Р Е Ш Е Н И Е

377/23.12. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.11.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 630 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 747/15.07.2014год. постановено по г.д. № 2245/2013год. ВОС е осъдил ЗК „Л И” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявано от М С М - Г и Л Г Г да заплати на С.В.Х., ЕГН **********, сумата от 50000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 27.11.2012 г., на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ и сумата 5130.65лв. представляваща законна лихва върху главницата за периода – 27.11.2012 г. (датата на увреждането) - 29.11.2013 г. (датата на предявяване на иска), на осн. чл. 86 ЗЗД, вр. 84, ал. 3 ЗЗД,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземанията, като е отхвърлил  иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за разликата над 50000.00 лв. до претендираните 52000.00 лв. и иска с правно основание чл. 86 вр. 84, ал. 3 ЗЗД, за горницата над 5130.65 лв. до претендираните 5321.40 лв: Осъдил е С.В.Х., да заплати на ЗК „Л И” АД,  сумата 1.71 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК: Осъдил е ЗК «Л И» АД, да заплати  в полза на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата 2205.23 лв. държавна такса и сумата 100.00 лв. (сто лева), възнаграждние на вещи лица, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.  

Срещу решението е постъпила  въззивна жалба от адв.С. Райчева, като процесуален представител на ЗК „Л И” АД, гр. София, като обжалва с искане  решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете да се отхвърлят като недоказани по основание и размер.

В подкрепа на жалбата са изложени следните съображения:

Не се установява застрахователно събитие, което да ангажира застрахователната отговорност на ответника:  Налице е съпричиняване  от страна на ищеца, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение-поради непокставяне на предпазен колан: Съпричиняването се изразява в съгласието на ищеца, да бъде превозван от водач с концентрация на алкохол над допустимата.

С писмен отговор на процесуален представител, ищеца С.В.Х. оспорват жалбата на ЗК „Л И” АД гр. София, като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата  се подържа чрез писмено становище, съответно оспорва чрез процесуален представител.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Искове по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.226 КЗ  и чл.86 ЗЗД и са предявени от  С.В.Х. срещу ЗК „Л И” АД, с искане да бъде осъден ответника, да заплати сумата 52000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 27.11.2012 г. и сумата 5321.40 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода – 27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.- предявяването на иска, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от деня предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се излага, че на 27.11.2012 г. като пътник в л.а. „БМВ”, ДК № В 1086 НВ, управляван от неправоспособния Г Х Г, е пострадал при настъпило по вина на водача ПТП на пътя с. Горен Чифлик – с. Гроздьово. В резултат на ПТП му били причинени травматични увреждания – съчетана гръдно-коремна травма с опасност за живота. Бил приет за лечение на 27.11.2012 г. с диагноза „Съчетана травма – гърди, корем. Контузио торацис и пулмонис. Фрактура костарум VІ-VІІ декстра. Хемопневмоторакс декстра. Дренаж кави плевре декстра. Хемоперитонеум. Лапаротомия. Фисура хепатис. Хемостазис. Ретроперитониален хематом.” Изписан бил на 10.12.2012 г. Възстановяването от така причинените му травми придължило повече от 6 месеца, изпитвал постоянни болки, наложило се използването на болкоуспокояващи и други медикаменти. Сочи, че за управлявания автомобил била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по полица № 22112002510221, валидна до 06.11.2013 г., поради което и предявява иска срещу ответното дружество. 

Ответното дружество оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ПТП е настъпило при условията на съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на правилата за движението по пътищата, поради непоставяне на инерционен колан. Сочи, че съпричиняването се изразява още и в съгласието на ищеца да бъде превозван от водач с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата. Оспорва наличието на причинна връзка между произшествието и телесните увреждания получени от ищеца. Сочи, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, поради което обезщетение за забава не се дължи от деня на увреждането.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа страна. Установява се от нохд № 2193/2013 г., на ВРС, ХХХVІІІ с., че  подс. Г Х Г е признат за виновен за това че: на 27.11.2012 г. по пътя с. Горен Чифлик - с. Гроздьово, обл. Варна, при управление на МПС „БМВ”, ДК № В 1086 НВ, нарушил правилата за движение по ЗДвП, по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на С.В.Х., изразяващи се в контузия на белия дроб и хемопневмоторакс в дясно, наложили дренаж на плевралната кухина и активна аспирация, които самостоятелно и в своята съвкупност са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живот, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5- 0.66 на хиляда - престъпление по чл. 343. ал. 3, пр. 1 б „А”, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1 б. „Б”, пр. 2 НК. За извършеното престъпление е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, при условията на чл.66 НК.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата Г Х Г по пътя с. Горен Чифлик - с. Гроздьово, обл. Варна, при управление на МПС „БМВ”, ДК № В 1086 НВ, нарушил правилата за движение по ЗДвП, по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на С.В.Х., изразяващи се в контузия на белия дроб и хемопневмоторакс в дясно, наложили дренаж на плевралната кухина и активна аспирация, които самостоятелно и в своята съвкупност са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живот, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5- 0.66 на хиляда.

От представената по делото епикриза се установява, че на 27.11.2012 г. ищецът е бил приет на стационарно лечение в МБАЛ „Св. Анна - Варна” със съчетана травма - гърди, корем, Контузио торацис и пулмонис. Фрактура костарум VІ-VІІ декстра. Хемопневмоторакс декстра. Дренаж кави плевре декстра. Хемоперитонеум. Лапаротомия. Фисура хепатис. Хемостазис. Ретроперитониален хематом. Пациентът е претърпял оперативна интервенция. Изписан е на 10.12.2012 г.

От назначената комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял травма - гърди с контузия на гръден кош, на бял дроб, хемопневмоторакс в дясно (навлизане на кръв в плевралната кухина), счупване на VІ-VІІ ребра, пукване на черен дроб с излив на кръв в коремната кухина и в задперитонеалното пространство. Така констатираните травматични увреждания отговарят да са получени от удари с твърди и тъпи предмети, респ. детайли от купето на автомобила. Според заключението част контузиите обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. В съдебно заседание вещото лице д-р Демиров е уточнило, че възстановителния процес на счупените ребра протича за 20-25 дни, а контузията на бял дроб и хемопневмоторакс в рамките на 30- 40 дни. Травмата в областта на черния дроб е наложила оперативна намеса и е обусловила състояние на временна  опасност за живота. Усложнения не са настъпили, но вследствие на коремната операция пострадалият е получил сраствания, вкл болки в корема при вдигане на тежко и др.

За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Йонка Станкова Хаджиева - майка на пострадалия. Според показанията на свидетелката, ищецът е изпитвал  силни болки след инцидента, особено в дясната част на тялото. За период около 4 месеца след инцидента ищецът не е могъл да се обслужва сам, а е имал нужда от чужда помощ, която е осъществявала свидетелката. След месец юни на следващата година пострадалият е започнал да се движи  самостоятелно, но се е страхувал за крака си, защото не го е усещал. Според свидетелката и понастоящем пострадалият не си усеща крака понякога, няма усещане за допир и в дясната част на гърба, при таза.

В наказателното производство е установено ПТП, както и автомобилът, чрез който е осъществено, е застрахован от ответното дружество.  Предвид изложеното и понеже не се оспорва наличието на валидна застраховка „ГО” на автомобила, чрез който са причинени вредите, следва да се направи извод, че е налице застрахователно събитие, респективно, че следва да бъде ангажирана застрахователната отговорност на ответното дружество.

При разглеждане на възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът съобрази следното:

Тъй като в наказателното производство не е поставян на разглеждане въпроса за съвина на пострадалия, не съществува пречка в настоящето производство, което има за предмет гражданските последици от деянието, да бъде разгледано направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По-горе се посочи, че не се оспорва установената фактическата обстановка от първата инстанция.

Относно  твърдението за съпричиняване, поради непоставяне на инерционния колан от страна на пострадалия:

Пострадалият е заявил, че няма спомен от ПТП, респективно-наличието на обезопасителен колан. Според заключението на комплексната експертиза, същата не дава отговор на въпроса относно това носел ли е пострадалият предпазен колан по време на произшествието. В с.з. поясняват, че в медицинската документация не са отразени характерни следи и травматични увреждания от поставен предпазен колан, но поясняват също, че няма данни на пострадалия да е извършван клиничен преглед по време на престоя в болницата и да са установени характерни белези. Уточняват също, че в медицинската документация са отразени по-тежките травматични увреждания, а именно-травмата на гръдния кош и коремната травма.  Същевременно уточняват, че констатираните травми могат да бъдат получени независимо от предпазния колан.  Следва да се отбележи, че заключението не е оспорено от страните. Предвид изложеното, от една страна остава недоказано обстоятелството, че пострадалия е бил без обезопасителен колан, но това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй като както се посочи, според неоспореното заключение на комплексната експертиза, травмите могат да бъдат получени и при поставен обезопасителен колан. Предвид изложеното, това възражение за съпричиняване следва да се остави без уважение като недоказано.

Относно възражението, че ищецът се е съгласил да бъде превозва от водач, употребил алкохол:  Установената концентрация е на границата на допустимото-0,5-0,66 на хиляда, поради което не може да се направи извод, че пострадалият е могъл да знае това обстоятелство. Предвид изложеното, възражението следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на съдебен акт, чрез който водачът Г Х Г в качеството си на водач на МПС е признат за виновен  в извършеното деяние е основание за ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45  от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно е установено, че МПС управлявано от Георгиев и чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК„Л И”АД. Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ отговорността за обезвреда на  настъпилите  увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество.

Относно паричния еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди:

Претенцията е изключително за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера на паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Относно паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди:

От представената по делото епикриза се установява, че на 27.11.2012 г. ищецът е бил приет на стационарно лечение в МБАЛ „Св. Анна - Варна” със съчетана травма - гърди, корем, Контузио торацис и пулмонис. Фрактура костарум VІ-VІІ декстра. Хемопневмоторакс декстра. Дренаж кави плевре декстра. Хемоперитонеум. Лапаротомия. Фисура хепатис. Хемостазис. Ретроперитониален хематом. Пациентът е претърпял оперативна интервенция. Изписан е на 10.12.2012 г.

По делото е назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Заключението установява, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял травма - гърди с контузия на гръден кош, на бял дроб, хемопневмоторакс в дясно (навлизане на кръв в плевралната кухина), счупване на VІ-VІІ ребра, пукване на черен дроб с излив на кръв в коремната кухина и в задперитонеалното пространство. Така констатираните травматични увреждания отговарят да са получени от удари с твърди и тъпи предмети, респ. детайли от купето на автомобила. Според заключението част контузиите обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. В съдебно заседание вещото лице д-р Демиров е уточнило, че възстановителния процес на счупените ребра протича за 20-25 дни, а контузията на бял дроб и хемопневмоторакс в рамките на 30- 40 дни. Травмата в областта на черния дроб е наложила оперативна намеса и е обусловила състояние на временна  опасност за живота. Усложнения не са настъпили, но вследствие на коремната операция пострадалият е получил сраствания, вкл болки в корема при вдигане на тежко и др. Експертизата не дава отговор по въпроса относно това носел ли е пострадалият предпазен колан по време на произшествието. В с.з. поясняват, че в медицинската документация не са отразени характерни следи и травматични увреждания от поставен предпазен колан, но поясняват също, че няма данни на пострадалия да е извършван клиничен преглед по време на престоя в болницата и да са установени характерни белези. Уточняват също, че в медицинската документация са отразени по-тежките травматични увреждания, а именно-травмата на гръдния кош и коремната травма.  Същевременно уточняват, че констатираните травми могат да бъдат получени независимо от предпазния колан.  Следва да се отбележи, че заключението не е оспорено от страните.

За установяване претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Йонка Станкова Хаджиева - майка на пострадалия. Според показанията на свидетелката, ищецът е изпитвал  силни болки след инцидента, особено в дясната част на тялото. За период около 4 месеца след инцидента ищецът не е могъл да се обслужва сам, а е имал нужда от чужда помощ, която е осъществявала свидетелката. След месец юни на следващата година пострадалият е започнал да се движи  самостоятелно, но се е страхувал за крака си, защото не го е усещал. Според свидетелката и понастоящем пострадалият не си усеща крака понякога, няма усещане за допир и в дясната част на гърба, при таза.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи: …

Постановяването на съдебен акт, чрез който Г Х Г в качеството си на водач на МПС е признат за виновен  в извършеното деяние е основание за ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45  от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно е установено, че МПС управлявано от Георгиев и чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК„Л И”АД. Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ отговорността за обезвреда на  настъпилите  увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество.

Относно паричния еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди:

Претенцията е изключително за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищецът е получил многобройни увреждания, като контузиите на белия и на черния дроб са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наложил се е продължителен болничен престой и много месеци на легло, през които пострадалият не е могъл да се обслужва сам, а е имал нужда през цялото време от грижата и съдействието на своите близки за задоволяването на елементарните си потребности.  Дори и сега, около 2 години след инцидента последствията от уврежданията не са отзвучали напълно, а мъжът не усеща част от дясната страна на тялото си. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира за справедливо за претърпените болки и страдания да бъде определен паричен еквивалент в размер на на 50000.00 лв.

Предвид направения извод, жалбата  на въззивното дружество се явява неоснователн и като такива следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение в обжалваните частти, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                              

                                      Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 747/15.07.2014 год., постановено по т.д.2245/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.