ОСОБЕНО МНЕНИЕ

НА СЪДИЯ В.ПЕТРОВ

 

по решението по в.т.д. №627/2015 г. на АС Варна в частта, с която е потвърдено определение №2074/08.06.2015 г. на Окръжен съд –Варна, ТО по т.д.№2034/2013 г. за изменение на решение №341/30.04.2015 г. по същото дело в частта му за разноските.

 

Считам, че ищецът не дължи разноски за първата инстанция на евентуалния ответник, в случая – наследницата на делинквента  в процесното ПТП на основание чл.78, ал.4 – ГПК предвид това, че евентуалният иск е останал неразгледан поради уважаване на главния иск срещу застрахователя поради следното:

1.Отговорността на първия ответник - застраховател е функционална от отговорността на делинквента – втори ответник. Той е осъден именно защото вторият ответник е виновен за станалото ПТП, за претърпените вреди от което ищецът е обезщетен с решението по делото. В тази връзка той дължи на ищеца и съдебни разноски по делото. След като това е така, е напълно нелогично и несправедливо ищецът пък да дължи разноски на делинквента по евентуалния иск, т.е. на виновната за завеждането на делото и за уважаването на иска страна.

2. Неразглеждането на евентуалния иск не се приравнява на прекратяване на производството по него. При отмяна по подадена въззивна жалба на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл, като това става по силата на закона – чл.271, ал.2 – ГПК. Ето защо, не намира приложение чл.78, ал.4 – ГПК.

          3. Разпоредбата на чл.223, ал.4 от Кодекса за застраховането предвижда застрахователят да заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса. Тази норма е специална и дерогира общата уредба относно разноските по чл.78 – ГПК. От нея следва, че застрахователят отговаря както пряко пред пострадалия съгласно чл.226 – КЗ, така и за разноските на застрахования по дела срещу него, по които и той самият е участник.

          Ето защо, в случая при уважен срещу застрахователя главен иск разноските на делинквента, респективно – на наследницата му, по неразгледания поради това евентуален иск, следва да се понесат от застрахователя – първи ответник, а не от ищеца,  още повече че искът му е уважен изцяло.

 

                                              СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: