ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  758/22.12.2017                                         20.12.2017 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                        Търговско отделение

На  20-и декември                                                                 Година 2017год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                                                                    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. търговско   дело  № 626 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

   Производството е образувано по частна жалба от „Енерго-Про Енергийни Услуги“ЕООД гр.Варна,  чрез процесуален представител, против определение № 3304/19.10.2017 год., постановено по т.д. № 624/2017 год. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането  на жалбоподателя, за изменение на решение № 606/26.09.2017год. в частта за разноските, чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 1 260лв. Представляваща разликата до сумана от   3156лв.-размера на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

 Счита обжалваното определение за неправилно, поради необоснованост, по изложени съображения и иска същото да бъде отменено и постановено ново, с което молбата по чл.248 ГПК бъде уважена.

Насрещната страна не е изразили становище по жалбата.

Предявената частна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК.

            По частната жалба съдът съобрази следното:

Производството по което е постановено обжалваното определение е образувано по молба вх.№ 27207/02.04.2016год. с правно основание чл.248 ГПК на ищеца, съдържаща искане за допълване на постановеното  решение в частта за разноските, чрез присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 156лв.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, по изложени съображения.

Относно искането за изменение на решението в частта му за разноските, съдът съобрази следното:

Ищецът е представил списък с разноските по чл.80 ГПК, поради което искането се явява допустимо.

При разглеждането на молбата, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни, или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно молбата се явява допустима. Относно нейната основателност, съдът съобрази следното:

Действително, в списъка за разноски като адвокатски хонорар за исковото производство е посочена сумата от 1 896лв., която съдът е присъдил,  а сумата от 3 156лв. е посочена като възнаграждение за заповедното производство. В действителност, съобразно представените доказателства, които са основание за заплащане на разноски, направените разноски за исковото производство са с доказан размер от 3 156лв. Това безспорно се установява от Договор за правна защита и съдействие /стр.72/, в който изрично е записано че същият е с предмет –правна защита  и процесуално представителство  пред ВОС, за производство образувано по установителен иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение....

Като договорено възнаграждение е посочена  сумата от 3 156лв. с ДДС. Адвокатското дружество е издало фактура на посочената стойност и са представени доказателства за извършеното плащане на договорената сума- /стр.73 и 74/.

Представените доказателства относно присъдената от съда сумае от 1896год. безспорно се отнасят за производство, различно от исковото /стр.69-71./

Предвид изложеното,  съдът намира, че действително извършените разноски в исковото производство са в размер от 3 156лв. и с оглед изхода на спора следва да се присъдят в направения размер, ако възражението за прекомерност е неоснователно. Относно възражението за прекомерност: Същото се явява неоснователно.  Минималният размер на адвокатското възнаграждение,у  определен по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004год. за минималните размери..съобразно материалния интерес е сумата от 3 154,70лв., поради което договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.

Предвид изложеното, съдът счита, че молбата за изменение  на решението в частта за разноските, следва да бъде уважена в посочения по-горе смисъл, а именно-чрез осъждане на ответното дружество да заплати допълнително сумата от 1260лв., представляваща разликата между дължимата сума от 3 156лв. и присъдената от съда 1896лв.

 С оглед на така направения извод, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено и решението в частта за разноските –изменено, като допълнително бъде присъдена сумата от 1 260лв.

 С оглед на изложеното, съдът

                                  

                               

 

 

 

                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 3304/19.10.2017г. постановено по т. д. № 624/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 вр.78 ал.1 ГПК Решение № 606/26.09.2017год., постановено по т.д. № 624/2017год. по описа на Варненски окръжен съд, т.о., КАТО:

ОСЪЖДА „Черно Море“АД, ЕИК 103003102 гр.Варна, да заплатят на  „Енерго-ПРО Енергийни услуги“ЕООД, ЕИК 131512672 гр.Варна, сумата от 1 260лв. / хиляда двеста и шестдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение  пред ВОС /в размер от 3 156лв./, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.