О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №815

 

27.11.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 634

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано след отмяна на решение № 297/21.12.2017г., постановено по в. т. д. № 443/2017г. по описа на ВнАпС, с решение № 89/02.10.2019г. по т. д. № 1214/2018г. по описа на ВКС, Търговско отделение, ІІ т. о., в частта, с която е потвърдено решение № 185/13.03.2017 г. по т. д. № 1381/2016 г. на ВОС, с което М.К.С. е осъдена да заплати на „Алианц Банк България“ АД сумата от 8 123.12 евро - просрочена лихва върху преструктуриран кредит за периода 29.09.2010г. – 29.09.2016г., включваща по Анекси № № 1, 2, 3 и 4 непогасени плащания за неустойка и годишна възнаградителна лихва, погасяването на които е уговорено в самостоятелен погасителен план, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка чл. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и ЗКИ, и делото е върнато за разглеждане от друг състав в тази част.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание с определение № 764/04.11.2019г., е подадена молба вх. № 6169/05.11.2019г. ю. к. Вл. К. в качеството му на процесуален представител по пълномощие на въззиваемото дружество  „Алианц Банк България“ АД, в която е обективирано изявление за отказ от иска, предмет на въззивното производство, и искане. С разпореждане № 1523/07.11.2019г. на молителя са дадени указания по чл. 101 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК и едноседмичен срок за представяне на изрично пълномощно в полза на ю. к. К. за оттегляне на иска или за потвърждаване от органните представители на банката на направеното от пълномощник без изрично предоставени права по чл. 34, ал. 3 ГПК изявлението за отказ от иска.

В срок е постъпила молба вх. № 6480/19.11.2019г., с която указанията по чл. 101 ГПК са изпълнени - представено е изрично пълномощно в полза на ю. к. К., в което изпълнителните директори на „Алианц Банк България“ АД заявяват, че са запознати с депозираната от ю.к. К. молба за отказ от иска, че същата съответства на действителната воля на дружеството, както и че всички осъществени до момента процесуални действия от ю. к. Вл. К. са валидно извършени.

Предвид валидно направеното ясно и недвусмислено изявление от представителите на ищеца „Алианц Банк България“ АД за отказ от иска, предмет на настоящото въззивно производство, съдът намира, че решението на окръжния съд следва да се обезсили в съответната част, за която е направен отказ по чл. 233 ГПК, и производството по този иск, както и настоящото въззивно производство - да бъдат прекратени.

Въззивницата М.К.С. е освободена от заплащането на такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, респ. не е направила разноски за заплащане на държавна такса за касационна инстанция. Възнаграждение за процесуално представителство за първото въззивно производство по в. т. д. № 443/2017г. по описа на ВнАпС, е присъдено на адв. К.Т. като процесуален представител, предоставил безплатна правна помощ, на основание чл. 81 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 1, т. 2 от ЗАдв, с определение № 99/19.02.2018г., което не е отменено при последващия инстанционен контрол. Следователно, с оглед приключването на настоящото въззивно производство с прекратително определение, в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ следва да се присъди неприсъдената от ВКС част от адвокатско възнаграждение за касационна инстанция – 474.05 лв., определено като разликата между дължимото възнаграждение от 3 535.14 лв., въз основа на материален интерес от 100 257.17лв. / левова равностойност на 51 260.68 евро – сбор от сумите 43 137.45 евро и 8 123.12 евро/ и присъдената сума от 3 061.09лв.

Воден от горното ВнАпС, ТО, І – ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 185/13.03.2017г., постановено по т. д. № 1381/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, само в частта, с която М.К.С. е осъдена да заплати на „Алианц Банк България“ АД сумата от 8 123.12 евро - просрочена лихва върху преструктуриран кредит за периода 29.09.2010г. – 29.09.2016г., включваща по Анекси № № 1, 2, 3 и 4 непогасени плащания за неустойка и годишна възнаградителна лихва, погасяването на които е уговорено в самостоятелен погасителен план, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка чл. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и ЗКИ, и ПРЕКРАТЯВА производството по този осъдителен иск, предявен от „Алианц Банк България“ АД срещу М.К.С., поради отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно т. д. № 634/2019г. по описа на ВОС, Търговско отделение.

ОСЪЖДА Алианц Банк България АД – гр. София, ЕИК 128001319, да заплати на адв. К.Н.Т. от Варненска адвокатска колегия, сумата 474.05 лв., представляваща неприсъдена част от адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно процесуално представителство на М.К.С., ЕГН **********, в производството пред касационна инстанция по т. д. № 1214/2018г. по описа на ВКС, Търговско отделение, ІІ т. о., на основание чл. 81 и чл. 78, ал. 4 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 1,  т. 2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, по реда на чл. 274, ал.2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.