Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

315./гр. Варна, 03.12.2015 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№629/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Линмеер” ООД, ЕИК 103910414, със седалище и адрес на управление - гр.Варна против решение №607/17.07.2015 г. по т.д.№1596/2014 г. на ВОС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че “Прокредит Банк /България/” ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Тодор Александров” № 26, НЕ ДЪЛЖИ наЛинмеер” ООД, ЕИК 103910414, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ж.к. Трошево, ул. „Радост” № 2, вх. Б, ет. 14, ап. 83, сумата от 23 457.16 евро (двадесет и три хиляди четиристотин петдесет и седем евро и шестнадесет евроцента), представляваща главница, произтичаща от договор за банков кредит от 04.10.2006 г., както и наказателна лихва в размер на 869.41 евро (осемстотин шестдесет и девет евро и четиридесет и един евроцента) за периода 13.01.2009 г. – 16.02.2009 г., ведно със законната лихва нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2009 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 951.57 лева (деветстотин петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща реализирани от заявителя разноски по делото, събрани от „Линмеер” ООД, в качеството му на длъжник по ч.гр.д. № 2785/2009 г. по описа на РС – Варна, 20-ти състав, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по т.д. № 689/2009 г. по описа на ВОС, ТО и е образувано изпълнително дело № 201408070400290 по описа на ЧСИ – Надежда Денчева, рег. №807, с район на действие Окръжен съд Варна.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, за което излага подробни съображения, свързани от една страна с липсата на извършено плащане на сумата по издадения в полза на въззивника обратен изпълнителен лист и от друга страна с липса на основание за извършване на прихващане с друго ликвидно и изискуемо насрещно задължение на въззивника.

 Претендира решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС е предявен иск от Прокредит Банк /България/” ЕАД, със седалище гр.София за приемане на установено, че ищецът не дължи на „Линмеер” ООД сумата от 23 457.16 евро, представляваща главница, произтичаща от договор за банков кредит от 04.10.2006 г., както и наказателна лихва в размер на 869.41 евро за периода 13.01.2009 г. – 16.02.2009 г., ведно със законната лихва нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2009 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 951.57 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски по делото, събрани от „Линмеер” ООД, в качеството му на длъжник по ч.гр.д. № 2785/2009 г. по описа на РС – Варна, 20-ти състав, за които има издаден изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по т.д. № 689/2009 г. по описа на ВОС, ТО и е образувано изпълнително дело № 201408070400290. 

Твърди се, че за горепосочените суми, в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в образуваното изпълнително производство, принудително е събрана сумата от 22 941.62 евро. Излага, че във връзка с депозирано възражение от длъжника, за установяване вземанията по издадената заповед за изпълнение е образувано т.д. №689/2009 г. по описа на ВОС, като с влязло в сила решение № 87/05.03.2010 г., съдът е отхвърлил предявения установителен иск за посочените в заповедта суми. С определение от 03.11.2011 г. по описа на ВРС, съдът е обезсилил издадените  на Прокредит Банк /България/” ЕАД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че след влизане на решението, с което установителния иск е отхвърлен и след обезсилване на изпълнителния лист, с мемориален ордер № 512-140811538/313 от 10.11.2011 г. и мемориален ордер № 512-140820731/313 от 10.11.2011 г., ищецът е заверил банковата сметка на ответника за сумите от 5624.21 евро и 17317.41 евро, като по този начин доброволно е изпълнил задължението си, извършвайки паричен превод в общ размер на 22 941.62 евро по разплащателна сметка на „Линмеер” ООД. Сочи, че преведената сума, съответства на тази която е получил в изпълнителното производство, преди отхвърляне на иска му, но независимо от това, ответникът се е снабдил с обратен изпълнителен лист, издаден въз основа на определение № 52/05.01.2012 г., постановено по т.д. № 689/2009 г. по описа на ВОС и е образувал  изпълнително дело № 201408070400290, по описа на ЧСИ Надежда Денчева. Обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на вземането по обратния изпълнителен лист, поради неговото погасяване, преди образуване на изпълнително дело № 201408070400290, по описа на ЧСИ Надежда Денчева.

Ответното дружество оспорва наведените в исковата молба обстоятелства относно изпълнението на задължението по обратния изпълнителен лист от страна на ищеца.

Твърди, че сумата само формално е наредена по неговата сметка, но  никога не е била на разположение на титуляра на сметката. Излага още, че наред с обезсилените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. 2785/2009 г. на ВРС са обезсилени и издадените в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.1718/2009 г., а от представеното движение по сметка не може да се направи извод по кой от обезсилените изпълнителни листи е извършено плащане.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                           Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК. На посоченото основание същата е процесуално допустима.        

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                                                                           Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                                            Съдът намира, че макар първоинстанционният съд да се е произнесъл по изложените от ищеца основания, неправилно е определил правната квалификация на отрицателния установителен иск за оспорване на вземането по образувано изпълнително производство.                                                                               При така изложените обстоятелства за погасяване на задължението по отреченото с решението по т.д. № 689/2009 г. по описа на ВОС право, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява, съдът намира, че правната квалификация е чл.439 от ГПК, а не както е посочил първоинстанционния съд – чл.124 от ГПК. Неправилно определената правна квалификация, предвид произнасянето на съда по изложените обстоятелства, не води до недопустимост на решението, поради което производството и решението са допустими.                                                                                                        Между страните не се спори, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, в полза на въззиваемия по ч.гр.д. №2785/2009г. по описа на ВРС, 20-ти състав е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 23 457.16 евро – просрочена главница; 869.41 евро – непогасени лихви и 951.57 лева – съдебно- деловодни разноски.

Във връзка с подадено от въззивника възражение срещу заповедта е образувано т.д. №689/2009г по описа на ВОС, като с решение № 87/05.03.2010 г., потвърдено с решение № 79/18.04.2011г. на ВАпС, съдът е отхвърлил предявения от „Прокредит Банк България” АД иск за установяване на дължимостта на вземането по издадената заповед по ч.гр. д. №2785/2009г. по описа на ВРС, 20-ти състав.

Поради отхвърлянето на иска по чл. 422 от ГПК, издаденият в полза на банката изпълнителен лист е обезсилен с определение №15824/03.11.2011г. на ВРС.

По силата на определение от 05.01.2012 г. по т.д. № 689/2009 г. на ВОС в полза на „Линмеер” ООД, е издаден обратен изпълнителен лист от 08.02.2012 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №201480700400290 по описа на ЧСИ – Надежда Денчева, рег. №807, с район на действие Окръжен съд Варна.

От приложената по делото нотариална покана №172, т.2, рег. № 8369/11.11.2011 г. се установява, че въззивникът е уведомен от банката, че на 10.11.2011 г. по сметка на дружеството са преведени сумите, получени по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №2785/2009г. на ВРС в размер на 22 941.62 евро.

От заключенията на вещото лице, по назначените в първоинстанционното производство съдебно-счетоводни експертизи се установява, че в образуваното изпълнително дело № 20097150400173, ЧСИ Миглена Пашова, рег. №715,  район на действие ВОС, с взискател Прокредит Банк /България/” ЕАД и длъжник „Линмеер” ООД,  до момента на влизане в сила на решението по т.д. №689/2009 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявения от банката иск за установяване на дължимостта на вземането по издадената заповед по ч.гр. д. №2785/2009г. по описа на ВРС, 20-ти състав, по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №2785/2009г. на ВРС е събрана сумата от 22 941.62 евро, от които 18 550.31 евро главница, 468.53 евро разноски и 3904.78 евро законна лихва.

Установява се, че на 10.11.2011 г., банката е заверила банковата сметка на въззивника в същата банка, със сумата от 22 941.62 евро, с посочено основание – възстановена сума във връзка с обезсилен изпълнителен лист, като на същата дата със сумата от 20185.59 евро е извършено прихващане от страна на банката във връзка с изискуеми парични задължения на ответника по договор за кредит от 04.10.2006г. Сума в размер на 2755 евро е преведена по сметка на ТД на НАП Варна за погасяване на публични задължения.

Доколкото с влязлото в сила решение т.д. №689/2009 г. по описа на ВОС е отменено изпълнителното основание и въззиваемият в качеството на кредитор, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право, отречено с окончателен съдебен акт, дължи връщане на полученото, за него безспорно е налице правен интерес от предявения иск, с оглед позоваване на правопогасяващи правото обстоятелства, настъпили след решението, включително и преди издаването на обратния изпълнителен лист и отричащи съществуването на вземането.                                                                                             Съгласно чл.439 от ГПК във връзка с чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК, защитата на длъжника основана на погасяване на изпълняемото право в периода след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание (съдебното решение по т.д. №689/2009 г. по описа на ВОС), може да става само по исков ред и като своя последица има прекратяването на изпълнителното производство и следователно подобно възражение не може да се взема предвид в производството по евентуално обжалване издаването на обратния изпълнителен лист и да служи за отмяна на разпореждането за издаването на изпълнителния титул.                                           Ето защо и в съответствие с разясненията дадени в т.13 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, поради невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от което произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл.245, ал.3,изр.2 ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и до размер на тези суми, съдът намира, че релевантно за основателността на предявения иск е от една страна установяване на размера на получените от взискателя по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес суми и от друга страна наличието на  плащане в полза на длъжника, извършено след влизане в сила на решението, с което е отречно съществуването на вземането предмет на иска по чл.422 от ГПК.                                                                                                                                                     От събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че в хода на образуваното въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист изпълнително производство, въззиваемият в качеството на кредитор, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право, е събрал сумата от 22 941.62 евро, поради което след отричане на вземането му с окончателен съдебен акт, дължи връщане на полученото.                                                                                                                                  За доказване изпълнението на задължението на банката за връщане на полученото е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на въззивника съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване на сметка с цялата получена в изпълнителното производство сума в размер на 22 941.62 евро, извършено на 10.11.2010 г., последната следва да се счита за усвоена /предоставена на въззивника/. С Решение № 50 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 485/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 181/2009 г., II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи поради това задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че със заверяване сметката на кредитора, плащането се смята за осъществено - чл. 305 ТЗ.

В случая, безкасовото плащане е завършено със заверяване сметката на въззивното дружество на 10.11.2010 г., съгласно изискването на чл. 305 ТЗ, поради което съдът намира, че въззиваемият надлежно е изпълнил задължението си за връщане на получената в съдебното изпълнение сума, поради което не дължи сумата по издадения обратен изпълнителен лист.

 При възражение на кредитора, че извършеното от длъжника плащане не е по спорното правоотношение, а по други съществуващи правоотношения между страните, той следва да установи наличието на такива. Платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва плащането. Когато обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже, още повече, че в случая наредената от банката сума, съответства на тази събрана в изпълнителното производство.

Ирелевантни за основателността на предявения иск, са настъпилите факти след заверяване сметката на въззивника със сумата от 22 941.62 евро, като в случай, че същият оспорва наличието на основание за извършване на последващата стопанска операция, разполага с осъдителна претенция да търси наредената от страна на банката сума.   

С оглед на гореизложеното и поради частично съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият във въззивната жалба е предявил искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски при въззивното разглеждане на спора, но не е представил доказателства за извършването им, поради което разноски не се дължат.

 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №607/17.07.2015 г. по т.д.№1596/2014 г. на ВОС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:


ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия В.Петров по решението по в.т.д. №629/2015 г.на АС – Варна

 

Доколкото искът е неправилно квалифициран от ищеца по чл.124, ал.1 – ГПК, той следва да се преквалифицира по чл. 439, ал.2 – ГПК, който е единственият предвиден в закона исков ред за оспорване на изпълнението.  Фактите, въз основа на които се оспорва изпълнението са настъпили след постановяване на решението, с което искът на банката по чл.422, ал.1 - ГПК е бил отхвърлен, представляващо изпълнително основание за издаване на обратен изпълнителен лист по смисъла на чл.245, ал.3 – ГПК. В този смисъл искът е допустим.

Искът обаче е неоснователен. Няма заверяване на сметката на ответника със събраната сума в изпълнителното производство по първоначалния изпълнителен лист по смисъла на чл. 305 – ТЗ. Заверена е сметка на въззивника при банката – ищец, като още същият ден банката се е разпоредила със сумата, като една част от нея е прихванала срещу задължението на въззивника по друг кредит, а с друга е погасила негово публично задължение към НАП. Банката е уведомила ответника за заверяване на сметката му на следващия ден, когато по сметката вече няма никави средства. Такова изпълнение не може да се зачете за редовно. Изпълнението на банката би било редовно, само ако сумата, с която се заверява сметката на длъжника, бъде оставена на негово разположение и той бъде уведомен за това. Това е случаят когато сумата се превежда по сметка на кредитора в друга банка или сумата му се изплаща в наличност. Самоволното прихващане на сумата срещу друго задължение на ответника към банката, извършено едновременно със заверяване на сметката, не е редовно изпълнение, още повече че то не и съобщено на последния, предвид което погасителният му ефект не е настъпил. Не е и доказано, че другото задължение на ответника, срещу което се прихваща, е поначало ликвидно и изискуемо. Изплащането пък на чуждо задължение към трето лице, в случая – задължението на ответника към НАП, може да стане или по изрично разпореждане на последния до банката, или ако банката има правен интерес да стори това. Не е доказано от ищеца наличието на която и да е от тези две хипотези. Не би могло също така банката да погаси самоволно вземане на трето лице към ответника извън изпълнителното производство, образувано за събирането му. Няма данни вземането да е възложено на взискателя – НАП за събиране или дадено вместо плащане по реда на чл.510-ГПК. Ето защо, предприетите действия от банката преди издаването на обратния изпълнителен лист не могат да се зачетат за редовно изпълнение на задължението за връщане на събраната въз основа на първоначалния изпълнителен лист сума. Искът като неоснователен следва да се отхвърли.