ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  756                                               10.12.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  10-и декември                                                                 Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА  МАРКОВА

                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в.ч. т. дело № 633 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „ДОБРИН – 371“ ЕООД ЕИК *– Варна, представлявано от Д* Н* П*  против определение № 3212/19.09.2018 год.,  постановено по в.ч.т.д.№ 1412/2018 год. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба с вх.№ 26 471 от 17.09.2018г. на „ДОБРИН – 371“ ЕООД срещу Определение № 8331 от 20.07.2018г., постановено по гр.д. № 545/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта му, с която не е прието за разглеждане направеното от ответното дружество възражение за прихващане със сумата от 20 710 лева, съставляваща част от общия размер от 150 000 лева, с която сума ищецът ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА ЕИК * се обогатил, вследствие извършени необходими разноски  по ремонт на наетата сграда, предмет на договора за наем.

С писмен отговор на процесуален представител, насрещната страна – ТУ- Варна оспорва жалбата като неоснователна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

От приложеното гр.д. № 545/18год. по описа на ВРС-19 с-в се установява, че в качеството си на ответник по иска на ТУ –Варна, „Добрин-371“ЕООД с писмения отговор по иска-т.е. своевременно е предявил възражение за прихващане с исковата сума на твърдяно изискуемо вземане срещу ищеца в размер на 20 710лв., представляваща частична претенция от общ размер от 150 000лв.-обезщетение по чл.230 ал.2 ЗЗД за извършване в наетия имот необходими ремонтни работи.

 С обжалваното пред ВОС  Определение № 8331 от 20.07.2018г., постановено по гр.д. № 545/2018г. по описа на Районен съд Варна, съдът не е приел за съвместно разглеждане направеното от ответното дружество възражение за прихващане със сумата от 20710 лева, съставляваща частична претенция в общ размер от 150 000 лева, по изложени съображения.

Видно от съобразителната част на определението на ВОС с № 3212/19.09.2018год. по в.ч.т.д. № 1412/18год., за да остави без разглеждане частната жалба, подадена от „ДОБРИН – 371“ ЕООД - Варна  срещу определението на Варненски районен съд, с което е отказано приемане на направеното от същото дружество възражение за прихващане, въззивният съд е направил извод, че същата е процесуално недопустима, тъй като има за предмет определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване.  Обжалваното определение на ВОС, предмет на настоящето производство е законосъобразно, поради следните съображения: Определението на ВРС, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта на частната жалба срещу обжалваното определение на ВРС, с което не е прието направено от ответника възражение за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в следните хипотези - когато преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и когато това е изрично предвидено в закона /т. 2/. По отношение на определението, с което съдът отказва да приеме направено от ответника възражение за прихващане, посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер. Преценката на съда за приемането или отказът за приемане на възражението за прихващане не се отразява на развитието на съдебния процес – това е така, понеже производството по възникналия между страните спор продължава, като ответникът не губи възможността да реализира претенциите си срещу ищеца в друг процес. Не налице и втората предпоставка, понеже не е предвидена изрична законова възможност за обжалване на определения с подобен предмет. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на посоченото определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената срещу него частна жалба е правилен. Следва да се отбележи, че в идентичен смисъл е и константната съдебна практика.

Водим от горното, съдът

                                 О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3212/19.09.2018 год.,  постановено по в.ч.т.д.№ 1412/2018 год. по описа на ВОС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.