Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

10/гр. Варна, 10.01.2019 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№632/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, със седалище гр.София срещу решение №48/19.07.2018 г. по т.д.57/2017 г.  по описа на ОС - Търговище, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на С.И.М. *** е уважен за горницата над 60 000 лева до 100 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на П.С.И. *** е уважен за горницата над 40 000 лева до 80 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на И.С.И. *** е уважен за горницата над 50 000 лева до 90 000 лева както и в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на М.И.Н., действаща чрез майка си и законен представител П.С.И. *** е уважен за горницата над 32 000 лева до 72 000 лева.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В писмен отговор, процесуалният представител на четиримата въззиваеми оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е и въззивна жалба от третото лице помагач на ответната страна  -  ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,ЕИК 121265177, със седалище гр.София срещу решение №48/19.07.2018 г. по т.д.57/2017 г.  по описа на ОС - Търговище, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на С.И.М. *** е уважен за горницата над 50 000 лева до 100 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на П.С.И. *** е уважен за горницата над 40 000 лева до 80 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на И.С.И. *** е уважен за горницата над 45 000 лева до 90 000 лева както и в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на М.И.Н., действаща чрез майка си и законен представител П.С.И. *** е уважен за горницата над 36 000 лева до 72 000 лева.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерно и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата са изложени и доводи относно приетото от съда съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил «МАН» с рег.N ХХХХХХХ.

В писмен отговор, процесуалният представител на четиримата въззиваеми оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.    Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                             Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.   Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимите обезщетения, посредством прекомерното им увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Наред с това, във въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, се оспорва приетото за установено, че водачът на товарния автомобил, виновно е съпричинил вредобосния резултат. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.                                                                                                                             Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на произшествието - 2016 г.,  нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - чл.492, т.1 от КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от въззиваемата през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на нейния баща. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.

От показанията на свидетелите С, Р и И, които се кредитират от съда като безпристрастни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалата Й М се установяват близки отношения на обич и привързаност между починалата, нейният съпруг С.М. и двете й деца П.И. и И.И.. Към момента на произшествието, Й М е била на 56 години, работоспособна, в много добро физическо състояние. До нейната смърт, заедно със съпруга си и двете деца, последните макар и навършили пълнолетие, и живеещи в отделни домакинствата, са имали отлични взаимоотношение на обич и уважение, подкрепяли са се взаимно и са си помагали. Децата често са гостували на своите родители,  като починалата е помагала изключително на дъщеря си в отглеждането и възпитанието на внучката М.. Според свидетелите, внезапната смърт на Й М се е отразила негативно както на съпруга й, така и да двете й деца. След инцидента общото физическо и психическо състояние на съпруга С.М. се е променило драматично, спрял е да излиза, затворил се е в себе си. Изключително рязка промяна във физическото и психическо състояние е настъпило и при децата на пострадалата П.И. и И.И.. Според свид. Стойнев, въззиваемата И. е разчитала изключително много на моралната и физическа подкрепа на своята майка, при отглеждане и възпитание на малолетната М.. Промени в психическото състояние е настъпило и при въззиваемия И.И., който е станал затворен и необщителен.

Със загубата на съпругата и майка, въззиваемите С.М., П.И. и И.И. са се лишили от моралната  подкрепа и опора на един от най-близките хора в живота им, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба, изгубвайки я при трагични обстоятелства.

Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на съпруга и майка няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявените искове за неимуществени вреди, причинени със смъртта на съпругата на С.М. и баща на П.И. и И.И., са основателни до размера от 100 000 лева за С.М., до размера от 80 000 лева за П.И. и до размера от 90 000 лева за И.И.. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период, съгл. чл.492, т.1 от КЗ - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззиваемата  М.Н., след произшествието е приета в болница в тежко общо състояние, предприета е спешна оперативна интервенция, при която е отстранена разкъсаната слезка. В резултат на отстараняване на слезката, в организма на пострадалата са настъпили съществени физиологични промени, предвид неините функции, свързани с имунитета, с растежа на организма, с регулацията на водно-солевия баланс и в обмяната на желязото. Според експерта, премахването на слезката води до намаляване на професионалната работоспособност на човек с около 40%. до съпътстващ цял живот ограничителен хранителен и двигателен режим, ограничение в обема и естеството на физическата дейност осъществявани както сега, така и за в бъдеще. В резултат на масивния излив на кръв в коремната кухина от разкъсаната слезка на детето е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, спешната оперативна интервенция е била животоспасяваща, след ПТП детето е било в изключително тежко състояние.

От показанията на свидетеля Стойнев, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че преди инцидента въззиваемата е била безгрижна, усмихната и енергична, а след инциденнта се е променила, станала е по-затворена, не толкова контактна и усмихната, започнала е да боледува по-често, имала е ограничение храненето заради операцията.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Търговище, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 72 000 лева.                                                                      Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - посочени в чл.492, т.1 от КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                                                          В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.        Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели.                           ГПК

Доколкото поведението на пострадалите, не са елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).                                                                                                                        Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства.                                                                                                                Съдът намира за неоснователно направеното от въззивниците  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че починалата Й М въззиваемата М.Н. са били без предпазен колан. Това е така, доколкото от една страна с оглед модела и годината на производство на лекия автомобил, не е установи дали той е бил  оборудван фабрично с обезопасителни колани на задните седалки, а от друга страна от заключението на вещото лице, по назначената СМЕ се установява, че дори и при поставен обезопасителен колан от страна и на починалата, и на малолетното дете, предвид вида, характерът и силата на удара, крайният резултат относно причинените увреждания, довели до летален изход по отношение на Йорданка Георгиева Митева, както и относно уврежданията, получени от малолетното дете, биха били същите. От заключението по САТЕ се установява, че ударът е бил в задната лява част на автомобила и е бил напълно деформиран.                                                                                                                      По отношение наведеното във въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище гр.София оплакване относно приетото от съда съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил «МАН» с рег.N ХХХХХХХ, съдът намира следното:

С оглед установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от деликвентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. В новия Кодекс на застраховането, който не се прилага в случая, законодателят изрично е уредил хипотезата за отговорността на застрахователя на солидарния делинквент, като с чл.499, ал.7 от КЗ е регламентирал солидарност на застрахователите, аналогична на солидарността на причинителите (деликвентите).                           При преценката, дали има виновно поведение на водача на товарния автомобил и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на водача с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, то няма нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице по САТЕ и показанията на свид. Кирков (водач на товарния автомобил и свид П (водач на автобуса) се установява, че произшествието е настъпило на прав пътен участък с две пътни ленти за насрещно движение, без ограничение за изпреварване, при нормален трафик и видимост, като навлизането на „Фолксваген Голф“, в лентата за насрещно движение не е било предвидимо за водача на товарния автомобил. Независимо, че товарният автомобил се е движил със скорост над позволената от закона, не е налице причинна връзка между превишаването на скоростта и настъпването на произшествието, доколкото от обясненията на вещото лице, дадение в съдебно заседание (л.298) се установява, че ако скоростта на движение, не е била 117 км/ч, а разрешените 70 км/ч, при заместване на тази скорост в изчисленията, разстоянието до мястото на удара, не би било 72 м., а доста по-малко, поради което водачът на товарния автомобил, не би имал възможност да спре. Според заключението, дори хипотетично, товарният автомобил да се е движил със скорост от 70 км/ч, при съотношение на линейната преносна инерционна сила и силата на триене, постдалите вероятно биха излетели от автомобила. Всичко това дава основание на съда да приеме, че единствена причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, който погрешно е преценил пътната ситуация, допуснал е неправилно боравене с газ, воланм и спирачка, в резултат на което автомобилът е започнал неконтролируемо движение на транслация и ротация по часовниковата стрелка, навлизайки в лентата за насрещно движение, където се е ударил в движещия се по нея седлови влекач „МАН“ с рег.№ ХХ ХХ ХХ ХХ и прикаченото към него ремарке „Кроне“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ.                                                                 В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че увреждането на пострадалите е причинено от неколцина по смисъла на чл.53 от ЗЗД е неправилен.                                                                                                                                     С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ТОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.                                                                 С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договори за правна помощ, сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемите, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 4730 лева, за защита по жалбата на “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, със седалище гр.София и в размер на 4950 лева, за защита по жалбата на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище гр.София. 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №48/19.07.2018 г. по т.д.57/2017 г.  по описа на ОС - Търговище, в обжалваните части.                                                            ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София,  жк. “Дианабад”, бул.“Г.М.Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.П., с ЕГН ********** ***, служ. адрес гр.Търговище, ул.“Преслав“ №2, ет.1, офис 110, като пълномощник на С.И.М., П.С.И., И.С.И. и М.И.Н., действаща чрез майка си и законен представител П.С.И.,***, сумата 4730 (четири хиляди, седемстотин и тридесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№632/2018 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София , ул.“Св.София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.П., с ЕГН ********** ***, служ. адрес гр.Търговище, ул.“Преслав“ №2, ет.1, офис 110, като пълномощник на С.И.М., П.С.И., И.С.И. и М.И.Н., действаща чрез майка си и законен представител П.С.И.,***, сумата 4950 (четири хиляди, деветстотин и петдесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№632/2018 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: