Р Е Ш Е Н И Е

№26/21.01.2019 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  18.12.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                         МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 629  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       Постъпила е жалба от  „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК 120603687, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Подуене“, ул. „Черковна“ №50, вх.А, ап.19, представлявано от П И С –ищец по т.д. № 1596/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 538/06.07.2018год., с което е отхвърлен предявеният от „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК 120603687, срещу „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в несъстоятелност), ЕИК 103850624, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, местност „Свети Никола” №60, представлявано от синдика Р.Г.С., иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.86, ал.1, чл.92 и чл.99 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца - кредитор в общ размер на 2 430 898,52 евро, включващо дължимата главница по договор за заем, сключен на 31.10.2011г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК и „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, в размер на 2 000 000 евро, дължимите възнаградителни лихви за периода до 01.08.2014г. в общ размер на 377 722,22 лева, дължима неустойка поради предсрочна изискуемост на договор за заем в размер на 237 772,22 евро, които вземания са били прехвърлени на ищеца по сключен с кредитора „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК договор за цесия от 12.09.2015г., като недоказан: Осъдил е въззивника  да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата 47 544,24 лева, представляваща следващата се държавна такса върху предявените искове на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

          Решението е постановено при участието, на основание чл.694, ал.4 от ТЗ, на синдика на ответното дружество – несъстоятелен търговец „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в несъстоятелност), Р.Г.С., и на кредитор с прието вземане по чл.693 от ТЗ „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, регистрирано в Република Маршалови острови, фирмен №47367, седалище и адрес на управление ул. „Димокриту“ №15, Комплекс „Панеретос Елиана“, Офис №104, ПК 4041, град Лимасол, Кипър, представлявано от директора Мариа Коковина Пароиоти, като трето лице – помагач на страната на ответника „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, ЕИК 103850624 (в несъстоятелност), и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на основание чл.694, ал.8 от ТЗ.

         Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че въпреки представения договор за  цесия, цедентът „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК продължава да бъде кредитор на длъжника, тъй като ищецът не е установил валидно основание по чл.99 ал.3 ЗЗД, позволяващо да бъде кредитор в производството по  несъстоятелност. Този извод е необлоснован, понеже на 12.09.2015год. по силата на договор за цесия, цедентът е прехвърлил на „Бизнес център““ЕАД вземанията си срещу длъжника по сключен договор за заем. От приложено по делото уведомление се установява, че цедентът е уведомил длъжника за прехвърленото вземане по договора за заем. От представените доказателства за уведомянване на длъжника, се прави извод, че ищецът доказва валидно основание по см. на чл.99 ал.3 ЗЗД, позволяващо да бъде приет за кредиторл в производството по несъстоятелност.

          С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде призднато за установено съществуването на неприетите вземания в общ размер на 2 430 898,52 евро. Претендират се и разноските по делото.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима. Р.Г.С.-синдик на „Мосстрой-Варна“АД /в н./ и третото лице-помагач, чрез писмени отговори оспорват жалбата като неоснователна, по изложени съображения. Същевременно изразяват несъгласие с извода на съда за действителност на извършена цесия. Сочат, че договора за сеция е ил сключен под прекратителнно условие,-чл.6 от договора за цесия, което се е осъществило, поради коетко породената с договора за цесия  между цедент и цесионер облигационна връзкае отпаднала с обратно действие.

В съдебно заседнание пълномощникът на Инфинит уелт кепитъл инк, дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови острови адв. Г., счита въззивната жалба за неоснователна.

        С писмена молба синдикът С. с вх. № 7127/05.12.2018 г.,изразява  становище за неоснователност на жалбата.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано на основание предявен иск от “БИЗНЕС ЦЕНТЪР ”ЕАД срещу “МОССТРОЙ-ВАРНА” АД / в открито производство по несъстоятелност/, за установяване съществуването на неприети парични вземания на ищеца към ответника, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както следва: съществуването на вземания на ищеца - кредитор в общ размер на 2 430 898,52 евро, включващо дължимата главница по договор за заем, сключен на 31.10.2011г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК и „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, в размер на 2 000 000 евро, дължимите възнаградителни лихви за периода до 01.08.2014г. в общ размер на 377 722,22 лева, дължима неустойка поради предсрочна изискуемост на договор за заем в размер на 237 772,22 евро, които вземания са били прехвърлени на ищеца по сключен с кредитора „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК договор за цесия от 12.09.2015г.

Претендира се и присъждане на съдебно– деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че процесните парични задължения, произтичащи от  договор за цесия, са включени в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. С определение № 3353/23.10.2017год. по т.д. № 1260/2016год. съдът е одобрил на основание чл.692 ТЗ списък на предявените вземания,  като е оставил без уважение направеното от молителя възражение.

Излага, че по договора за заем, сключен на 31.10.2011г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК и „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, е предоставена сума в размер на 2 000 000 евро, с годишна лихва в размер на 6,5%, а в  чл.11 е уговорено, че при неизпълнение на задълженията по договора, заемателят дължи неустойка в размер на 10% върху неизплатената главница и дължимата лихва. Дължимите възнаградителни лихви за периода до 01.08.2014г. са в общ размер на 377 722,22 лева, дължима неустойка поради предсрочна изискуемост на договор за заем в размер на 237 772,22 евро. Вземанията са били прехвърлени на ищеца по сключен с кредитора „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК договор за цесия от 12.09.2015г., като длъжникът е уведомен за прехвърлянето.

Ответникът „МОССТРОЙ-ВАРНА“АД /в н./, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на исковете и оспорва същите по основание и размер. Оспорва предявения иск като сочи, че претендираните от ищеца вземания, основани на договора за заем, сключен на 31.10.2011г. с „Инфинит Уелт Кепитъл” инк., с твърдения за обявена предсрочна изискуемост и цесия, са били предявени в производството по несъстоятелност от кредитора „Инфинит Уелт Кепитъл” инк., Маршалови острови, и включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания, поради което длъжникът не може да ги дължи два пъти.

Оспорва действието на цесията по отношение на длъжника, понеже представеното уведомление не е редовно-същото не е подписано и не представлява документ, не е ясно и от кого е получено уведомлението от страна на длъжника. Твърди също, че от представените доказателства не се установява прехвърляне на акциите на „Мосстрой-Варна“АД/н/, собственост на В.Рибаулин на ищцовото дружество „Бизнес Център“ЕАД, като условие за действието на процесния договор за цесия.

Синдикът Р. Генев, чрез писмен отговор оспорва исковата молба като неоснователна.

Конституираното на основание чл.694 ал.4 ТЗ като трето лице-помагач на ответника- „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК –кредитор с включено в одобрения списък на приетите вземания, чрез процесуален представител, оспорва исковата молба като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание исковете се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството по несъстоятелност по т.д.1260/2016год. на ВОС, са предявени в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ, парични вземания от кредитора „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ” ЕАД, гр. София, ЕИК 120603687 към длъжника „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, описани в исковата молба, претендирани по договор за цесия. Предявен е иск за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност на ответното дружество МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 103850624, вземане на ищеца „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК 120603687, със седалище гр. София, в общ размер 2 430 898,52 евро.

Правно основание на претенцията – чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.86, ал.1, чл.92 и чл.99 от ЗЗД.

По основателността на иска с правно основание  чл.694 ал.1 ТЗ:

Не е спорно, че по договор за заем, сключен на 31.10.2011г. „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК е предоставило на „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, сума в размер на 2 000 000 евро:

Представен е договор за цесия, сключен на 12.09.2015г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК като цедент и „БИЗНЕС ЦЕНТЪР“ЕАД  като цесионер, по който цедентът е прехвърлил своето вземане  към длъжника „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, в размер на 2 000 000 евро, произтичащо от договора за заем. Според чл.6 от договора, за прехвърлянето вземане цесионерът ще заплати на цедента сумата от 2 900 000евро в тридневен срок след продажбата от страна на „Мосстрой Варна“ЕАД на описан ПИ в гр.Варна, р-н „Приморски“,, к.к. „Златни пясъци“, с идент. № 10135.513.163 с площ от 9 001кв.м…,заедно с правото на строеж върху същия поземлен имот: В случай че Василий М.Рибаулин не прехвърли притежаваните от него акции в „Мосстрой-Варна“ЕАД на „Бизнес център“ЕАД в срок от три месеца от сключване на договора, същият се разваля с обратно действие. Представено е копие от неподписано от цедента уведомление до длъжника „Мосстрой Варна“ за извършената цесия.

Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, по сметка на „Мосстрой Варна“ АД в „Уникредит Булбанк“ на 16.11.2011год. е отразено постъпление в размер на 1 999 759 евро с наредител „Инфинит уелт кепитъл“, с основание на превода „по договор за заем“.

Следователно, следва извода, че „Инфинит уелт кепитъл“ е предоставилпо договор за заем „Мосстрой Варна“ АД сумата от 1 999 759 евро-обстоятелство, което не се оспорва в процеса.

В допълнение следва да се отбележи и следното: На съда е служебно известно, че с влязла в законна сила решение по т.д. № 1783/2014год. по описа на ВОС, са уважени частични искове на „Инфинит уелт кепитъл“ИНК срещу „Мострой-Варна“ЕАД във връзка с вземанията по договор за заем от 31.10.2011год.:-25 564,60 евро-частичен от главницата от 2 000 000евро: 511,29 евро частичен за дължимите договорни лихви и 511,29 евро-частичен за дължимите неустойки.

Предвид изложеното, съдът прави следните изводи:

Както се посочи, в процеса не се оспорва, предоставената сума по догорвора за заем от 31.10.2011год. Предоставянето на същата /до уважените предявени частични искове/ се установява от влязлото в сила решение по т.д. № 1783/2014год. по описа на ВОС, както и от неоспореното заключение на ССЕ, допусната в процеса, която удостоверява предоставянето на сумата по банковата сметка на длъжника „Мосстрой-Варна“ЕАД.

Спорният момент в процеса е действието на процесния договор за цесия, респективно дали чрез същия цедента е прехвърлил валидно вземането си към длъжника „Мосстрой Варна“ АД на ищеца „Бизнес център“ЕАД.

Действително, съобразно чл.1 и чл.5 от договора за цесия, страните са посочили, че с подписването на договора, цедентът прехвърля, а цесионерът придобива вземането към длъжника „Мосстрой Варна“ АД в размер на 2 000 000евро, ведно с всички права по договора, срещу заплащане от страна на цесионера съобразно чл.6 от договора, сумата от 2 900 000евро. Видно от доказателствения материал, цедентът не е изпълнил поетото задължение  да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

 Този извод следва от представеното при предявяването на вземанията пред съда по несъстоятелността уведомление без дата /стр.73/, от което е видно, че същото не е подписано от цедента.

За това, въпреки указаната му доказателствена тежест, следва да се направи извод, че  ищецът „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД, не е представил доказателства за установяването на факта, че длъжникът „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД е бил надлежно уведомен за извършеното с договора от 12.09.2015г. прехвърляне на вземанията по договора за заем от 31.10.2011г. от предходния кредитор – заемодателя „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК или упълномощено от него лице. Следва да се отбележи също, че не се установява и надлежното му получаване от дружеството – длъжник, тъй като не е доказано както кое е лицето, положило подпис за получател, така и че същото се легитимира като пълномощник на това дружество. Освен това, както се посочи, с писмения отговор на исковата молба, длъжникът изрично оспорва получаването на съобщението за извършената цесия.

От изложеното следват следните изводи:

По силата чл.99, ал.1 от ЗЗД договорът за цесия поражда действие и има обвързваща сила спрямо страните по него-т.е. между цедента и цесионера, като цедирания длъжник не е страна по договора за цесия. Съгласно правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД този договор поражда последици за него /за длъжника/, въз основа на връчено му от цедента уведомление за извършеното прехвърляне на вземането на новия кредитор и именно от момента на връчването. За това и легитимация на цесионера да предприема правни действия за упражняване правата по цесионната сделка спрямо цедирания длъжник възниква и се определя от уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Този извод следва и от правилото на чл.99 ал.4 ЗЗД, според която прехвърлянето има действие спрямо длъжника и третите лица, от съобщаването от стария кредитор. Следователно, за да породи действие, съобщаването следва да бъде извършено от стария кредитор. В обобщение следва да се отбележи следното, относно значението на съобщението по договорите за цесия: Съобщението не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните-респективно правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за цесия. Значението на съобщението е с оглед на третите лица, между които и длъжника. Прехвърлянето на правото има действие за всички трети лица  от момента в който съобщението е получено от длъжника-чл.99 ал.4 ЗЗД. До този момент титуляр на вземането за третите лица остава цедентът. За това  до момента на получаване на съобщението от длъжника, негов кредитор е цедентът, като едва след уведомяването за извършеното прехвърляне, същият представа да бъде кредитор на длъжника. 

Ето защо следва да се приеме, че и след сключване на цесионния договор цедентът заемател „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК продължава да бъде кредитор на длъжника „Мосстрой-Варна“ЕАД по договора за заем от 31.10.2011год.  За това заемателят  „Инфинит уелт кепитъл“ИНК е останал кредитор на цедирания длъжник, респективно същият може  да упражнява правата по цедираното вземане като единствен легитимиран кредитор, дори и да се приеме, че договорът за цесия не е прекратен на основание чл.6 ал.2 от договора за цесия.

Предвид изложеното, кредитор на длъжника „Мосстрой-Варна“ЕАД по договора за заем от 31.10.2011год. е останал заемателят  „Инфинит уелт кепитъл“ИНК, както обосновано е приел окръжния съд. За това искът на „Бизнес център“ЕАД се явява неоснователен, поради липса на легитимация и следва да се остави без уважение.

Но съдът намира, че искът е неоснователен и на още едно основание.

За разлика от приетото от окръжния съд, настоящият съд намира, че искът е неоснователен и на още едно основание.

С цел пълнота на изложението, по отношение на доводите на ответниците и на третото лице-помагач за прекратяване действието на договора за прехвърляне на вземания от 12.09.2015г. поради настъпване на прекратителното основание, посочено в чл.6 от същия, съдът намира следното: 

Този довод е обоснован от фактическа и правна страна. Действително, съгласно разпоредбата на чл.25 от ЗЗД, действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Сбъдването на условието има обратно действие по отношение на сключения договор. Съдът не споделя направения извод от ВОС, че клаузата по чл.6 ал.2 от договора за цесия е без значение за неговото действие. Окръжнвия съд е посочил, че от фактическа страна нищо от установеното по делото не дава основание да се приеме, че без клаузата на чл.6, ал.2 относно задължението за прехвърляне на акциите на „Мосстрой Варна“ЕАД,  от цесионния договор страните не биха се съгласили с неговото сключване и изпълнение от гледна точка на търсения от тях правен резултат. Настоящият съд прави извод, че тази клауза има пряка връзка с договора за цесия, респективно с неговото сключване и действие, поради следното:

Както се посочи, в чл.6 ал.2 страните са посочили прекратително условие относно договора за цесия, настъпването на което е поставено в зависимост от прехвърлянето на акциите в „Мосстрой Варна“ЕАД от страна на В.Рибаулин-едноличен собственик на капитала, на „Бизнес център“ЕАД в срок от три месеца. Това е така, поради следното:

Според чл.6 от договора, за прехвърлянето вземане цесионерът ще заплати на цедента сумата от 2 900 000евро в тридневен срок след продажбата от страна на „Мосстрой Варна“ЕАД на описан ПИ в гр.Варна, р-н „Приморски“,, к.к. „Златни пясъци“, с идент. № 10135.513.163 с площ от 9 001кв.м…,заедно с правото на строеж върху същия поземлен имот:

Следователно, страните са се договорили, цената от 2 900 000 евро да бъде заплатена със сумата, получена от продажбата на имот, собственост на „Мосстрой-Варна“ЕАД. Към  момента на сключване на договора за цесия, акциите на „Мострой-Варна“ЕАД, което е собственик на имота, са собственост на  В.Рибаулин. За това, за да може „Бизнес Център“ЕАД да придобие имота, от продажната цена  на който ще бъде заплатена цената по договора за цесия, безспорно предварително условие е, същият да придобие акциите на „Мосстрой Варна“ЕАД. За това, тази разпоредба има отношение към условията и изпълнението на договора ца цесия.

За това и поставеното условие:- В случай че Василий М.Рибаулин не прехвърли притежаваните от него акции в „Мосстрой-Варна“ЕАД на „Бизнес център“ЕАД в срок от три месеца от сключване на договора, същият се разваля с обратно действие, е съществено-поради зависимостта на заплащането на цената по договора за цесия от придобиването и след това от продажбата на имота. За това посочената клауза е относима към договора за цесия и следва да бъде разгледана по същество:

В процеса не се твърди от никоя от страните, включително и от В Р да е прехвърлил притежаваните от него 50 000броя  акции от капитала на „Мосстрой-Варна“ АД, на ищеца „Бизнес Център“ЕАД. Това обстоятелство /непрехвърлянето на акциите на ищеца/, се установява и от събраните доказателства-представени джира за прехвърляне на поименни акции в „Мосстрой-Варн“АД /стр.74-80/ на В Р, според които към 01.09.2015год. същият се е легитимирал като акционер с 50 000акции представляващи 100% от капитала на „Мосстрой -Варна“АД. Няма последващи джира, поради което следва да се направи извод, че В Р не е прехвърлил притежаваните от него акции от капитала на „Мосстрой-Варна“ АД на ищеца „Бизнес Център“ЕАД.  За това прекратителното условие, поставено  в чл.6 ал.2 от договора за цесия се е сбъднало. От това следва извода, че договорът за цесия на основание чл.25 ЗЗД е прекратил своето действие. От това следва извода, че към момента на предявяване на вземането, договорът за цесия е с прекратено действие,  респективно същият не е прехвърлил валидно вземането на цедента по договора за заем, на цесионера „Бизнес център“ЕАД. Същият не е основание за легитимацията на ищеца, сега въззивник като кредитор на длъжника „Мосстрой Варна“ АД /в н/.

Искът е неоснователен и на това основание и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено. На основание чл.694 ал.7 ТЗ, въззивното дружество  следва да бъде осъдено да заплати  държавна такса по сметка на ВАпС в размер на 23 772,12лв.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд                

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 538 от 06.07.2018 г. постановено по т.д.№ 1596/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК 120603687, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Подуене“, ул. „Черковна“ №50, вх.А, ап.19, представлявано от П И С, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския окръжен съд сумата 23 772,12 лева (двадесет и три хиляди седемстотин седемдесет и два лева и 12 ст./, представляваща следващата се държавна такса върху предявените искове на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието, на основание чл.694, ал.4 от ТЗ, на синдика на ответното дружество – несъстоятелен търговец „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в несъстоятелност), ЕИК 103850624, със седалище гр. Варна, Р.Г.С., със служебен адрес, вписан в Търговския регистър, гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ №125, ет.1, ап.1, и на кредитор с прието вземане по чл.693 от ТЗ „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, регистрирано в Република Маршалови острови, фирмен №47367, седалище и адрес на управление ул. „Димокриту“ №15, Комплекс „Панеретос Елиана“, Офис №104, ПК 4041, град Лимасол, Кипър, представлявано от директора Мариа Коковина Пароиоти, като трето лице – помагач на страната на ответника „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, ЕИК 103850624 (в несъстоятелност), и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на основание чл.694, ал.8 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ :1.                     2.