РЕШЕНИЕ

   № 69

               гр.Варна, 27.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 15.03.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 63 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Ино стил“ ЕООД- гр.Варна обжалва решение № 895/06.12.2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1777/2015 г., с което е уважен предявеният срещу него от  „Уникредит Булбанк“ АД-гр. София иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ГПК във вр. чл.430 ТЗ във вр. чл.60 ал.2 ЗКИ. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли за неговата отмяна изцяло и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявеният иск, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмена защита.

Въззиваемата страна - „Уникредит Булбанк“ АД гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на първоинстанционното решение, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за липса на идентичност между вземането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение и вземането по установителния иск по чл.422, ал.1 – ГПК, имащо отношение към допустимостта на решението, е неоснователно. Вземането е напълно идентично по размер, като само лихвите /3919.83 лв/, посочени общо в заявлението,  са разбити по пера – договорни лихви, лихви за просрочие, наказателни лихви.

Оплакването в жалбата за липса на валидна облигационна връзка, произтичаща от сключения договор за инвестиционен кредит е неоснователно. Договорът е подписан от тогавашния управител Д Й Й на кредитополучателя – „Или стил“ ООД-гр.Варна, правоприемник на който се явява настоящият ответник по иска - въззивник „Ино стил“ ЕООД- гр.Варна. Управителят е волеизявяващ орган и това е достатъчно, за да се приеме, че е налице съгласие на дружеството за сключване на договора за кредит. Не е необходимо представянето на доказателства за взето съгласно дружествения договор решение на ОС за овластяване на управителя да сключи такъв договор. Дори да няма взето такова решение договорът е действителен и обвързва дружеството. Вземането от ОСС на дружеството на решение за теглене на кредит има значение само във вътрешните им отношения. В този смисъл са мотивите на ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая доказателство за взето от ОСС на 20.02.2012 г. решение за теглене на кредит в размер на 33000 евро е и представено с допълнителната искова молба, което е допустимо, доколкото нови доказателства могат да се представят с ДИМ за оборване на възражения, направени с отговора на исковата молба. Без значение е фактът с каква цел е теглен кредитът и за какви нужди е ползван. От заключението на ССЕ се установява категорично, че дружеството е теглило от банката в рамките на посочената сума два кредита, един от които е процесният кредит за 26000 лева.

Оплакването в жалбата относно неподписването от кредитополучателя на страница втора от договора за кредит, съдържаща уговорките за лихвен процент върху просрочена част от главницата – т.4.2 и върху целия дълг по главницата /редовна и просрочена/ - т.4.3, е неоснователно. След като всички други страници на договора са двустранно подписани, като страница втора е естествено продължение на страница първа, а всички останали страници са продължение на страница втора, не може да се приеме, че такива уговорки са несъществуващи предвид липсата на сключен за тях договор за кредит в изискуемата съгласно чл.430, ал.3 –ТЗ писмена форма. Тези уговорки, както и за комисионни и такси /т.5/, срокове за усвояване и погасяване / т.6 и т.7/ и за договорена като обезпечение ипотека върху недвижим имот - ветиринарна лечебница в с.Чернево, община Суворво /т.8 и т.8.1/ са и възпроизведени, ведно с клаузи от ОУ на банката за предоставени кредити за стопанска дейност, в нотариален акт за договорна ипотека №79 том III, рег.№659, дело №219/2012 г. от 06.04.2012 г. на нотариус Ал. Н, с район на действие – Районен съд Девня. Относно лихвите по т.4.1, 4.2 и 4.3 са налице и последващи уговорки на подписаните страници 5 и 6 от договора за кредит, съответно по т.11.2, с подточки 1, 2 и 3, кога се начисляват, и по т.12.4.1 и т.12.4.2, кога се изплащат и кога стават незабавно изискуеми, които ги правят очевидно известни на кредитополучателя. Освен това съгласно чл.293, ал.3 – ТЗ страната по търговска сделка не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая, в хода на изпълнение на договора за кредит до прекратяването му ответникът не е оспорвал клаузите на стр.2.

Оплакването във връзка с оспорването от ответника на Общите условия на банката към договора за кредит, предоставен на лице, осъществяващо стопанска дейност, е неоснователно. Общите условия са подпечатани с печата на дружеството – кредитополучател и са подписани от управителя на последната страница под изрично негово изявление, че е запознат със съдържанието им и че е получил екземпляр от тях. В чл.25 на последната страница от договора за кредит, подписани на два пъти от управителя на кредитополучателя, е изрично предвидено, че Общите условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, представляват неразделна и задължителна част от договора от 06.04.2012 г. Следователно, налице са условията на чл.298, ал.1 и 2 – ТЗ, като общите условия към договора за кредит са били предадени на управителя на ответника при сключването му и той ги е знаел и не ги е оспорил незабавно. Възможността за обявяване от банката на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит е уговорена в т.17.1.1 и т.17.1.2 от договора за кредит, а условията за това са предвидени в раздел IX – т.28, 29 и 30 от ОУ.

Оплакването, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена на ответника, е неоснователно. Ответникът е бил поканен с покана на банката за доброволно изпълнение от 25.06.2014 г. да заплати падежиралите, но незаплатени, вноски по договора за кредит, с предупреждение, че при неизпълнение в дадения 7-дневен срок от получаване на поканата тя ще обяви за предсрочно изискуем целия непадежиран остатък от кредитното му задължение,  получена на 30.06.2014 г.,  видно от обратна разписка, подписана от съпругата на настоящия управител на ответника Ч Ч – В Ч, установено от заключението на СГЕ. Налице е даден на длъжника достатъчен срок за изпълнение съгласно чл.432, ал.2 - ТЗ. Предсрочната изискуемост на кредита е била обявена от банката с уведомление от 07.05.2015 г., като писмото с него е експедирано на 12.05.2015 г. от куриерска фирма „Рапидо“ на адреса на ответника, на който то е получено на 21.05.2015 г. от лице с непосочена самоличност. Това е наложило ново обявяване на кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана от 05.06.2015 г., която е била връчена по реда на чл.50 – ЗННД чрез залепяне на уведомление по чл.47, ал.1 във връзка с чл.50, ал.4 – ГПК на вратата на апартамента на 16.06.2015 г., тъй като търговецът е бил търсен на адреса на управление неколкократно по различно време през периода – 05-16.06.2015 г., но не е бил намерен, както и не е намерено друго лице, съгласно да получи поканата, като въпреки положените усилия връчителят не е могъл да събере информация дали лицето пребивава на адреса. Това се установява от писмения доклад на връчителя – Е И М – служител в нотариалната кантора на нотариус К К на л.62, като връчването може да стане и от служител, а не непременно от нотариуса, който може и да удостовери обстоятелствата относно действията си. Със заверката си върху нотариалната покана нотариусът е удостоверил непотърсването й от адресата в двуседмичния срок по чл.47, ал.2-ГПК от залепяне на уведомлението до края на 02.07.2015 г.

Сбъднали са се условията за фингирано връчване на нотариалната покана на ответника по чл.47, ал.5 – ГПК. Няма данни по делото дали ответникът е имал обозначена с фирмата му пощенска кутия, в която връчителят да пусне и друго копие от уведомлението съгласно чл.47, ал.1, изр.2 – ГПК. Това е поначало само допълнителна гаранция, че адресатът ще бъде уведомен за оставената на негово разположение в нотариалната кантора нотариална покана. Основното съобщение е обаче залепеното, в случая - на вратата на апартамента – адрес на управление на търговеца, уведомление, което е престояло там две седмици, като второ уведомление не се залепя съгласно чл.50, ал.4 - ГПК. Този предвиден в закона срок е достатъчен ответникът да потърси книжата, за които е уведомен със залепеното уведомление по чл.47, ал.1 - ГПК, като неявяването му да ги получи в нотариалната кантора не е в причинна връзка с евентуалното непускане от връчителя на копие от уведомлението и в пощенската му кутия. С изтичането на срока по чл.47, ал.2 – ГПК на 02.07.2015 г. ответникът се счита уведомен, като предвид дадения му с нотариалната покана 7-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от 03.07.2015 г., и обичайния 3-дневен срок за междубанкови разплащания, в който такова изпълнение не е последвало, кредитодателят - ищец е имал право да обяви на 13.07.2015 г. договора за кредит за предсрочно изискуем спрямо ответника, който се счита от тази дата прекратен – т.17.3.3 от договора, и да поиска с подаденото на 14.07.2015 г. заявление до РС - Варна издаване на заповед за изпълнение по чл.417-ГПК за целия оставащ дълг за главницата и натрупаните договорни лихви, лихви за просрочие и наказателни лихви. Посочената дата – 30.04.2015 г. е произволно приета от ищеца за дата, към която целият дълг е станал изискуем поради просрочие повече от 6 месеца. Реално обаче от таблицата на страница втора от заявлението се установява, че датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита е 13.07.2015 г., което се потвърждава и от заключението на ССЕ.

При това положение искът по чл.422, ал.1 – ГПК е основателен и следва да се уважи. ОС Варна - ТО е достигнал до същите правни изводи и краен резултат. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. На ответника по жалбата не се присъждат съобразно изхода на спора съдебни разноски за въззивната инстанция, тъй такова искане не е направено и  няма доказани разноски.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 895/06.12.2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1777/2015 г.  

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.