О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

768………/гр. Варна, 13.11. 2014 година

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ с., в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*ВА

ЧЛЕНОВЕ: Р* С*ОВ

П*  Х*ВА

                                     

като разгледа докладваното от съдия П. Х* ч.т.д. № 626 по описа на ВАпС за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

К.О., гражданин на Република Румъния, чрез процесуалния си представител адв. Сн. И., обжалва определение № 355/12.08.2014 г., постановено по т.д.№ 58/2014 г. по описа на ШОС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците да отговарят по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. В нея се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпили са отговори против частната жалба от ЗАД Б* В* И* Г* и евентуалния ответник ЗК У*КА АД, с които се оспорва основателността й и се моли обжалваното определение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по предмета на частното въззивно производство, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

ШОС е приел, че исковете са предявени при условията на евентуалност против ответниците в качеството им на кореспонденти /представители за уреждане на претенции по смисъла на чл.269 КЗ на лица, които пребивават или имат седалище в РБ/ на румънския застраховател – У* А* СА, като първият от тях е бил негов представител към момента на настъпване на застрахователното събитие – 30.01.2009 г., а вторият – към настоящия момент.

Изложени са мотиви, че представителят няма правомощия да заплаща обезщетение на увреденото лице, а разполага с изрично предоставени права в чл.269 ал.1 и ал.6 КЗ, като ал.5 от същата разпоредба дава основание да се приеме, че правомощията на представителя са ограничени до рамките на извънсъдебното споразумение за удовлетворяване. Поради това ответниците не могат да отговарят по прекия иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и не са надлежни страни по него, респ. не са пасивно процесуално легитимирани, а искът следва да бъде насочен срещу румънския застраховател. Така е изведена недопустимостта на исковата претенция по смисъла на чл.130 ГПК.

Видно от правната регламентация в КЗ, представителите по чл.269 КЗ пряко се занимават с разглеждането и уреждането на претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на увредените лица, които пребивават на територията на РБ, когато застрахователният договор е сключен в друга държава – членка на ЕС, при наличие на посочените в чл.269 ал.4 КЗ условия и с правомощията по чл.269 ал.5 КЗ. Съгласно чл.269 ал.6 КЗ, увредените лица могат да насочат претенциите си към представителя или към застрахователя при условията на алтернативност. Ако никое от двете лица не се произнесе относно дължимото обезщетение в законоустановения 3-месечен срок, съгласно чл.271 ал.1 КЗ, увреденото лице може да се обърне за заплащане на обезщетение към Националното бюро за българските застрахователи, в качеството му на Компенсационен орган – чл.284 ал.1 КЗ.

Съдът намира, че в определението си първостепенният съд е изложил мотиви, свързани с основателността на исковите претенции, а не с тяхната допустимост, като е смесил понятията за материално-правна и процесуално-правна легитимация. Интерпретацията на относимите правни норми според изложеното в исковата молба, респ. – основанието на исковата претенция в случая е, че ответниците в качеството си на представители за уреждане на претенции по чл.269 КЗ /бивш и настоящ в условията на евентуалност/ отговарят самостоятелно, включително по съдебен ред, за изплащане на дължимото обезщетение по ЗГО, поради което по този въпрос съдът дължи произнасяне по спора с решение, а не с определение. Насоченият иск спрямо лице, притежаващо юридическа правосубектност, за което се твърди наличие на пасивна материално-правна легитимация въз основа на договорно правоотношение, е допустим и следва да бъде разгледан по същество. В същия смисъл вж. определение № 1708/09.07.2014 г. на САС по в.гр.д.№ 2201/2014 г., аргументи и в решение по т.д.№ 308/2009 г. по описа на ШОС.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 355/12.08.2014 г. по т.д.№ 58/14 г. по описа на ШОС и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.