РЕШЕНИЕ

   71

               гр.Варна, 23.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.03.2016 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 63  по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Н.Т.” ООД - гр.С., ЕИК ХХХХХХХХХ, обжалва изцяло решение № 105/27.11.2015 г. по т.д.№ 99/2015 г. по описа на Окръжен съд С.-ТО, с което е отхвърлена молбата му за откриване производство по несъстоятелност на „В.-2001” ЕООД - гр.С., ЕИК ХХХХХХХХХ, като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяната му и за постановяване вместо него на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи молбата на „Н.Т.” ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „В.-2001” ЕООД - гр.С., ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. С писмена молба моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата и молбата му за несъстоятелност, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - „В.-2001” ЕООД - гр.С. не е  подал писмен отговор и не изразява становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Оплакването в жалбата, че съдът не е изследвал адекватно финансовото състояние на длъжника е основателно. С определение № 98/05.02.2016 г. в закрито с.з. въззивният съд предвид възражението на ищеца за несъществуване на отразената в счетоводните отчети касова наличност и невъзможност вещото лице да провери касовата книга на длъжника поради напускане на адреса му на управление,  е допуснал на основание чл.195, ал.1 - ГПК служебно ССЕ, която с оглед обявените в ТР годишни  финансови отчети на длъжника за 2013 г. и 2014 г., евентуално за 2015 г., да разработи втори вариант относно коефициентите за ликвидност за тези три години  при изключване на отразената в ГФО за 2014 г. касова наличност /125 хил.лв/.  

Експертизата е работила по доказателствата по делото, тъй като длъжникът е напуснал регистрирания си адрес и с представляващия му не може да се осъществи контакт. По делото и пред двете инстанции ответникът е призоваван при условията на чл.50, ал.2 – ГПК. Вещите лица по първоначалната, както и по настоящата ССЕ, не са имали достъп до счетоводните и търговските книги на дружеството поради тази причина. Въпреки възложеното му задължение по чл.190, ал.1 – ГПК, с предупреждение за прилагане на последиците по чл.161 – ГПК, ответникът не е представил доказателствата, за които е бил задължен от съда. Като не е дал необходимото съдействие за изясняване на финансовото си състояние, ответникът е създал пречки за допуснати от съда /СОС/ доказателства. Съставителят на ГФО за 2013 г. и 2014 г., с когото вещото лице Т. се е свързала по телефона, не е дал информация за съществуваща касова наличност, не е изразил готовност да предостави на вещото лице нужните й данни и не е отговарял на последващите й обаждания по телефона. Липсват доказателства за извършена от ответника инвентаризация на активите на дружеството и касовата наличност към 31.12.2014 г., към която дата е бил съставен счетоводният баланс към последния обявен в ТР ГФО за 2014 г.

При това положение, следва да се приеме, че ответникът е преустановил фактически дейността си и не осъществява такава. Следва да се приеме също така, че даните в ГФО за 2014 г. за съществуваща касова наличност от 125 000 лв са недостоверни. Няма счетоводни документи, които да потвърждават такава касова наличност. Вещото лице Т. в обясненията си в с.з. заявява, че отчитането на такава огромна касова наличност е нереално. Липсата на съдействие от длъжника – ответник потвърждава този извод. Съгласно чл.161 – ГПК в този случай съдът с оглед обстоятелствата, че длъжникът е напуснал адреса си на управление и не осъществява вече дейност, следва да приеме за доказани твърденията на ищеца в молбата, че ответникът е изпаднал трайно в неплатежоспособност, като не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения по посочените в нея 28 бр. фактури за извършени продажби на стоки. Ето защо, следва да се възприеме вторият вариант на заключението на вещото лице Т. относно изчислените коефициенти за ликвидност – без посочената касова наличност за 2014 г. /125 хил.лв/. От заключението на тази ССЕ, което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обективно дадено, се установява следното: През 2013 г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съответно –1.1, 0.6, 0.6, 0.6 са в препоръчителни норми. През 2014 г. обаче когато текущите задължения /краткосрочни задължения и текущите от дългосрочните задължения/ нарастват от 10 хил.лв през 2013 г. на 139 хил.лв през 2014 г., тези показатели рязко спадат и вече са съответно – 0.12, 0, 0, 0, т.е. всички коефициенти за ликвидност са или почти нулеви, или нулеви. Тези показатели доказват неспособност на дружеството поради липса на ликвидни средства да изплаща просрочените си краткосрочни задължения с наличните текущи активи, както и че дружеството е изключително зависимо от кредитори. Дружеството има само задължения и няма обезпеченост с активи.  Фактът, че въпреки отчетената в баланса за 2014 г. висока касова наличност, краткосрочните задължения не се обслужват в значителната си част, води до извода, че такава касова наличност няма, т.е. дружеството не разполага с най-бързоликвидни активи – парични средства. Наличните краткотрайни активи по балансите на длъжника също са съмнителни, тъй като достоверността на балансите не може да се провери поради ненамиране на длъжника на регистрирания адрес и липса на съдействие от негова страна. Налага се изводът, че влошеното финансово състояние и затрудненията на длъжника нямат временен характер, а са с траен и необратим характер. Не са налице условията на чл.631 - ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, нито пък е доказано, че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. Следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност с начална дата 31.12.2014 г., към която дата е несъмнено, че той не може да посреща изискуемите си парични задължения, независимо от епизодичните частични плащания по отделни фактури след тази дата /общо в размер на 21924.86 лв/, като са останали непогасени задължения по процесните фактури в размер на 110040.79 лв, установено от заключенията на първоначалната ССЕ. Неплатежоспособност е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори – чл.608, ал.3 – ТЗ.

Ето защо, молбата на молителя е основателна и съдът следва да постанови решение по чл.630, ал.1 – ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на длъжника. Назначаването на временен синдик и определяне датата на първото събрание на кредиторите следва да стане от съда по несъстоятелността.

СОС е достигнал до  обратни правни изводи и краен резултат, предвид което решението за отхвърляне на молбата за несъстоятелност следва да се отмени, като въззивният съд постанови друго, в посочения по-горе смисъл. Ответникът следва да заплати на въззивника за сметка на масата на несъстоятелността направените от него съдебни разноски за двете инстанции в размер на 4955  лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а, ал.1 – ТЗ във връзка с чл.630, ал.1 - ТЗ и чл. 271 ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 105/27.11.2015 г. по т.д.№ 99/2015 г. по описа на Окръжен съд С. - ТО, с което е отхвърлена молбата на „Н.Т.” ООД - гр.С. за откриване производство по несъстоятелност на „В.-2001” ЕООД - гр.С., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.-2001” ЕООД - гр.С., ЕИК ХХХХХХХХХ, с едноличен собственик на капитала и представляващ – управителя П.Д.Г., и ОПРЕДЕЛЯ за нейна начална дата датата – 31.12.2014 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „В.-2001” ЕООД - гр.С., ЕИК ХХХХХХХХХ, с едноличен собственик на капитала и представляващ – управителя П.Д.Г..

Назначаването на временен синдик и определяне датата на първото събрание на кредиторите ДА СТАНЕ от съда по несъстоятелността – Окръжен съд С., ТО.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „В.-2001” ЕООД - гр.С., ЕИК ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя П.Д.Г., да заплати на „Н.Т.” ООД - гр.С., ЕИК ХХХХХХХХХ, сумата 4955 лв – съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

Същото да се съобщи на страните, а заверени преписи от него да се изпратят на Агенция за вписванията за вписване в търговския регистър и на Окръжен съд С. за изпълнение и вписване в книгата по чл.634в, ал.1-ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.