Р Е Ш Е Н И Е

 

29/30.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 24.01.2018 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При участие на секретаря   Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.т.д.№ 636/2017 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от  ЗК „ЛЕВ ИНС“  против Решение № 566/11.08.2017 год., постановено по т.д.№ 1739/2016 год., с което ВОС е ОСЪДИЛ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Б., ЕГН **********,***, сумата 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на внучката й Н А.Б., починала в резултат на ПТП, настъпило на 25.12.2011г. в гр. Русе, с МПС - л.а. „Алфа Ромео” с ДК № РВ 6146 ХН, управляван от водача Б.Р.Н. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111890180037/08.08.2011г., издадена сот ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (21.12.2016г.) до окончателното й плащане, както и сумата от 24 392,60 лева (двадесет и четири хиляди триста деветдесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 80 000 лв. за периода от 21.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба (20.12.2016г., включително).

Предявената въззивна жалба обективира доводи за неправилност на  постановения съдебен акт. Поддържа се, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да претендира заплащане на застрахователно обезщетение.  Отделно, произшествието е настъпило в условията на съпричиняване от пострадалото лице.

Въззиваемата страна  не е депозирала писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259, ал.2 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Ищцата е баба на  Н А.Б., чиято смърт е настъпила на 25.12.2011 год.  по вина на Б.Р.Н.. Деянието съставлява престъпление, установено с  влязла в сила присъда № 30/25.06.2012 г.  по НОХД № 364/2012 г. по описа на Русенски окръжен съд Постановената присъда е задължителна за гражданския съд  относно извършването на деянието, неговата противоправност и вина – чл. 300 ГПК.

Пред въззивната инстанция не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и ответното застрахователно дружество  по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. 

На съда е служебно известно, че с  решение по т.д. № 1273/2013 г. по описа на ВОС по предявен пряк иск по чл. 226 от КЗ /отм/ от родителите на починалото момиче, на същите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева на всеки.

Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е този за надлежната активна материално правна легитимация на ищцата да претендира обезщетение с оглед качеството й на баба на починалото лице.

По така поставения материално правен въпрос съществува задължителната практика, обективирана в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. Съгласно тази практика лицата, които имат право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в Република България начин с цитираните постановления. Воден от установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961 г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл. 52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/30.11.1984 г., в което е изразил категорично становище, че изброяването в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984 г. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, са възходящите от втора степен.

Видът и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за справедливо да признае право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Игнорирането на връзката от второстепенно родство в конкретния случай би довело до незачитане на задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. и до недопустимо разширяване на изчерпателно очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С решение № 181 от 30.11.2012 г, постановено по гр. дело № 958/2011 г Върховният касационен съд на РБ, Търговска колегия, Второ отделение е имал случай да се произнесе, че дори братът близнак на пострадалото лице не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за деликт, независимо от обстоятелството, че от медицинска и психологическа гледна точка връзката между близнаци е по-силна дори от биологичната връзка родител - дете. С цитираното решение е прието, че моралните болки и страдания и обусловените от съдържанието на особената биологична връзка неблагоприятни последици за ищеца /медицински, психологични и социални/ са ирелевантни от гледна точка на неговата активна материалноправна легитимация в процеса, след като родствената му близост с пострадалия и задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. изключват законовата възможност те да бъдат възмездени по правилото на чл. 52 ЗЗД. Дори да се приеме за основателен защитният довод на ищцата, че е житейски справедливо тя да получи обезщетение, въведените от Пленума на ВС ограничителни критерии при прилагане на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост не позволяват да се присъди такова, въпреки твърдяния факт на настъпване на вредите.

Следва да се има предвид и че тълкувателните постановления на Пленума на ВС, издадени при действието на чл. 59 ЗУС /отм. ДВ бр. 59/22.07.1994 год./ имат задължителен характер на съдебните органи, на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ /в тази връзка и Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ОСГТК/.  Сочената обвързваща практика по общо, нормативно тълкуване може да бъде изменена, допълнена и надградена единствено с последващ акт на ВКС в изпълнение на правомощията му по чл. 124 ЗСВ или с изрична законова норма. На съда е известно наличието на висящо ТД № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, преобразувано в ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса за необходимостта от допълване и надграждане на съдебната практика досежно кръга на легитимираните лица, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки. Към настоящия момент, решение по същото не е постановено.

В заключение,  действащата обвързваща съдебна практика  провъзгласява принципа за превес на правната сигурност при определяне на кръга на легитимираните правоимащи над действителното съдържание на сложилите се житейски отношения.

С оглед на изложеното, решението на ОС – Варна следва  да бъде отменено в обжалваната осъдителна част. Отмяната на решението е обусловена от липсата на активна материално правна легитимация на ищцата по предявения иск, в качеството на баба на починалото от застрахователното събитие лице.

Разноски: ЗК не е представила доказателства за сторени разноски при първоинстанционното разглеждане на спора. На страната следва да бъдат присъдени единствено разноските, сторени пред въззивната инстанция в размер на 2 087, 85 лева /държавна такса/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 566/11.08.2017 год., постановено по т.д.№ 1739/2016 год., с което ВОС е ОСЪДИЛ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Б., ЕГН **********,***, сумата 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на внучката й Н А.Б., починала в резултат на ПТП, настъпило на 25.12.2011г. в гр. Русе, с МПС - л.а. „Алфа Ромео” с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, управляван от водача Б.Р.Н. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111890180037/08.08.2011г., издадена сот ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (21.12.2016г.) до окончателното й плащане, както и сумата от 24 392,60 лева (двадесет и четири хиляди триста деветдесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 80 000 лв. за периода от 21.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба (20.12.2016г., включително)и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.А.Б., ЕГН **********,*** ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София искове заплащане на: 1. сума в размер на 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на внучката й  Н А.Б., следствие ПТП, допуснато по вина на Б.Р.Н., установено с влязла в сила  присъда № 30/25.06.2012 г.  по НОХД № 364/2012 г. по описа на Русенски окръжен съд, на осн. чл. 226 от КЗ /отм/, ведно със законната лихва от завеждане на иска 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 2.сума в размер на 24 392,60 лева представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 80 000 лв. за периода от 21.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба (20.12.2016г., включително).

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА К.А.Б., ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София сумата 2 087, 85 лева – разноски при въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: