, общ.Върбица, обл.Шумен до мрежата на ответника, за периода от 28.12.12г. до 30.06.13г., заплатени от ищеца на отпаднало основание, евентуално – при начална липса на основание, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изпълнение на задължението, както и сумата от 8 255.91 лева, представляваща мораторна лихва от изпадането в забава на  ответника на 30.07.13г. до предявяване на иска на 25.11.2014г., изчислена върху главница от 61 906.35 лева, на основание чл.55, предложение трето, евентуално -  предложение  първо от ЗЗД.

          Безспорно установено по делото е, че ищецът е собственик на  Малка електроцентрала с фотоволтаични модули за производство от ел.енергия от ВЕИ, с инсталирана мощност от 600 kWp, която  е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи” АД с Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия от 02.09.2011г. с рег.№ П- Ш11- 73 -18.03.2011 – П-Ш11-451-129.08.11. и е въведена в експлоатация с разрешение от 29.06.12г., като произведената от тази централа електроенергия попада в обхвата на пар.1, т.8 от ДР на ЗЕВИ. Между страните по спора е налице валидно възникнало облигационно отношение въз основа на  Договор за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник № 287/13.11.2012г. - л.18, ведно с приложенията му, както и въз основа на  Договор за достъп на производител на ел.енергия до мрежите, собственост на „Енерго-про Мрежи” АД от 30.10.2012г. с рег.№ ПД – Ш12-90-01.08.2012. - л.153.

Не е спорно и обстоятелството, че  за целия процесен период  на ищеца е бил предоставен достъп до ЕРП мрежа, за който електроразпределителното дружество е издало шест броя фактури  - ф. № 0001101623/05.02.2013г.; ф.№ 0001102014/ 05.03.2013г.; ф.№ 0001102317/03.04.2013г.; ф.№ 0001102587/07.05.2013г.; ф.№ **********/05.06.2013г. и ф.№ 0001103289/05.07.2013г., по които са преведени на ответника  общо 74 142.72 лева, т.е. с 10 лева повече от фактурираното. Съобразно т.2 от заключението на ССЕ, лихвите за забава, изчислени върху сумата от 61 906.35 лева за периода от 30.07.2013г. до 24.11.2014г. /подаване на исковата молба/ възлизат на 8 324.91 лева. На 09.07.2013г. в ответното дружество е входирана покана – л.76, от ищеца за възстановяване на заплатената сума от 61 906,35 лв по изрично посочени в поканата фактури.

Не е спорно между страните още и това, че с влязло в сила решение на ВАдмС  Решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено, в частта, касателно временните цени за достъп на ФтЦ.

Основният спорен по делото въпрос е за действието по време на постановеното от Върховния адм.съд и влязло в сила решение, с което е бил отменен акта на регулаторния орган за определяне на временни цени.

Досежно действието на отмяната на Решение Ц – 33 на ДКЕВР към момента на постановяване на настоящото решение е формирана задължителна за настоящия състав практика на ВКС, обективирана в производство по чл.290 ГПК – решение № 212/23.12.2015г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о. по т.д. № 2956/2014г. Изхождайки от принципната постановка на чл. 177, ал. 1 АПК , съгласно която решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички (erga omnes), както и от споделеното разбиране на ВАдмС, изразеното в мотивите на Опр. № 14279/31.Х.2013 г., постановено по адм. дело № 9807/2013 г. /на л. 187 от І-воинст. дело/, че по силата на чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро АПК „конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички”, касационната инстанция приема, че „конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила (ex tunc).

В процесния случай това означава, че с обратна сила е отпаднало основанието да се начислят в тежест на ищеца задължения за заплащане на цена на предоставената услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” от страна на мрежовия оператор, поради което претенцията за връщане на заплатените суми се явява основателна и следва да бъде уважена. Постановеното в обратния смисъл решение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По искането на КЕВР  за заличаването й като трето лице – помагач на страната на ответника по иска и като лице, участващо във въззивното производство, съдът се е произнесъл с протоколно определение от с.з. на 25.11.2015г., като го е оставил без уважение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззивното дружество се присъждат направените от него разноски за двете инстанции в размер на 12 691,50лв / 7 443,50лв за първа инст. + 5 248лв за втора инст./

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ  решение  от 18.06.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1981/2014г., като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик”, Варна  Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ  на Еко Енергия – Михаил Иванов 2010” ЕООД, ЕИК 201376491, гр.София, бул.Цар Освободител 14, ет.1, представлявано от управителя В П А  сумата от 74 132.72 лева, представляващи цена за достъп на ФЕЦ Конево,

 

 

с.Конево, общ.Върбица, обл.Шумен до мрежата на ответника, за период от 28.12.12г. до 30.06.13г., заплатени от ищеца на отпаднало основание,  ведно със законната лихва от завеждане на иска – 25.11.2014г. до окончателното изпълнение на задължението,  на осн.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и сумата от 8 255.91 лева, представляващи мораторна лихва от изпадането в забава на ответника на 30.07.13г. до предявяване на иска на 25.11.2014г., изчислени върху главница от 61 906.35 лева, на основание чл.86 ал.1  ЗЗД.

ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик”, Варна  Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ  на Еко Енергия – Михаил Иванов 2010” ЕООД, ЕИК 201376491, гр.София, бул.Цар Освободител 14, ет.1, представлявано от управителя В П А  сумата от 12 691,50лв - разноски за водене на делото в двете инстанции.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника по иска  – Комисия за енергийно и водно регулиране, гр.София.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :