РЕШЕНИЕ

   № 341

               гр.Варна, 02.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 12.11.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

   ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                        КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 634 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Банка ДСК” ЕАД – гр.София е обжалвала решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№2672/2012  г. в отхвърлителната му част за разликата от 2143.85 евро до 4115.98 евро – договорна лихва като част от наказателна лихва върху главницата и за разликата от 1263.61 евро до 1683.11 евро – наказателна надбавка, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен и за тази разлика, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за въззивната инстанция. Жалбоподателят уточнява в жалбата, че двете суми – договорен лихвен процент и наказателна надбавка – 10% представляват общо наказателна лихва, дължима съгласно общите условия към договора за жилищен и ипотечен кредит, като са претендирани поотделно, тъй като се отчитат отделно от софтуерният продукт на банката. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата,  ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата – Ж.П.И. *** не изразява становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно  р. VІІ – „Отговорност и санкции” т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити – неразделна част от договора за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008 г. между страните съгласно чл.12 от него, при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

От тази договорна клауза следва, че след обявяване на предсрочната изискуемост на просрочената главница на 17.02.2011 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.10.2011 г. кредитополучателят дължи на банката санкция – наказателна лихва, представляваща договорната /възнаградителната/ лихва и надбавка от 10 %, а след тази дата дължи законната лихва върху същата главница. Съгласно заключението на ССЕ  и съобразно уговорките в допълнително споразумение към договора за кредит от 16.12.2009 г. задължението на ответника за договорна лихва за целия период възлиза на 4097.66 евро, а за наказателна надбавка от 17.04.2011 г. до 25.10.11 г. – на 1263.61 евро. Установителният иск по чл.422-ГПК за тези суми е основателен и следва да се уважи. Съдът е присъдил съответно сумите - 2143.85 евро и 1263.61 евро, предвид което решението следва да се отмени само в обжалваната му отхвърлителна част относно договорната лихва за разликата от 2143.85 евро до 4097.66 евро, както и за разликата от 2076.50 лв до 2251.90 лв – разноски за заповедното производство, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска и за сумите - 1953.81 евро – договорна лихва и 175.40 лв – разноски за заповедното производство.  В останалата му отхвърлителна част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. ОС-Варна е присъдил по съразмерност  направените от ищеца съдебни разноски съобразно списък по чл.80 - ГПК, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение, така че оплакването в жалбата за неприсъждане на такова е неоснователно.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат по съразмерност направените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер общо на 483.43 лева, включващи и възнаграждение за юрисконсултска защита,  определено от съда с оглед неголямата сложност на делото и действително положения труд в размер на 400 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №502/29.05.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2672/2012 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.422 ГПК за разликата от 2143.85 евро до 4097.66 евро – договорна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 25.10.2011 г., и за разликата от 2076.50 лв до 2251.90 лв – разноски за заповедното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.П.И. ЕГН ********** ***, дължи на „Банка ДСК” ЕАД гр.София, ЕИК 121830616, и сумите 1953.81 евро - договорна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 25.10.2011 г. и 175.40 лв – разноски за заповедното производство по издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 – ГПК по ч.гр.д. №16169/2011 г. на Районен съд - Варна, 30 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Ж.П.И. ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД гр.София, ЕИК 121830616 сумата 483.43  лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.