Р Е Ш Е Н И Е

 

346/Варна, 05.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.11.2014 год. в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН    ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 629/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от  И.С.Н. и А.Т.Н. *** против решение № 778/25.07.2014 год., постановено по т.д.№ 214/2014 год. по описа на ОС – Варна, с което е прието за установено, че ищците ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „О Б Б” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. София”, № 5, представлявано от С П В и Р И Т, сумите:  57108.21 лв. (петдесет и седем хиляди сто и осем лева и двадесет и една ст.) – главница, - 6896.67 лв. (шест хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.) – договорна лихва за периода 25.07.2012 г. - 14.08.2013 г., - 1161.02 лв. (хиляда сто шестдесет и един лева и две ст.) – наказателна лихва за периода 25.07.2012 г. - 14.08.2013 г., дължими по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 14.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2013 г. (изпадане на длъжниците в забава) до окончателното изплащане на задължението, по издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12082/2013 г. по описа на ВРС, VІІІ с., на осн. чл.422, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Въззиваемата страна „О Б Б” АД е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, съобразно който оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

 Съдът по реда на чл. 267 ГПК констатира редовност на сезиращата жалба и надлежното й администриране.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания по чл.415 вр. чл.414 ГПК  за неговата допустимост.

Във въззивното производство не се оспорва приетата от ВОС фактическа обстановка, свързана с наличието на сключен договор за ипотечен кредит в размер на 100 000 лв. за ремонт/реконструкция на недвижим имот, находящ се в с. Орешак, ул. „Авкс. Дацин” № 23, подробно описан в чл. 2 от договора. За ползването на кредитния ресурс е уговорена възнаградителна лихва в размер на 12.25 % годишно. Като краен срок за издължаване на дълга по кредита е приета датата 25.05.2016 г., с внасяне на 96 месечни анюитетни вноски в размер на 1703.35 лв. Размерът на наказателната лихва е уговорен в чл. 6.

Относима към спора е и разпоредбата на чл. 18, която предвижда, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

Съобразно заключението на ССЕ, кредитът е усвоен, а последното плащане от кредитополучателите е с  дата 03.07.2012 г. Ответниците са в забава досежно погасяването на уговорените анюитетни вноски за месец юли и август 2012 г., поради което е изпълнен от обективна страна фактическия състав за уговорената между страните автоматична предсрочна изискуемост (чл. 18 от договора).

По наведените въззивни оплаквания по смисъла на чл. 269, изр.2 ГПК:

Предявената въззивна жалба обективира нарочно оплакване, че съдебният акт е постановен при наличие на предпоставки, обуславящи спиране на съдебното производство в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Пред настоящата инстанция са събрани доказателства, че с определение № 629/13.02.2014 год., постановено по ч.т.д.№ 232/2014 год. ВОС, търговско отделение е потвърдил разпореждане № 41214/20.08.2013 год., постановено по ч.гр.д. 12082/2013 год. по описа на ВРС, 8-ми състав в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение по заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на ОББ. Определението е окончателно. На посоченото основание, с Определение № 688/14.10.2014 год. ВАС е отказал спиране на съдебното производство.

Наведено е и оплакване за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, свързани с провеждането на о.с.з. на 15.07.2014 год. в отсъствие на ответниците. Страните са депозирали молба за отлагане на производството по делото поради заболяване на процесуалния представител, обуславящо домашно-амбулаторно лечение.  С подробно определение от о.с.з. на 15.07.2014 год. ВОС е оставил без уважение молбата за отлагане, поради отсъствие на предпоставките по чл.142, ал.2 ГПК.   Постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 ГПК предвижда отлагане на делото при наличие на неотстранимо препятствие, съществуващо както по отношение на страната, така и по отношение на процесуалния й представител. В настоящия казус са налице обективни пречки за явяване единствено по отношение на процесуалния представител, като за периода от началото на заболяването му – 10.07.2014 год. до датата на провеждане на о.с.з. – 15.07.2014 год. страната е можела и е била да длъжна да организира своевременно защитата си.

Отделно от изложеното, твърденията за допуснати процесуални нарушения  от първостепенния съд не могат да обусловят отмяна на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд няма правомощия да отменя решението и да връща делото  за ново разглеждане при допуснати съществени процесуални нарушения /делото се връща само при нищожност и недопустимост на обжалвания акт/.  Въззивният съд действа като втора първа инстанция и разглежда изцяло спора по същество като извършва собствена дейност  по преценка на доказателствата и релевантните факти. Въззивниците не са навели никакви конкретни доводи и не са предприели оспорване на приетото в о.с.з. на 15.07.2014 год. заключение на ССЕ. Наведените  въззивни основания имат изцяло правен характер и не са свързи с конкретни факти, попадащи в предметния обхват на ССЕ.

Основният спорен момент пред настоящата инстанция е свързан с приложението на чл.18 от договора във връзка с уговорената автоматична предсрочна изискуемост на кредитния дълг.  Въззивниците поддържат неизискуемост на кредита, тъй като предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2  ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ.

С ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК, т.18 е прието, че  в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно – предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили и  обективните факти от фактическия й състав.

Кредиторът не е отправял волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението. Връчването на покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК, ведно с предявяването на иска по чл. 422 ГПК обаче имат характер на волеизявление на предсрочна изискуемост, което се връчва на длъжника. На посоченото основание началният момент на предсрочна изискуемост настъпва с получаването на подлежащия за изпълнение акт по реда на чл. 428 ГПК и изтичане на срока за доброволно изпълнение.  

Действително, установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК е обусловен от  издадена заповед за изпълнение за вземане, като предметът на делото е обвързан от основанието и размера му, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем не съставлява юридически факт, който променя основанието на вземането. Волеизявлението на кредитора има релевантно значение единствено за изискуемостта на заявения дълг при запазване на правоотношението, от което същия произтича.

Съдът, сезиран с иска по чл. 422 ГПК е задължен да съобрази настъпилите в хода на производството релевантни факти по арг. от чл. 235, ал.3 ГПК, вкл. и ако същите касаят изискуемостта на заповедния дълг. Посоченият в нормата на чл.422, ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. В този смисъл и т.9 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК.
              С оглед на изложеното, постановеният съдебен акт на ВОС следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Настъпилата в хода на съдебното производство изискуемост на дълга е отчетена при редуциране на законните лихви върху неизискуемата главница за периода след 07.12.2013 год. /изтичане на срока за доброволно изпълнение/. Присъдените възнаградителни и наказателни лихви се претендират единствено върху незаплатени вноски с настъпил падеж, поради което основанието за дължимостта им е доказано. 

    Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което съдът не присъжда такива.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 778/25.07.2014 год., постановено по т.д.№ 214/2014 год. по описа на ОС – Варна в обжалваната установителна част.

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването им пред ВКС на РБългария, по реда на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: