ОПРЕДЕЛЕНИЕ №714

 

гр. Варна, 21.112018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

   МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 636/2018 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д.Н.Л., чрез адв. В.Ж. срещу разпореждане № 363 от 26.06.2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 2874/31.05.2018 г., депозирана от жалбоподателя по реда на чл. 419 от ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 29/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Велики Преслав.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят намира за недължима държавна такса за депозиране на частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК в хипотезата на подаване на възражение по чл. 423 от ГПК. На следващо място сочи, че в случай, че възражението по чл. 423 от ГПК не бъде прието частната жалба по чл. 419 от ГПК няма да бъде разгледана, доколкото няма да се е сбъднало процесуалното условие за това. Излага доводи за неправилност на разпореждането на съда за дължимост на държавна такса в размер на 15 лева за разглеждане на жалбата по чл. 419 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Вива Кредит“ ООД, чрез адв. А.Н., в който са изложени подробни съображения за правилност на обжалваното разпореждане. Намира, че в случай на депозиране на искане по реда на чл. 419 от ГПК се дължи държавна такса в размер на 15 лева, съобразно ТДТССГПК. Моли за потвърждаване на разпореждането. 

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С частна жалба вх. № 2874 от 31.05.2018 г. жалбоподателят Д.Н.Л. моли за отмяна на разпореждане от 23.01.2014 г., издадено по ч. гр. д. № 29/2014 г. на Районен съд – гр. Велики Преслав, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

С разпореждане № 305 от 01.06.2018 г. на страната са дадени указания за внасяне на дължима държавна такса в размер на 25 лева за възражението по реда на чл. 423 от ГПК и 15 лева по жалбата по реда на чл. 419 о т ГПК. Същото е връчено на страната на 19.06.2018 г., като са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер само на 25 лева, дължима за възражението по чл. 423 от ГПК. В законоустановения срок, изтичащ на 26.06.2018 г., не са представени доказателства за внесена държавна такса по частната жалба по чл. 419 от ГПК в размер на 15 лева, поради което жалбата по чл. 419 от ГПК е върната и производството по нея е прекратено

            Настоящият съдебен състав, съобрази дадените указания в т. 15 от ТР № 4/ 2013 г., ОСГТК на ВКС, в които е прието, че дължимата държавна такса по чл. 423 от ГПК се определя въз основа на чл. 16 от ТДТССГПК и е в размер на 25 лева.

Доколкото обаче в настоящия случай са упражнени и правата по чл. 419 от ГПК следва да се приеме, че по тази частна жалба се дължи държавна такса, определена по реда на чл. 19 от ТДТССГПК /така Определение № 667 от 17.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5333/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 380 от 3.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2330/2013 г., I т. о., ТК и Определение № 431 по ч. т. д. № 370/2011 г. на II т. о./.

            Предвид горното, правилни се явяват дадените разпореждания на страната за представяне на доказателства за внесена държавна такса от 15 лева за частната жалба по чл. 419 от ГПК, отделно от тази, дължима за разглеждане на възражението по чл. 423 от ГПК /аргументи в тази насока - Определение № 692 от 19.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 616/2011 г., I т. о., ТК/.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 363 от 26.06.2018 г. на Шуменския окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 2874 от 31.05.2018 г., депозирана от Д.Н.Л., ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                2.