РЕШЕНИЕ

   №  364

               гр.Варна, 15.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.12.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 632 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 П.Ф.Б. *** е обжалвал решението от 19.05.2014 г. на Окръжен съд - Силистра, ТО по т.д. №213/2013  г. в уважената част по иска по чл.422 - ГПК,  с молба да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това последици. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Министерство на земеделието и храните не изразява становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е призната за подадена в срок и за допустима с определение на съдебния състав в с.з. от 02.12.2014 г.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно чл.269 – ГПК въззивният съд служебно се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При служебната си проверка съдът не констатира постановеното решение да е недопустимо в обжалваната му част. И заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и искът по чл.422 – ГПК са подадени чрез Директора на Областна дирекция „Земеделие” – гр.Силистра, въз основа на изрично оправомощаване от Министъра на земеделието и храните на директорите на областните дирекции „Земеделие” да подават искови молби за събиране на вземания по прекратени договори за наем и аренда за земи от ДПФ на територията на съответната област. По делото е безспорно, че процесният договор №ДА-48/24.10.2008 г. между страните за аренда на земеделска земя от ДПФ е едностранно прекратен от арендодателя – МЗХ, така че подаването на зявлението и предявяването на иска изхождат от лице с представителна власт и не е необходимо потвърждаване на действията му от Министъра на земеделието и храните.

Искът по чл.422, ал.1 - ГПК е неоснователен поради следното:

Оплакването, че договорът за аренда е следвало да бъде регистриран в Общинска служба по земеделие Силистра съгласно т.28 от договора, което не е сторено, като предвид това договорът не е произвел правно действие съгласно т.29 от договора, е неоснователно. Задължението за това е на арендатора, а не на арендодателя, като смисълът й е, че при неизпълнение от арендатора на задължението му по т.28 отпада задължението на арендодателя да му отстъпи ползването върху договорените земи от ДПФ.  Ето защо, ответникът не може да се ползва от тази клауза, както и да извлича благоприятни за себе си последици от собственото си виновно поведение. Договорът е произвел валидно правно действие, тъй като индивидуализираните в т.1 от договора земи от ДПФ са предоставени на арендатора, срещу  което той се е задължил да извърши арендно плащане по реда и в сроковете по договора.  Договорената в т. 5.2 начална вноска при сключването на договора е платена от арендатора, установено от заключението на ССЕ, което потвърждава и изпълнението от арендодателя на задължението да му предаде договорените недвижими имоти едновременно със сключването на договора.  Оплакването, че земите не били предадени на арендатора, тъй като липсвал подписан протокол-опис за това съгласно клаузите по т.т.2, 2.2, 2.2 и 2.3, е неоснователно. Самият договор в т.1 има характера на такъв протокол – опис, като съдържа точно описание на имотите с посочени площи, нахождение, предназначение, категория, граници, така че не е имало необходимост да се описват допълнително предоставените земи в нарочен опис, представляващ неразделна част от договора. Тази клауза би имала смисъл, само ако земите не са били същевременно индивидуализирани в самия договор, а в случая точно това е сторено с клаузата на т.1 от договора за аренда. Що се отнася до състоянието на земите, изрично е посочено в същата клауза, че това са ниви, т.е. прието е, че същите са годни да бъдат обработвани. Съгласно пък клаузата на т.8 арендодателят отговаря само за  евентуални недостатъци на земята, които са опасни за здравето на човека.

Ищецът обаче не е доказал, че вземанията за арендни вноски, дължими съответно към 20.10.2010 г. и 01.10.2011 г. и съгласно уговорките по т.5.1, 5.2, 5.2.1 и 5.2.2 от договора за аренда, за които е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, съществуват. Установено от неоспореното заключение на ССЕ с първата авансова вноска за стопанската 2008 – 2009 г. в размер на 12955.60 лв е почти изцяло заплатена уговорената в т.5.1 арендна цена – 13716.50 лв, като въпрос относно оставащата разлика никога не е бил повдиган от ищеца. Всички останали дължими арендни вноски към 20.10.2010 г., също са платени с две плащания от 18.01.2011 г. и 10.03.2011 г. на трето лице – „Агробиотрейд” ООД в полза на ответника. Тези плащания са разпределени от ищеца счетоводно като изпълнение по три договора за аренда, в т.ч. и по процесния договор - №48/24.10.2008 г., относно който покриват съответно: сумата 13901.67 лв – дължима авансово арендна вноска към 20.10.2009 г. /6858.25 лв/ и дължима авансово арендна вноска към 20.10.2010 г. /7043.42 лв/ и сумата 6858.25 лв – дължима окончателна арендна вноска към 01.10.2010 г. /6858.25 лв/ за стопанската 2009/2010 г. Вещото лице е разменило погрешно датите на падежите, както и сумите на двете последни арендни вноски /предвид уточнените с иска падежи на претенциите и съобщения след 01.10.2010 г. индекс на инфлацията с писмо изх. №968-343/12.10.2010 г./, но това не се отразява на размера на посочените задължения.

Към момента, когато ищецът едностранно е прекратил договора си с ответника № 48/24.10.2008 г. с писмо изх.№523-1/20.03.2011 г. няма неизпълнение на договорните задължения от ответника по т.5.2 съгласно клаузата на т.33.5 от договора и едностранното прекратяване на договора е неправомерно. Вноската с падеж 01.10.2011 г. пък не е  била все още изискуема към този момент и е недължима. Макар договорено като прекратяване на договора в хипотезата на т.33.5, по същество това право е за разваляне на договора от арендодателя при виновно поведение на арендатора и е могло да се упражни само при условията на чл.87, ал.1 – ЗЗД – след отправяне на писмено предупреждение за разваляне, каквото ищецът не е отправил до ответника.

При разваляне на договора, дори то да е валидно проведено, каквото настоящото прекратяване на договора не е, би се дължала евентуално неустойка за разваляне на договора поради вина на арендатора, а не неустойка за забава, която би се дължала при действащ договор. Такава неустойка /обезщетение за оставащото дължимо арендно плащане за съответната стопанска година/ при разваляне на договора е предвидена по принцип в т.33.5, но не е претендирана с иска. Отделно от това ищецът не е посочил как е формирал размера на неустойката за забава, претендирана по т.31 от договора, като е изпълнил задължението си да представи справка по чл.366 - ГПК съвсем формално. И от исковата молба, и от справката не може да се установи върху какви суми за кои вноски, от кой начален и до кой краен момент е била начислявана неустойка от 0.3% дневно, придвид което искът в тази му част е  и недоказан по размер. Дори и да е имало забава относно заплащането на вноските, тя не е изобщо толкова голяма, колкото е претендирана според справката – 809 дни, тъй като арендните вноски са в крайна сметка заплатени. Така уговорена – в процент подневно, без уговорен краен предел или краен срок на начисляване и претендирана в размер, почти два пъти и половина по-голям от общия размер на претендираните неиздължени вноски, клаузата за неустойка се явява и нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Ето защо, искът по чл.422 – ГПК следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. ОС Силистра е достигнал до други правни изводи и краен резултат, предвид което решението в обжалваната му част, в която искът по чл.422, ал.1 – ГПК е уважен, следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго за отхвърляне на иска в същата част.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №48/19.05.2014 г. на Окръжен съд – Силистра, ТО по т.д.№213/2013 г. в уважената част по иска по чл.422, ал.1 - ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Министерство на земеделието и храните – гр.София срещу П.Ф.Б. *** по чл.422, ал.1 – ГПК за установяване, че последният му дължи сумите – 7043.42 лв – дължима арендна вноска към 20.10.2010 г. и 6858.25 лв – дължима арендна вноска към 01.10.2011 г. за стопанската 2010/2011 г. и сумата 16000 лв – неустойка за забава на арендните плащания по прекратен договор №ДА-48/24.10.2008 г. за аренда на земеделска земя от ДПФ, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от 19.12.2012 г. до окончателното им изплащане, относно които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2457/2012 г. на Районен съд Силистра, като неоснователен.

В останалата му отхвърлителна част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните – гр.София  да заплати на П.Ф.Б., ЕГН – **********,***, сумата 2081.05 лв - съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.