Р Е Ш Е Н И Е

 

361/18.12.2013г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                               ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д.№ 635 по описа за 2013г., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 21290/08.07.2013 г., подадена от „Ю Б АД, ЕИК 000694749, срещу Решение № 577/17.06.2013 г., постановено по т.д. № 1885/12 г. по описа на ВОС, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника против Д.Д.М. с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на суми по договор за кредит от 21.04.2008 г. за горницата над 152 965,09 евро до пълния размер на претендираната главница от  153 592,63 евро, за сумата от 472,18 евро, представляваща начислени такси, за сумата от 9 828,64 евро, представляваща договорна лихва за периода 23.01.2011 г. – 18.01.2012 г.

Жалбата е депозирана в срок, редовна е и е допустима. В нея се правят оплаквания, че решението в обжалваната част е необосновано и противоречи на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че за да отхвърли иска до пълния предявен размер за главницата съдът не се съобразил с приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза. Сочи, че щом първоинстанционният съд е приел за доказан главния иск, то поради акцесорния си характер искът за лихва се явява доказан по основание и не е следвало да бъде отхвърлен /чл. 162 ГПК/.  Относно иска за дължимите такси, въззивникът поддържа, че същият бил установен от първоначалната съдебно – счетоводна експертиза.

По същество въззивникът „Ю Б АД моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови ново такова, с което да уважи в пълен размер предявените искове.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Константинова, поддържа подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д.Д.М., ЕГН **********,***, в законоустановения срок не взема становище по подадената въззивна жалба. Същата не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, Варненският апелативен съд приема следното:

Предявените са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на вземане по издадена в полза на ищеца Заповед  № 3624/21.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1197/2012 г. на ВРС, 14-ти състав за сумата от 153 592.63 евро - главница по Договор за кредит от 21.04.2008г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 472.18 евро, представляваща такса; сума в размер на 9824.30 евро, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2011 г. до 18.01.2012 г., както и сумата от 10 797.25 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК

Фактическата обстановка по спора е следната:

Между ищеца от една страна и ответника е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.04.2008 година. По силата на сключения договор кредитополучателят е получил сумата в размер на 140 000 евро, от които 40 905 евро с целево предназначение – покупка на недвижим имот и сумата от 99 095 евро за други разплащания, при срок на погасяване на кредита 276 месеца. В чл.3, ал.1 от договора е уговорено, че дължимата договорна лихва по кредита възлиза на сбора на БЛП /базов лихвен процент на банката/ за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихва, плюс договорна надбавка 0.15 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора  БЛП на банката е 6.35 % . Наказателната лихва при просрочие е определена в чл.3, ал.3 като сбор от лихва за редовната главница плюс надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл.3, ал.5 действащият лихвен процент не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Таксите са договорени в чл.4: дължима е такса за управление в размер на 0.75 % от размера на разрешения кредит еднократно и комисионна за управление, платима ежемесечно от датата на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0.03 % от размера на върху размера на непогасената главница по кредита.

С допълнително споразумение към договора за кредит от 08.06.2009 г. страните са констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателя възлизат на 144 561,72 евро, от които 1 828,36 евро просрочена главница; 4667,32 евро просрочена лихва; 137478,04 евро – редовна главница; 463,09 евро - редовна лихва; 124.01 евро просрочени такси. Кредитополучателят се е задължил на внесе еднократно по кредита сумата от 1 120 евро/ като внасянето й е основание за влизане в сила на споразумението/ а разликата между тази сума и просрочените главница и лихви да се капитализира към редовната главница. Договорено е, че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване, считано от датата на споразумението по нарочно уговорен нов погасителен план, двустранно подписан от страните. Съгл. т. VI ако кредитополучателят не заплати две дължими месечни вноски, същият губи право да ползва облекчено погасяване, като в този случай банката незабавно и едностранно прекратява действието на т.V от настоящото споразумение, вкл. подготвя нов погасителен план, с който определя размер на месечните погасителни вноски.

С допълнително споразумение към договора за кредит от 05.07.2010 г. страните са констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателя възлизат 226.17 евро просрочена главница; 719,76 евро просрочена лихва; 147 594.20 евро – редовна главница. Страните са се съгласили, че кредитополучателят (чл.1, ал.2) дължи и редовна лихва, която е 398,50 евро, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумението до датата на падежа, следващ датата на Допълнителното споразумение, но към датата на последното все още не е изискуема. Страните са се съгласили (чл.3), че всички просрочени плащания се натрупват към редовната усвоена и непогасена главница. В чл. 4 е прието, че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване, през който заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 620 евро съгласно погасителен план, неразделна част от допълнителното споразумение. След изтичане на периода на облекчено погасяване се натрупва начислена, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се не начислява годишна лихва в размер, съгласно договора за кредит. Срочното плащане на задълженията в периода на облекчено погасяване е условие за ползване на тази привилегия.

Със споразумение от 29.11.2010 г. страните са се съгласили да прекратят действието на облекчено погасяване на Общия дълг, като върху дълга се натрупва начислената, но непогасената през периода на облекчено погасяване  лихва, а банката изготвя нов погасителен план.

С допълнително споразумение от 30.11.2010 г. страните са констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателя възлизат 2511,66 евро просрочена лихва и 150 453,43 евро редовна главница. Страните са се съгласили, че кредитополучателят дължи и редовна лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумението до датата на падежа, следващ датата на Допълнителното споразумение, но към датата на последното все още не е изискуема. Страните са се съгласили, че всички просрочени плащания се натрупват към редовната усвоена и непогасена главница в размер на 150 453.43 евро. В чл. 4 е прието, че кредитополучателят ще ползва шест месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3.14 %, като през периода на начисляване кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 400 евро, съгл. погасителен план.

От заключението на допуснатото по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че отпуснатият кредит в размер от 140 000 евро е усвоен. С последващи увеличения на главницата на 08.06.2009 г, 05.07.2010 год., 29.11.2010 год., 30.11.2010 год. са погасявани просрочени задължения по главници, лихви, такси и застраховки. Последното погасяване на главницата е извършено на 05.07.2010г. Следващите дължими и непогасени вноски по главницата са за периода след 23.07.2011 г. Последната дата, на която е извършено погасяване на кредита е 09.09.2011 г., на която са погасени лихви и такси до 23.03.2011 г. Експертизата е установила по-малък размер на задължението по главницата – 148 625,98 евро, а размерът на лихвите e изчислен от експертизата в два варианта в зависимост от датата на която се приеме, че е преструктуриран дълга.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Относно предявения главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за горницата над 152 965,09 евро до пълния размер на претендираната главница от  153 592,63 евро

По предявеният иск решението на първоинстанционния съд за размера от 152 965,09 евро не е обжалвано и е влязло в сила. В този смисъл, пред настоящата инстанция липсва спор досежно основанието на иска, като предвид наведени във въззивната жалба оплаквания, единствено спорен между страните се явява размерът на задължението. Допусната и приета първоначална съдебно – счетоводна експертиза не достига до еднозначен извод досежно размера на главницата към момента на подаване на заявлението пред ВРС, като вещото лице в изготвените две заключения предлага различни варианти за размер на главницата.

Същевременно съдът намира, че за установяване размера на главницата в конкретния случай не са необходими специални знания. С последното подписано споразумение между страните от 30.11.2010 г. е прието, че към размера на непогасимата главница от 150 453.43 евро се прибавя просрочена лихва от 2511.66 евро. В споразумението липсва клауза, която да предвижда възможност банката едностранно да капитализира друга начислена лихва или такси, както и някое от предходните споразумения да продължава своето действия и след сключването на анекса от 30.11.2010 г. Сключеното споразумения има и установително действие в отношенията между страните и установява размера на дължимите от ответника суми. В този смисъл и доколкото от експертизата няма данни за извършвани погасявания на главница след датата на споразумението /л. 149 от делото пред ВОС - справка за погасяване на главница/, следва да се приеме, че размерът на дължимата главница възлиза на този по споразумението, а именно  152 965.09 евро, за който размер и искът се явява основателен.

Относно предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за  сумата от 9 824,40 евро, представляваща договорна лихва за периода 23.01.2011 г. – 18.01.2012 г.

Безспорно в сключения между страните договор за кредит от 21.04.2008 година страните са предвидили заплащането от ответника и на договорна лихва в размер на сбора на БЛП за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихва, плюс договорна надбавка 0.15 пункта. Доколкото по делото се установява, че за периода 23.01.2011 г. – 18.01.2012 г. процесният договор е бил валиден, искът се явява  доказан по основание. Вещото лице по допуснатата и неоспорена допълнителна съдебно – счетоводна експертиза е изчислило дължима договорна лихва за периода в размер от 9 828,64 евро, с оглед размера на дължимата главница. Ищецът претендира по–малка сума, а именно 9 824,40 евро, поради което и искът следва да бъде уважен в цялост.

Относно предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 472,18 евро, представляваща начислени такси от „Ю Б АД.

Първоначалната допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза е установила размер на непогасени такси в размер от 441,60 евро. Експертизата не е оспорена от страните, поради което и доколкото липсват доказателства за погасяване на задълженията, искът се явява основателен за посочения размер от 441,60 евро, като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 472,18 евро.

С оглед частичното несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът за установяване на вземането от 9 824,40 евро, представляваща договорна лихва за периода 23.01.2011 г. – 18.01.2012 г., както и в частта, в която е отхвърлен искът за установяване на вземането от 441,60 евро, представляващо дължими такси към „Ю Б АД, като вместо него бъде постановено решение, с което исковете в тази част бъдат уважени. Решението следва да бъде потвърдено в частта,  в която е отхвърлен предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за горницата над 152 965,09 евро до пълния размер на претендираната главница от  153 592,63 евро, както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата над 441,60 евро до пълния предявен размер от 472,18 евро - начислени такси от „Ю Б АД,

С оглед изхода на спора, въззивникът има право на разноски пред настоящата инстанция съобразно с уважената част от въззивната жалба. Същият претендира разноски за държавна такса в размер от 434,30 лв. и адвокатски хонорар в размер от 1061,16 лв., но същевременно не е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за производството пред настоящата инстанция в размер общо на 405,54 лв. Следва да бъдат коригирани служебно и присъдените в хода на първоинстанционното производство разноски предвид частичната отмяна на първоинстанционното решение, като на „Ю Б АД следва да бъдат присъдени допълнителни разноски съобразно с уважената част от исковете в размер от 430 лв. Общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на „Ю Б АД, е 835,54 лв. за двете инстанции.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 577/17.06.2013 г., постановено по т.д. № 1885/2012 г. по описа на ВОС В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Ю Б АД, ЕИК 000694749, срещу Д.Д.М., ЕГН **********,***, искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 441,60 евро, представляващи начислени такси и сума в размер на 9 824,30 евро, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2011 г. до 18.01.2012 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1197/2012 г. по описа на Варненски районен съд, 14-ти състав, на основание чл.422 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

признава за установено в отношенията между „Ю Б АД, ЕИК 000694749, и Д.Д.М., ЕГН **********,***, че Д.Д.М. дължи на „Ю Б АД сумата от 9824,30 евро, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2011 г. до 18.01.2012 г. по сключен между страните договор за кредит HL36179/21.04.2008 г., както и начислени такси по договора в размер от 441,60 евро, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1197/2012 година по описа на Варненски районен съд, 14-ти състав, на основание чл.422 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Ю Б АД, ЕИК 000694749, срещу Д.Д.М., ЕГН **********,***, искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата над 152 965.09 евро до пълния претендиран размер от 153 592.63 евро, представляваща главница по Договор за кредит от 21.04.2008г., както и сумата над 441,60 евро до пълния предявен размер от 472,18 евро, представляваща начислени такси по договора.

ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю Б АД, ЕИК 000694749, съдебно-деловодни разноски в размер на 835,54 лв. за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: