РЕШЕНИЕ

   № 25

               гр.Варна, 26.01.ХХ18 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 10.01.ХХ18 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 627 по описа за ХХ17 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от Г. И. С. –гражданка на Руската Федерация срещу решение № 591/15.09.ХХ17 г. на Окръжен съд Варна – ТО, постановено по т.д. № 55/ХХ17 г., с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Стройинком“ ЕООД - гр. Варна иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата от 31700 евро, представляваща заплатената от ищцата цена по предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж, като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху подлежащата на връщане сума, считано от деня на предявяването на иска до окончателното й изплащане, с молба да бъде отменено като неправилно  и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. С молба процесуалният представител на въззивницата поддържа жалбата и представя списък на разноските за настоящото производство.

Ответникът по жалбата – „Стройинком“ ЕООД - гр. Варна моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Оплакването в жалбата, че няма прекратяване на предварителния договор от 12.09.ХХ08 г. по взаимно съгласие на страните, е основателно. С електронно писмо от 01.03.ХХ10 г. до ответника - продавач ищцата – купувач действително прави предложение за прекратяване на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж по взаимно съгласие на основание чл.12, б.“в“ от договора и за връщане на заплатената по него сума поради невъзможност да извършва повече плащания в резултат от световната финансова криза. В писмото ищцата моли ответника да й съобщи за резултата от разглеждане на писмото й в ХХ-дневен срок от получаването му в електронен вид. С обратно електронно писмо от 03.01.ХХ10 г., установено от заключението на СТЕ, продавачът „Стройинком“ ООД /сега – ЕООД/ - гр. Варна отговаря, че ще предаде договора на юристите, за да подготвят прекратяването, като претендира за суми, надхвърлящи платеното от ищцата, а именно - за разликата от 3486 евро, която сума ищцата следвало да заплати по банковата му сметка. След размяната на тази кореспонденция страните не са предприели никакви по-нататъшни действия във връзка с прекратяване действието на договора.

Въззивният състав намира, че с писмото-отговор на ответника няма категорично изразена от него воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Напротив, ответникът не признава по същество обективна невъзможност на ищцата за изпълнение на договорните задължения /в хипотезата на чл.12, б.“в“ от договора/ и поставя условие – ищцата да му заплати сумата 3486 евро /а не той да й върне заплатената сума -31700 евро/,  в зависимост от което юристите му да подготвят прекратяването. Няма изготвен в последствие акт за съгласие на ответника за прекратяване на договора. Следователно, предварителният договор между страните от 12.09.ХХ08 г. не е прекратен към 03.01.ХХ10 г. по взаимно съгласие на страните, респективно оплакването в жалбата, че искът, предявен на 19.01.ХХ17 г., не е погасен по давност, е основателно. За първи път договорът е развален от ищцата с нотариална покана – уведомление от 14.12.ХХ16 г., връчена на управителя на ответника на 21.12.ХХ16 г. Спрямо тази дата искът не е погасен по давност.

Ищцата е имала право да развали договора от 12.09.ХХ08 г. въпреки неизпълнението на собственото си задължение да заплати уговорените суми в сроковете по чл.2 от договора, тъй като ответникът – продавач и строител не е завършил строителството и издал сградата – апартаментен хотел в КК „Чайка“ и към момента, като не притежава правото на строеж относно двата процесни апартамента – А12 и А18, което се е задължил да прехвърли на ищцата.  От подписаното между „Билдингс груп“ ЕООД- гр.Варна и друг инвеститор – „Лара инвест“ ООД-гр.Варна споразумение от 03.09.ХХ11 г. за довършване на строителството, се установява, че собственик на поземления имот и на свободните /непродадени на трети лица/ самостоятелни обекти в сграда №3 /Кабакум-3/, представляваща апартаментен хотел, е именно първият от тях, като той прехвърля инвеститорските си функции на втория и гарантира финансирането на строежа от последния със същите два апартамента – А12 и А18.  Двама имота са продадени в последствие от „Билдингс груп“ ЕООД - гр.Варна чрез свързаното лице – „Ефро инвест“ ЕООД – гр.Варна на друго свързано лице – Радослав Недков Пейков на 10.06.ХХ11 г., който от своя страна е продал на 04.07.ХХ13 г. апартамент №12 на „Лара инвест“ ООД – гр.Варна в изпълнение на споразумението от 03.09.ХХ11 г. Съгласно чл.2 от предварителния договор падежът на задължението за прехвърляне на правото на строеж е 12.10.ХХ08 г. срещу заплащане на втората уговорена вноска, представляваща 50% от общата цена /съответстваща на 50% от изпълнението на строителя/; падежът на задължението за завършване на грубото строителство е 12.03.ХХ09 г. срещу заплащане на третата вноска, представляваща 45% от общата цена /съответстваща на още 45 % от изпълнението на строителя, общо - 95 % от обема на строителството/ и падежът на задължението за издаване на сградата до ключ с акт-обр.15, отговарящ на четвъртата вноска от 5%, съответно - на 5% оставащ обем от строителните работи, макар непосочен, не може да бъде по-голям от 45 дни, съобразно останалите договорени междинни срокове и обем на дължимото изпълнение, т.е. най-късно до 31.05.ХХ09 г. От една страна, строителството не е завършено и прието с акт-обр.16 и сградата не е разрешена за ползване, което се потвърждава и от съдържанието на нот.акт №171/01.11.ХХ10 г. на нотариус П.Симеонова, с район на действие – ВРС, съгласно което апартаментният хотел е изграден на етап „груб строеж“, а от друга страна – продавачът не притежава правото на строеж относно двата процесни апартамента и същите са продадени от друг собственик като недвижими имоти в груб строеж на други трети лица, което прави невъзможно изпълнението на ответника към ищцата. Дори и ищцата да е била в забава, тя се освобождава от нейните последици, след като и ответникът е бил в забава – чл.96, ал.1 – ЗЗД. Още повече това е така, след като ответникът е бил недобросъвестен и поначало не е могъл да изпълни поетите с договора задължения, тъй като не е бил реално инвеститор на строежа и не е бил собственик на имота или на ограничено вещно право върху него, респективно - на намиращите се в построената сграда обекти, в т.ч. на процесните два апартамента, които действителният им собственик е и продал на трети лица. При тези обстоятелства ищцата не е била длъжна да продължава да плаща незаплатената част от цената на договорените апартаменти, могла е да развали договора поради пълно договорно неизпълнение от страна на ответника, и без да му дава срок за изпълнение, доколкото изпълнението е станало невъзможно изцяло – чл.87, ал.2 – ЗЗД, и развалянето му с нотариална покана - уведомление от 14.12.ХХ16 г., връчена на управителя на ответника на 21.12.ХХ16 г., е породило валидно правно действие.

В този случай ответникът дължи връщане на получените плащания от ищцата на отпаднало основание, предвид което искът по чл.55, ал.1, пр.3 във връзка с чл.87, ал.2-ЗЗД е основателен и следва да се уважи за сумата общо 31700 евро /ХХ00 евро, платени от ищцата при подписване на предварителния договор – чл.22, т.1 от него, и общо 29700 евро, платени с три превода по банковата сметка на „Стройинком“ ООД /сега – ЕООД/ - гр. Варна, съобразно банковото удостоверение на „Токуда Банк“АД –офис Варна на л.97/.

Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен като погасен по давност, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска изцяло, ведно с присъждане на законната лихва върху главницата 31700 евро, считано от датата на завеждане на иска – 19.01.ХХ17 г., и на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 591/15.09.ХХ17 г. на Окръжен съд  Варна - ТО, постановено по т.д. № 55/ХХ17 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Стройинком“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК 103826281, представлявано от М. А. Ц., да заплати на Г. И. С. –гражданка на Руската Федерация, с адрес: Руска Федерация, 665132, Република Хакасия, село З., ул.П. № ХХ, чрез адв.С.И.З. ***: 1800095690,  с адрес: гр.Варна, ул.“Д. Ц.“ №ХХ, ет.Х, сумата 31700 евро – подлежаща на връщане заплатена част от цената на недвижими имоти по предварителен договор от 12.09.ХХ08 г. за покупко-продажба на право на строеж, ведно със  законната лихва върху същата главница, считано от 19.01.ХХ17 г. до окончателното й изплащане, и на сумата 8504.99 лв - съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.