О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

          Номер801/31.11.2015     година,  град Варна

          Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение, в закрито съдебно заседание  в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                            МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.ч.т.д.  630/2015 год., за да се произнесе взе предвид   следното:

 

Производството е с правно основание чл. 262, ал.3 ГПК вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от М.К.С. срещу Определение № 2554/14.07.2015 год., постановено по т.д.№ 857/2014 год. по описа на ОС- Варна, с което 1/ е оставена без уважение молба на страната вх.№ 22154/13.07.2015 год. за продължаване на срока за заплащане на такса за въззивно обжалване и 2/ е върната въззивна жалба вх.№ 38984/01.12.2014 год.

Постановеният съдебен акт се обжалва в цялост /така изрични уточнения на страната по молба вх.№ 7089/12.11.2015 год., депозирана пред АС – Варна/.

Допустимостта, евентуално – основателността на депозираната частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – СИТИБАНК ЕАД.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

1.По допустимостта на частната жалба: Предявената частна жалба е недопустима в частта, в която се претендира отмяна на постановения съдебен акт с правно основание чл. 63 ГПК. Определението на съда, с което е отказано продължаването на процесуален срок не подлежи на самостоятелна инстанционна ревизия с оглед критериите в чл. 274, ал.1 ГПК. Съдебният контрол в разглежданата част може да бъде осъществен единствено при и по повод обжалване на акта, с който въззивната жалба е върната при условията на чл.262, ал.3 ГПК. На посоченото основание, производството в разглежданата част следва да бъде прекратено, респ. депозираната частна жалба – оставена без разглеждане.

2. По жалбата срещу акта по чл. 262, ал.3 ГПК:

Спорът – предмет на т.д.№ 857/2014 год. по описа на ВОС е приключил с постановяване на съдебен акт – решение № 1041/12.11.2014 год.  Ответникът М.К.С. е депозирала въззивна жалба вх.№ 38984/01.12.2014 год., която с разпореждане на ВОС от 03.12.2014 год. е  оставена без движение за заплащане на държавна такса в размер на 700, 40 лева по сметка на АС – Варна.

С молба от 17.12.2014 год. страната е сезирала съда с искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса при условията на чл. 83, ал.2 ГПК.  С определение № 4946/19.12.2014 год. ВОС е оставил искането без уважение, респ. същото е потвърдено с Определение № 199/17.03.2015 год., постановено по ч.т.д.№ 129/2015 год. по описа на АС – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 340/18.06.2015 год., постановено по ч.т.д.№ 1716/2015 год. по описа на ВКС, I ТО.

С разпореждане от 25.06.2015 год. ВОС е предоставил нов едноседмичен срок на страната за заплащане на дължимата държавна такса, редовно връчено на 06.07.2015 год.

С молба от 13.07.2015 год.  М.К.С. е поискала продължаване на предоставения срок, тъй като се намира в затруднено материално положение.

С обжалвания съдебен акт искането за продължаване на срока е оставено без уважение, респ. въззивната жалба е върната.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В предявената частна жалба не се оспорва наличието на нередовности на въззивната жалба, респ. дължимостта на държавна такса по същата. Основните възражения на страната са свързани с релевирането на уважителни причини, обосноваващи удължаване на срока.

Във връзка с така очертания спорен въпрос съдът намира следното:

Наличието на уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1  ГПК се преценява от съда във всички случаи, с оглед на конкретните данни по делото, като в тежест на молителя е да установи, че се касае за обективни и непреодолими причини, препятстващи изпълнението на дадените указания.

На първо място,  липсват уважителни причини за продължаването на срока, тъй като изтъкнатата необходимост от време за събиране на сумата не покрива критерия за основателност на приложимата правна норма. Трайна е съдебната практика, че липсата на средства за заплащане на държавна такса не е уважителна причина по смисъла на закона и не може да обоснове уважаването на искане за продължаване на срока - в този смисъл Определение № 244 от 4.05.2011 г. по ч. гр. д. № 240/2011 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 276 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., III г. о.,  и др.

Отделно от изложеното, въпросът за дължимостта на държавна такса е бил окончателно решение с постановяване на Определение № 340/18.06.2015 год., постановено по ч.т.д.№ 1716/2015 год. по описа на ВКС, I ТО. От постановяването на окончателния съдебен акт в производството по чл. 83, ал.2 ГПК – 18.06.2015 год.  до изтичането на срока по разпореждане от 25.06.2015 год.  на ВОС – 13.07.2015 год. страната е разполагала повече от месец, за да организира финансовите си дела, респ. добросъвестно да изпълни вменените й процесуални задължения.

 

С оглед на изложеното, обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

 

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2554/14.07.2015 год., постановено по т.д.№ 857/2014 год. по описа на ОС- Варна, в частта, в която е върната въззивна жалба вх.№ 38984/01.12.2014 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството в останалата част като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената частна жалба срещу Определение № 2554/14.07.2015 год., постановено по т.д.№ 857/2014 год. по описа на ОС- Варна, в частта, в която съдът е отказал удължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: