Р Е Ш Е Н И Е

№    332/17.12. 2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.11.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е. Тодороваа,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 626 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Г.П.С. в качеството си на синдик по т.д. н. № 1301/2013год. на ВОС на „Сити Център” ЕООД /в несъстоятелност/, гр.Варна   обжалва решение № 580/08.07.2015 год. по т.д.№ 2143/2014 г. на ОС гр.Варна, с което са отхвърлени предявените искове  на синдика  Г.П.С., против „Сити Център” ЕООД, ЕИК 103140439 /в  несъстоятелност/, представлявано от А.Б. и ЕТ „Максим – Максим Пенчев”, ЕИК 040003901, със седалище гр. Велико Търново, представлявано от М Р П, с пр. осн. чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сити Център” ЕООД /в несъстоятелност/ погасяването на изискуемо парично задължение в размер на 31 040.95 лева, извършено на 29.03.2013 г. в полза на ответника ЕТ „Максим – Максим Пенчев", по образувано изпълнително дело №20127180403338 по описа на  ЧСИ Ст. К Д, с район на действие ОС – Варна и е осъдил масата на несъстоятелността на „Сити Център” ЕООД-гр.Варна ЕИК 103140439 /в несъстоятелност/ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна държавна такса в размер 1241.64лв.

Счита решението за неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост по изложени съображения. Иска решението да бъде отменено и постановено друго,  с което исковете да бъдат уважени.

Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от „Сити Център”ЕООД  чрез управителя А.Н.Б., чрез която изразява становище за неправилност на решението. Процесната сума е изплатена на взискателя, без да е извършено надлежно разпределение: Действията на ЧСИ са извършени  в шестмесечния  срок по чл.625 ТЗ  и чрез тях неоснователно е намалена  масата на несъстоятелността.

Жалбите са  депозирани в срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

За да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по повод на искова молба от Г.П.С. в качеството й на синдик по т.д. н. № 1301/2013год. на ВОС на „Сити Център” ЕООД /в несъстоятелност/, гр.Варна   чрез която е предявила иск против „Сити Център” ЕООД, ЕИК 103140439 /в  несъстоятелност/, представлявано от А.Б. и ЕТ „Максим – Максим Пенчев”, ЕИК 040003901, със седалище гр. Велико Търново, представлявано от М Р П, с пр. осн. чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сити Център” ЕООД /в несъстоятелност/ погасяването на изискуемо парично задължение в размер на 31 040.95 лева, извършено на 29.03.2013 г. в полза на ответника ЕТ „Максим – Максим Пенчев", по образувано изпълнително дело №20127180403338 по описа на  ЧСИ Ст. К Д, с район на действие ОС – Варна. В исковата молба се излага, че са налице предпоставките визирани в чл.646 ал.2 ТЗ т.3 ТЗ, понеже атакуваното с иска действие-погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнение е извършено в 6-месечен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Ответникът „Сити Център”ЕООД, чрез управителя А.Б. счита иска за основателен, поради допуснати нарушения в изпълнителния процес. Това е така, понеже ЧСИ не е извършил разпределение, след осребряване на имуществото на длъжника и не е заделил от получената сума  за удовлетворяване на привилегиите.

Ответникът ЕТ „Максим – Максим Пенчев”, ЕИК 040003901, със седалище гр. Велико Търново, представлявано от М Р П,  чрез процесуален представител счита иска за неоснователен, понеже  разпоредбата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ е неприложим при плащане по изпълнително производство, започнало преди откриване на производството по несъстоятелност.

За да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:

Не се спори, относно следното, което се установява и от събраните доказателства:

Не е спорно между страните, а това се установява и от приетите доказателства, че: Съобразно удостоверение с изх. №10700/04.06.2015г. по изпълнително дело №20127180403338 по описа на ЧСИ Ст. К Д с район на действие ОС – Варна, посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.09.2012г. по т.д. №3116/2011г. по описа на ОС, Варна, с което се осъжда „СИТИ ЦЕНТЪР” ЕООД, да заплати на ЕТ „МАКСИМ – МАКСИМ ПЕНЧЕВ” сумата от 246535.17 лева – остатък главница по договор за доставка от 01.11.2010г. и приемо – предавателни протоколи към същия, ведно със законната лихва от завеждане на иска 15.12.2011г.  до окончателното й изплащане, на основание чл.79, ал1 от ЗЗД; сумата от 7318.92 лева частичен иск от общо 73189.19 лева – договорна неустойка за забава плащането върху главницата от 246 535.17 лева за периода от 09.03.2011г. до 13.12.2011г. на основание чл. 5 от договора от 31.11.2010г., на основание чл. 92 от ЗЗД, както и сумата от 27 003.20 лева разноски в производството на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         От удостоверението се установява, че на 29.03.2013г. на взискателя е преведена постъпила по делото сумата в размер на 31 040.95 лева, с която са погасени следните суми: 11000 – адвокатско възнаграждение; 593 – авансови внесени от взискателя такси и 27 003.20 лева – разноски в производството по изпълнителен лист – частично погасена / погасени 19447.95лева/ - остатък 7 555.25 лева. Удостоверява се също, че след извършеното плащане общият размер на задължението по изпълнителното дело към 02.06.2015г. е  в размер на 368 134.74 лева, като на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ, производството е спряно.    

С молба от 18.07.2013год., кредиторът „Банка Пиреос България”АД е подал молба за откриване на производтво по несъстоятелност: с решение №1209/21.12.2013г., постановено по т.д. №1301/2013г. по описа на ВОС е обявена неплатежоспособността на „Сити център” ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.  С решението е определена и началната дата на неплатежоспособността-26.12.2012год.

С оглед на гореизложеното, следва да се направят следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ/в редакцията ДВ бр.70/98год. и ДВбр.20 от 2013год./.

За уважаване на исковете-т.е. за обявяване на едно действие за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, е необходимо наличието на следните предпоставки:

Действието да е извършено след началната дата на неплатежоспособност, следователно това  условие е налице:

Действието да е извършено в срока по чл.646 ал.2 т.3-в шестмесечен срок, преди подаване на молбата за обявяване на длъжника в несъстоятелност. И тази предпоставка е налице предвид датата на извършване на действието-29.03.2013год.

При наличието на посочените законови исквания, съдът съобрази следното:

Съобразно съдържанието на 646 ал.2 ТЗ, Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника…Следователно, законът е предпоставил като изискване за уважаване на иска, увреждащите кредиторите на несъстоятелността действия и сделки, да са извършени от длъжника…т.е. длъжника да е взел решение за извършването им.

Този извод следва от буквалното тълкуване на разпоредбата-т.е. закона предвижда изрично, че подлежат на атакуване само инициирани от длъжника увружсдащи масата на несъстоятелността действия и сделки. Следователно, в разпоредбата на чл.646 ал.2 ТЗ, обща предпоставка за атакуване на увреждащи действия и сделки, посочени в т.т. 1-3  е същите да бъдат извършени доброволно от длъжника, понеже логиката на закона е да санкционира действия, които са обявени от закона като неправомерни действия на длъжника.

В случая се атакува действие на ЧСИ извършено по индивидуално принудително производство. Безспорно, с оглед на начина на извършеното плащане на сумата, същото не отговаря на цитираната предпоставка за уважаване на иска-действието да е извършено доброволно и по решение на длъжника.   Следователно, увреждащото кредиторите действие-продажба и осребряване на имущество на длъжника от ЧСИ в индивидуално изпълнително производство, понеже не е извършено от длъжника, не попада в предпоставката, визирана в чл.646 ал.2 ТЗ необходима за обявяване  на атакуваното действие на ЧСИ, за недействително, спрямо кредиторите на несъстоятелността. Следва да се отбележи, че направените по-горе изводи са съобразени и с мотивите, изложени при постановяване на Решение  № 58 от 07.08.2015год. по т.д. № 1388/2014год. по описа на ВКС-Първо ТО.

С оглед на изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид направения извод, подадените  от Г.П.С. в качеството си на синдик по т.д. н. № 1301/2013год. на ВОС на „Сити Център” ЕООД /в несъстоятелност/, гр.Варна и от „Сити Център”ЕООД  чрез управителя А.Н.Б. въззивни жалби срещу постановеното по т.д. № 2143/2014год. на ВОС решение следва да се оставят без уважение като неоснователни. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените изводи, които споделя. На основание 649 ал.6 ТЗ масата на несъстоятелността на „Сити Център”ЕООД /в несъстоятелност/  следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски апелативен съд, сумата от 620,82лв.–дължима държавна такса за въззивното производство.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 580/08.07.2015 год., постановено по т.д.№ 2143/2014 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Сити Център” ЕООД-гр.Варна ЕИК 103140439 /в несъстоятелност/ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса в размер 620,82 лв./шестотин и двадесет лева и 82ст. /, на основание чл.649 ал.6 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.