Р Е Ш Е Н И Е

 

259/Варна, 13.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.10.2018 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

Г. ЙОВЧЕВ

 

При секретаря  Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 635/17 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД против Решение № 594/15.09.2017 год., постановено по т.д.№ 1631/2015 год. по описа на ОС – Варна, с което „Д. Инвест” ЕООД,  със седалище гр.Варна, бул. „Съборни” № 11, ЕИК 103881139, представлявано от В.Т.Д. е осъдена  ДА ЗАПЛАТИ на „Ивтур” ООД, ЕИК 103298344 със седалище гр.Варна, ул. „Морска сирена” № 25, ет. 7, ап. 44, представлявано от Ж И., сумата от 114984,75 лева /сто и четиринадесет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, предявена като частичен иск от цялата сума в размер на 164984,75 лв., претендирана като стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено извършени СМР по договор между страните от 24.10.2006г., на основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.

Предявената въззивна жалба обективира доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Третото лице – помагач „Алианс консулт“ ООД не е изразило становище.

 Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Същата  отговаря  на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Въззивната жалба е надлежно администрирана и следва да се разгледа по същество.

I.                  По допустимостта на постановения съдебен акт:

Настоящото производство е предхождано от  влязъл в сила съдебен акт  по т.д.№ 1983/2013 год. по описа на ВОС, постановен по искова молба на „Ивтур” ООД, ЕИК 103298344 със седалище гр.Варна, ул. „Морска сирена” № 25, ет. 7, ап. 44, представлявано от Ж И. срещу „Д. Инвест” ЕООД,  със седалище гр.Варна, бул. „Съборни” № 11, ЕИК 103881139, представлявано от В.Т.Д., за заплащане на сумата от 50 000 лева, съставляващи само част от общ дължимите 121 700 лева разходи, необходими  за поправка на недостатъци по договор за строителство от 24.10.2006 год. В уточняваща молба от 11.11.2012 год. ищецът е уточнил по вид и стойност претендираните недостатъци в строителството. Страната не е посочила каква част от претендираното вземане по пера е предмет на частично предявената претенция.

С решение № 1214/18.12.2014 год. ВОС е уважил изцяло предявената парична претенция, на основание чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД. Постановеният диспозитив обективира глобално посочване на присъдената сума без индивидуализиране на величината на частично уважените претенции по пера. Съдебният акт е влязъл в законна сила, респ. неговата допустимост и правилност не могат да бъдат ревизирани в настоящото производство /чл. 297 ГПК/.

Процесната претенция има за предмет възмездяването за остатъка от необходимите разноски за поправка на недостатъци, които са идентични с тези – предмет на т.д.№ 1983/2013 год.  Индивидуализирането на претендирания размер по пера е невъзможен с оглед  липсата на въведен като предмет на предходния спор частичен размер на притезанието за всеки недостатък, респ. с оглед съдебното присъждане на глобален размер на частично уважената претенция.  При наличие на уважен частичен иск с присъждане на глобален размер на притезанието по множество пера, предявеният иск за заплащане на пълния остатък от дължимото обезщетение по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД следва да се счита за достатъчно индивидуализиран по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 и 5 ГПК чрез посочване на видовете недостатъци и претендирания паричен остатък. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е постановен по редовна искова претенция.

С молба от  12.02.2017 год. ищецът е сезирал съда с молба за увеличение на размера на предявената претенция до размер на 114 984,  75 лева.  В о.с.з. на 13.02.2017 год. страната е уточнила, че източникът на претендирано увеличение е свързано съд заключението на допълнителната СТЕ и конкретно:

-вещото лице е остойностило разходите за поправка на южна и западна фасада на ресторанта, възлизащи на 16 717, 25 лева /18 799, 78 лева – 2 082, 53 лева/

- вещото лице е остойностило и разходите за поправка на течовете в ап.606 чрез ремонт на целия покрив в размер на  39 095, 75 лева / 53 156, 52 лева – 14 060, 77 лева/.

Страната е уточнила, че  сочените величини /общо 54 813 лева/ следва да се добавят към установения от вещото лице размер на разходите по първоначалното заключение. След приспадане на присъдените  50 000 лева, подлежащият  на възмездяване остатък възлиза на 114 984, 75 лева, т.е. с  42 869, 75 лева повече от първоначално претендираните.

Следователно, следва да се приеме, че в увеличението на иска със сумата от 42 869, 75 лева, претенцията за поправка на южна и западна фасада възлиза  пропорционално на  13 074, 48 лева  - 16717, 25х42 869/54 813. Източник на увеличението за разликата до 42 869, 75 лева е увеличеният  размер на разходите за поправката за ап.606 чрез ремонт на целия покрив.

Няма спор в съдебната доктрина и практика, че изменението на иска, изразяващо се в увеличаването му, може да се осъществи и след срока по чл. 372, ал.2 ГПК /определение № 715/10.12.15 г. по ч. т. д. № 3160/15 г. на второ т. о.; Определение № 112/19.02.2014 г. по ч.т.д. №3791/13 т. на второ т.о. и др./. Този „толеранс” към ищеца относно крайния срок да се предприеме искане за изменение само на размера на предявения иск се основава на първо място на това, че увеличението по никакъв начин не влошава правото на защита на ответника, тъй като не се навежда ново основание, нито се претендира друг способ за защита, както и поради принципната възможност след изслушване и приемане на експертиза да се даде възможност на ищеца да измени размера на иска си в съответствие с приетото експертно заключение.

В настоящия случай обаче, изменението на иска със сумата от 13 074, 48 лева, съвпадаща с разходи за поправка на недостатъци по южна и западна фасада на ресторанта, съставлява едновременно увеличаване на размера на предявената претенция, съчетано с въвеждане в предмета на спора на нов вид недостатък. Последният не е бил предмет на частично уважената претенция, вкл. на претенцията за присъждане на дължимия остатък.  Депозираната искова молба индивидуализира, че в предмета на спора са включени само недостатъци по покрива на ресторанта, вкл. неговите кухненски и сервизни помещения. Последните са остойностени от  вещото лице инж. Ем.В отделно и самостоятелно в основното заключение, прието от първостепенния съд. В допълнителното заключение са разграничени недостатъци по западната и южната фасада на ресторанта с подробен анализ на възможните причини и начина на тяхното отстраняване. Изменението на иска в разглежданата част  съставлява недопустимо въвеждане в предмета на спора на нова претенция, основана на нови фактически и правни твърдения. На посоченото основание, решението на ВОС следва да бъде частично обезсилено за сумата от 13 074, 48 лв.

Изменението на иска в останалата част има за произход увеличения размер на разходите във връзка с поправката на покрива на ап.606.  В предявената искова молба се претендира остатък от глобална сума за поправка на недостатъци, включваща и тези по покрива на ап.606. Базирайки се на допълнителното заключение на вещото лице, страната е приела, че отстраняването на недостатъците в разглежданата част, може да се осъществи единствено след пълен, а не частичен  ремонт на целия покрив, което налага увеличение на претендираните разноски.  Включените разходи за ремонт на целия покрив представляват стойността на средствата за отстраняване на твърдяните недостатъци в ап.606. Така заявените фактически твърдения представлявят уточнение на разходите, необходими за поправката по исковата молба. Фактическите твърдения са основани на остойностяването на ремонтните дейности по експертното заключение при използване на специални знания от вещото лице. Съобразяването на допълнителните разходи при увеличение на иска няма за последица изменение и на основанието, поради което същото е допустимо съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК /по сходен казус - Решение № 87 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 688/2010 г., I т. о., ТК/.

При предявен частичен иск предмет на делото е заявената част, а не цялото материално право. Поначало, посочването на целия размер на вземането не е условие за редовност на исковата молба по частичния иск. По изложените съображения, няма пречка за допустимо увеличаване на размера на претендирания остатък в последващо производство, вкл. и надхвърлянето на първоначално заявения пълен размер.

II.По правилността на съдебния акт в допустимата част за сумата от 101 910, 27 лева:

Между страните е сключен договор от 24.10.2006 год., по силата на който „ИВТУР“ ООД и Д А К възлагат на „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД изграждането на апартаментен хотел и предаването на конкретни обекти в степен на завършеност съгласно Приложение № 1, определени по местонахождение и вид съгласно Приложение № 2 /така чл. 1 и чл. 2 от договора/. Сключеният договор има още характера на предварителен договор относно поетите задължения за прехвърляне на ид.ч. от терена и последващо взаимно учредяване на право на строеж за конкретните обекти – предмет на изграждане.

Сключването на договора е свързано и с последващи разпоредителни сделки в нотариална форма от 24.10.2006 год. и 13.04.2007 год., с които страните са разпределили и взаимно учредили правото на строеж за конкретно определени обекти от бъдещата сграда.

Анализът на сключения договор, ведно с последващите прехвърлителни сделки сочи, че същият е насочен към възлагане изграждането на бъдещи, конкретно обособени обекти от бъдеща сграда в режим на етажна собственост. Възложителите и изпълнителят са съсобственици на терена, а в последствие и титуляри на вещно право на строеж за конкретни административни и жилищни обекти. Бъдещото разпределение на обектите фигурира в Приложение № 2 – неразделна част от договора.   Всеки от визираните в договора възложители е възложител единствено за изграждането на полагащата му се застроена площ от бъдещата сграда, разпределена съобразно предварителните уговорки в Приложение № 2. Изпълнителят, от своя страна, дължи диференцирано изпълнение към двамата възложители. Престацията на изпълнителя не е солидарна или неделима. Допълнителен аргумент за това е и редакцията на чл. 21 от договора, според която изпълнителят дължи неустойка към всеки възложител при забава в изграждането на съответните му обекти.

Соченият смисъл и действителна цел на сключения договор не се оспорва в производството. Ищецът претендира  еднолично обезщетяване за недостатъците за конкретно определени обекти, за които е предвидено да бъде обезщетен съобразно Приложение № 2. Ответникът изрично поддържа идентичен начин на тълкуване на съдържанието на възникналото правоотношение /така писмени бележки пред въззивната инстанция/.

 С влязло в сила съдебно решение № 1214/18.12.2014 год., постановено по т.д.№ 1983/2013 год. по описа на ВОС, „Д. Инвест” ЕООД е осъдено да заплати на „Инвест тур“ ООД  сумата от 50 000 лева, съставляващи само част от общ дължимите 121 700 лева разходи, необходими  за поправка на недостатъци по договор за строителство от 24.10.2016 год.

   С Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК е прието, че установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Формираната сила на присъдено нещо по частичния иск, не се разпростира единствено  върху останалия размер на вземането, предмет на следващо производство.

  В решение № 10/ 27.06.2017 год. на ВКС по т. д. № 1077/2015 г., II т. о., ТК е прието още, че при уважен частичен иск се преклудират всички защитни средства, които ответникът не е предявил, но които е могъл и е бил длъжен да противопостави, доколкото те не са от значение за определяне размера на самото претендирано вземане, т. е. за правопораждащите факти за този различен от вече претендирания частичен размер.

Сочената съдебна практика се споделя от въззивния състав, доколкото към момента на произнасяне на настоящото решение не е постановено решение на ОСГТК на ВКС по висящо тълкувателно дело № 3/2016 год.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че в настоящото производство са непререшаеми фактите относно договорната отговорност на изпълнителя спрямо възложителя за недостатъци, тяхното наличие като вид и надлежното им и срочно рекламиране. В производството по настоящия иск за остатъка от вземането е допустимо прерашаване единствено на правопораждащи факти, които имат определящо значение за  размера на вземането /в този смисъл и доктрината – „За силата на пресъдено нещо на решението по частичен иск“, проф.д.ю.н. М.Марков, списание „Търговско и облигационно право“, бр.6/2017 год./.  

Недостатъци по п.1, 2, 5 и 6 от исковата молба

Ищецът претендира възмездяване за недостатъци по п.1 – „ подкожушване на преградна стена с балкона на съседния апартамент“.  Съобразно заключението на  СТЕ на в.л. Е.В разходите за отстраняване на сочените недостатъци възлизат на 145, 89 лева /вж Приложение 1/. Размерът не се оспорва от ответника.

Ищецът претендира в поз.2 разходите за поправка на недостатъци в ателие 6 и 7. Съобразно заключението на  СТЕ на в.л. Е.В разходите за отстраняване на сочените недостатъци възлизат съответно на 272, 36 лева /ателие 6/ и 387, 46 лева /ателие 7/.  Размерът не се оспорва от ответника.

Не са спорни и стойностите за поправка на недостатъците досежно поз.5 /магазини 2 и 3/ и поз.6 /ап.207/. Същите съобразно заключението на вещото лице Е.В възлизат съответно на 275, 69 лв и 238, 98 лв.

Недостатъци по п.3 от исковата молба:

В позиция 3 ищецът претендира разходи за поправка на източната фасада на сградата с твърдения за поставена некачествена дограма и/или некачествен монтаж на дограмата и компрометирано изпълнение на изолацията. Установява се от заключението на СТЕ на в.л. Е.В, че източната фасада е всъщност външната стена на ресторанта, който е самостоятелен обект, чието строителство е възложено от „Ивтур“ ООД. Недостатъците касаят положената дограма, мазилката над витрините, завършващата облицовка на витрините, фуга в подпрозоречния борд, опенване по дограмата, следи от варовик от подлизваща вода по витрините. Следователно – всички недостатъци касаят пряко ресторанта и са свързани с външната му търговска фасада, включваща витрини и дограма. За сочените недостатъци ищецът е самостоятелно активно материалноправно легитимиран да претендира разходи за поправката, тъй като недостатъците са с местонахождение негов търговски обект. Некоректното индивидуализиране в исковата молба е ирелевантно, тъй като дефектът в действителност е проявен в  самостоятелен обект, чието качествено изграждане изпълнителят дължи на ищеца.  По посочената позиция следва да се включи пълната стойност за поправката, определена от вещото лице Е.В – 2274,26 лева. Методологията на изчисляване, предложената поправка и нейната стойност не са оспорени от ответника при първоинстанционното разглеждане на спора.

Недостатъци по п.4 от исковата молба:

Претенцията на ищеца има за предмет недостатъци, появили се  по тавана на залата на ресторанта, кухненските и сервизните помещения. Появилите се недостатъци са подробно описани от вещото лице Е. В, вкл. са формулирани изводи относно причините за появата и начина на отстраняване. Определената обща стойност на разходите за поправката възлизат на  65 955, 92 лева. От посочената величина следва да се приспаднат разходите за ремонт на южна и западната стена на ресторанта, които съобразно фактическите и правни изводи на съда не са предмет на съдебно предявената претенция. Тяхната величина е определена от допълнителната СТЕ и възлиза на 2 082, 53 лева /СМР за 40 кв.м. площ/. Следователно – по посочената позиция е налице остойностяване на необходимите разходи в размер на 63 872, 39 лева.

Заключението на допълнителната СТЕ относно увеличен размер на разходите в разглежданата част не следва да се кредитира, тъй като същият е следствие от изследване на недостатъци, които не са предмет на исковата молба.

Съобразно заключението на СТЕ ресторантският блок включва основни и обслужващи помещения с помощен и складов характер.  Остойностените от вещото лице разходи за поправка на техническото помещение  следва да се включат във величината на дължимото обезщетение, тъй като същото се обхваща в дадената от ищеца формулировка „сервизни помещения“ към ресторанта.

Неоснователен е и довода на въззивника, че заключението на вещото лице по разглежданото перо е осъществено по усмотрение на експерта, а не съобразно архитектурния проект. Предмет на спора са скрити недостатъци, за чието проявление, механизъм на отстраняване и стойност, съдът събира специални технически знания по реда на чл. 195, ал.1 ГПК. Страната не е оспорила заключението на СТЕ в разглежданата част при първоинстанционното разглеждане на спора по предвидените в ГПК процесуални способи.

Въззивната жалба не обективира други конкретни доводи против размера на разходите по разглежданото перо. Едва в писмените бележки, въззивникът възразява относно отделни пера по заключението, вкл. относно начина на отстраняване на недостатъците – чрез ремонт на тераса, разположена над покрива, съставляваща обща част. На първо място, обхватът на въззивна ревизия, на основание чл. 269 ГПК, е ограничен от въведените във въззивната жалба въззивни доводи. Тяхното последващо навеждане е недопустимо. Отделно от изложеното, съобразно заключението на СТЕ претендираните недостатъци са частично следствие от недостатъци по терасата над ресторантското тяло, които намират външно проявление в конкретен обект на ищеца. При това положение, страната е активно легитимирана да претендира пълния размер за всички необходими и присъщи разноски за пълно  отстраняване на дефекта. Противното разбиране би довело до частична и временна обезвреда за възложителя, който резултат противоречи на предвидената в чл. 265 ЗЗД отговорност.

Недостатъци по позиция 7 от исковата молба:

Не се спори между страните, че в ап.606 са визуализирани следи от теч по тавана.

Според заключението на в.л. Е.В, същите са резултат от лоша хидроизолация и наклон на покрива. В допълнителната СТЕ вещото лице е заявило, че посоченият недостатък може да бъде отстранен единствено чрез ремонт на целия покрив на кота 21.

Пред въззивната инстанция е изслушана и приета тройна СТЕ, изготвена по метода термографска диагностика, според която основната причина за недостатъците е наличието на нарушени участъци от хидроизолацията на покрива на сградата, точно над апартамента.  Експертизата е остойностила разходи за частична поправка на покрива в размер на 1506, 84 лева /без печалба и ДДС/.

Пред въззивната инстанция е назначена и повторна тройна СТЕ, изготвена по визуалния метод на оценка и обследване. Назначените експерти са осъществили два огледа – след дъжд и след дълъг сух период. Експертното заключение е изготвено след вземане на ядкови проби  до носещата стоманобетонна конструкция. Въз основа на приложения метод на обследване, вещите лица са стигнали до заключение, че течовете са резултат от местонахождението на покрива на ап.606 в най-ниската зона. Налице е лошо хоризонтиране на покривната плоча, водещо до задържане на водни количества в продължителен период. Целият покрив е с видим минимален наклон, който не може да осигури бързо отвеждане на водата и осушаване. В допълнение, налице е и лошо полагане на хидроизолацията. Отстраняването на недостатъка изисква ремонт на целия покрив, чиято стойност вещите лица определят на 24 233, 03 лева /без ДДС/. Допълнително в хода на устните обяснения поясняват, че това е най-евтиния вариант.

Съдът намира, че следва да бъде кредитирана повторната тройна СТЕ. Преобладаващият брой назначени експерти по делото, вкл. и вещото лице по единичната СТЕ,  са дали заключение за лош наклон на покрива, какъвто извод липсва в заключението на първоначалната тройна СТЕ.  Заключението на вещите лица  е осъществено след двукратен оглед на обекта и при различни метеорологични условия. Констатациите за лошо хоризонтиране на покрива като основна причина за теча по необходимост налагат пълен, а не частичен ремонт.  Определените цени на разходите са съобразени с актуалните средни цени по СЕК и при отчитане на конкретните технически показатели на материали, сертификати за якост и други данни на производителя /устни обяснения на вещите лица в о.с.з./. Изводът за подходящ материал и единична цена е експертен извод, който не може да бъде оборен чрез представянето на сходни оферти относно материали с близки показатели.

Основният правен въпрос по делото е може ли по претенция за недостатъци по тавана на конкретен обект, дължимите разходи за поправката по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД да обхванат целия покрив, който по необходимост е обща част. Настоящият състав следва да повтори изводите си по съществото на спора, че претендираните недостатъци са следствие от дефект, който засяга целия покрив, но намира видимо проявление в обект на ищеца /съобразно Приложение № 2 към договора, ищецът е възложител и за всички жилищни обекти на 6 етаж/. При това положение, страната е активно легитимирана да претендира пълния размер за всички необходими и присъщи разноски за пълно  отстраняване на дефекта. Противното разбиране би довело само до частична и временна обезвреда за възложителя.

Присъждането на разноски за поправка на целия покрив не противоречи на диспозитивното начало в процеса /така п.I от настоящото решение/. 

Недостатъци по п.8 от исковата молба:

По позиция 8 ищецът претендира разходи за поправката на недостатъци касателно общите части – фоайе и стълбища. Страната обаче е собственик, респ. възложител само относно изграждането на 32,67 % от общите части, изчислени служебно от съда съобразно представения по делото НА № 10/13.04.2007 год. по описа на Нотариус О.Стефанов. По изложените причини, ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира 32, 67% от разходите за поправката, възлизащи по това перо на 1005, 54 лева или 328, 51 лева. Възраженията за активната легитимация в конкретния случай касаят правопораждащи факти, свързани с размера на вземането и не са преклудирани от влязлото в сила решение по частичния иск. 

Съдът намира за неоснователно въззивното възражение относно отстраняването на недостатъците по общите части, предхождащо исковата молба. Съобразно заключението на СТЕ, осъществено след оглед на общите части, същите са с видими следи от влага, компрометирана шпакловка и боя. Показанията на свид. Русев обективират опити на изпълнителя да отстрани за своя сметка недостатъците в общите части, които обаче очевидно са се оказали безрезултатни. 

След сумиране на отделните пера, общата величина на разходите за поправката се определят от съда на   92 028, 57 лева.

Предмет на иска по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е получаването от възложителя на обезщетение от изпълнителя, съобразно разходите, които предстои да извърши за поправка на некачествено извършената работа по договор за изработка. На основание чл. 6 и чл. 9 вр. чл. 12 ЗДДС в размера на обезщетението (съизмеримо с бъдещия разход за поправка на вещта) не следва да бъде включен ДДС, който хипотетично би бил възстановен на възложителя, ако той възложи поправката на трето лице.

Кредитираните заключения досежно определените стойности на разходите са изготвени върху средни цени за СМР по СЕК, в които принципно се включва само себестойност на труда, материала, механизацията и допълнителните разходи. В цените по СЕК не се включва печалбата, която възложителят би заплатил на третото лице при възлагане на поправката. На посоченото основание към сумата от 92 028, 57 лева следва да бъде добавен  очакван бъдещ разход във връзка с печалбата на третото лице в размер на 12 % или 11 043, 42 лева. Така общата величина на дължимо обезщетение възлиза на 103 071, 99 лева. С оглед присъдените по частичния иск 50 000 лева, искът за остатъка е основателен до размер на 53 071, 99 лева.

В производството не са събрани доказателства, подкрепящи тезата на ответника, че недостатъците се дължат изцяло или отчасти на виновно поведение или бездействие на възложителя. Липсват и доказателства, подкрепящи тезата, че дефектите са следствие от нормалната амортизация на вещта.

Въведеното в процеса възражение за погасяване на исковата претенция е недопустимо, тъй като не е релевирано в срока за отговор по исковата молба /т.4 от ТР № 1/2013 год. на ОГТК на ВКС/.

Разноски:

  Ищецът е направил разноски за първа инстанция в размер на 10 100, 60 лева и за въззивната инстанция в размер на 4 950 лева т.е. общо 15 060, 60 лева. На основание чл. 78 ГПК на същия следва да бъдат присъдени 6951, 32 лева – съразмерно на уважената част от претенцията.

Ответникът е направил разноски за първа инстанция в размер на 2700 лева и за въззивната инстанция в размер на 6 864, 70 лева, т.е. общо  9 564,70 лева. На основание чл. 78 ГПК на същия следва да бъдат присъдени 5151, 08 лева – съразмерно на отхвърлената и недопустима част от претенцията.

По компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 801, 24 лева – разноски за двуинстанционното разглеждане на спора.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 594/15.09.2017 год., постановено по т.д.№ 1631/2015 год. по описа на ОС – Варна, в частта, в която „Д. Инвест” ЕООД,  със седалище гр.Варна, бул. „Съборни” № 11, ЕИК 103881139, представлявано от В.Т.Д. е осъдено  ДА ЗАПЛАТИ на „Ивтур” ООД, ЕИК 103298344 със седалище гр.Варна, ул. „Морска сирена” № 25, ет. 7, ап. 44, представлявано от Ж И., сумата от 53 071, 99 лева,  съставляваща остатък от дължимо обезщетение, съставляващо разходи за поправка на недостатъци по договор от 24.10.2006 год., на основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.

ОТМЕНЯ Решение № 594/15.09.2017 год., постановено по т.д.№ 1631/2015 год. по описа на ОС – Варна в осъдителната му част за разликата от 53 071, 99 лева до 101 910, 27 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД за разликата от 53 071, 99 лева до 101 910, 27 лева

ОБЕЗСИЛВА Решение № 594/15.09.2017 год., постановено по т.д.№ 1631/2015 год. по описа на ОС – Варна за разликата от 101 910, 27 лева до 114 984,75 лева .

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Д. Инвест” ЕООД,  със седалище гр.Варна, бул. „Съборни” № 11, ЕИК 103881139, представлявано от В.Т.Д. е осъдено  ДА ЗАПЛАТИ на „Ивтур” ООД, ЕИК 103298344 със седалище гр.Варна, ул. „Морска сирена” № 25, ет. 7, ап. 44, представлявано от Ж И. сумата от 1801,24 лева – разноски за двуинстанционното разглеждане на спора, определени по компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: