Р Е Ш Е Н И Е № 302

 

Гр.Варна, 22.12. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

          ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 637 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „БО НИКО СТИЛ” ООД срещу решение № 643/28.07.2016 г. по т.д.№ 1420/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД сумата 138794.13 евро главница, представляваща незаплатена сума по договор за кредит Прокредит Развитие, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска 03.09.2015 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 16221.28 лева разноски.

Твърдят във въззивната жалба, че решението, в обжалваната му част е неправилно, тъй като исковата молба е нередовна. Не е посочено как е формиран дълга, как са изчислени лихвите, откъде произтичат и при какъв лихвен процент са изчислени, кои са просрочените вноски и размера им. Към момента на упражняване на потестативното право за обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът не е разполагал с това право, тъй като към 26.02.2014 година не е имало неплатени главници. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна  „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.430 ТЗ.

В исковата си молба ищецът „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД излага, че по силата на сключен договор за кредит No-056-715075/12.08.2011 година между „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД и кредитополучателя „Бо Нико стил” ООД е предоставена парична сума в размер на 165000 евро, като дължимата възнаградителна лихва е в размер, подробно описан в т.1 от договора. Кредитът, включително и лихвите се погасява на 120 месечни вноски, чийто размер и падеж се определят от погасителен план, неразделна част от договора. Вземанията по договора са обезпечени със законна ипотека върху недвижим имот. С Анекс от 19.08.2011 година страните са се договорили за промяна датата на отпускане на кредита по договора от 16.08.2011 година на 19.08.2011 година като е подписан нов погасителен план.

С оглед преустановяване погасяването на кредита и неплащането на вноските, дължими от 09.02.2014 година до настоящия момент и на основание чл.6 от договора във вр. с чл.27 от ОУ за кредитиране кредитния съвет на „Прокредитбанк /България/ ЕАД взима решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Депозирано е заявление с правно основание чл.417, ал.2 ГПК, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми, като по него е образувано ч.гр.д.3265/2014 година по описа на ВРС, XI състав, като искането е уважено и са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и е разпоредено незабавното изпълнение. След подадено възражение от длъжника е предявен установителен иск, като е образувано т.д.843/2014 година по описа на ОС – Варна, по което е налице влязло в сила решение, с което са отхвърлени исковете. След края на съдебното дирене е настъпил нов факт – обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост на длъжника чрез нотариална покана, връчена на длъжника чрез нотариус К К. С допълнителната искова молба уточнява, че настъпилата предсрочна изискуемост е с дата 29.07.2015 година, към който момент са налице множество дължими, непогасени суми по договора за кредит. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 139845.30 евро –главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди, че искът е недопустим, тъй като на същото основание обявена предсрочна изискуемост на договор за кредит е налице инициирано заповедно производство и влязло в сила решение. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Единственото доказателство е протокол за предсрочна изискуемост на кредит от заседание на кредитния съвет на „Прокредитбанк /България/ ЕАД, проведено на 26.02.2014 година. Кредиторът се е позовал на неплащане на дължима вноска от 09.02.2014 година. Твърди, че към датата на съставяне на този протокол не е съществувало такова задължение. На 25.02.2014 година е внесена сума в размер на 8550 лева по сметката, обслужваща процесния кредит и с тази сума са погасени всички просрочени вноски. Оспорени са правомощията на лицата, подписали протокола, поради което не е налице решение от страна на кредитния съвет на банката. Липсва клауза за автоматична предсрочна изискуемост, поради което следва да е налице обявяването и с изрично волеизявление. В изпратеното писмо, връчено чрез Камен Костадинов не е посочен нито размер на задължението, нито срок, в който то може да бъде изпълнено доброволно.  Кредиторът е изпаднал в забава, като не е предоставил необходимите данни за доброволно изпълнение на задължението. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и присъди направените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните и се установява от представените доказателства, че между страните е налице проведено заповедно производство по ч.гр.д.3265 по описа за 2014 година на ВРС, 11-ти състав, с което е уважено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от „ПРОКРЕДИТБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД срещу „БО НИКО СТИЛ” ООД, както и, че след проведено исково производство по чл.422 ГПК по т.д.843/2014 година е налице влязло в сила решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК за сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за разликата над 1051.11 евро до 139 845.30 евро главница.

Между страните липсва спор относно съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит No-056-715075/12.08.2011 година, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 165 000 евро, като липсва спор, че сумата е усвоена.

Липсва спор между страните и относно факта на получаването на нотариалната покана, връчена чрез нотариус Камен Костадинов.

От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено се установява, че на датата 19.08.2011 година по сумата на кредитополучателя в евро еднократно е постъпила сума в размер на 165000 евро, като сумата е разходвана още същия ден за плащане по договор за цесия от 12.08.2011 година. Последното погашение по кредита е на 10.03.2014 година в размер от 2195 евро, като с тази сума е погасена наказателна лихва. Вземанията за главница са в размер на 139845.30 евро.  

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основното оплакване касае допустимостта  на предявеното производство, а и съдът дължи служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът прави довод за недопустимост на производството поради проведено заповедно производство и иск по чл.422 ГПК, а във въззивната жалба твърди, че исковата молба е нередовна поради липсата на необходимо минималното съдржание и неяснота как е формиран дълга.

Настоящия иск не е недопустим, тъй като ищецът се позовава на факт, настъпил след устните състезания, а именно връчване на нотариална покана, с която е обявена предсрочната изискуемост на кредита, настъпила след приключване на производството по иск с правно основание чл.422 ГПК.

В заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, заявителят „ПРОКРЕДИТБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД е посочил, че вземанията са на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземания по Договор за кредит, считано от 26.02.2014 година.

С уточняваща молба от 23.09.2015 година ищецът е посочил, че искът се основава на настъпила предсрочна изискуемост, считано от 29.07.2015 година, когато е съобщена надлежно на длъжника. Уточнено е, че претендираната сума е главница в размер на 139845.30 евро, представляваща сума от неплатените месечни вноски, определени в приложения погасителен план за периода от 09.02.2014 година до 09.08.20121 година.

Предявеният иск е допустим, тъй като се основава на новонастъпил факт – предсрочна изискуемост, настъпила след упражняване на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника за упражняването на това право, чрез връчване на нотариална покана, след приключване на устните състезания по иска по чл.422 ГПК. Правото да се претендира сумата, на основание настъпила предсрочна изискуемост поради обявяването и с последващи действия обуславят извода, че се касае за новонастъпил факт, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо. Исковата молба е редовна, тъй като с уточняващата молба ищецът е посочил как е формирана главницата и кои са неплатените месечни вноски, а именно тези след 09.02.2014 година. 

Основното оплакване във въззивната жалба е, че ищецът не е разполагал с потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем към датата на вземане на решението на 26.02.2014 година, тъй като към тази дата не е имало неплатени главници, както и, че изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да съдържа определени реквизити, като размер на дълга, както и покана за изпълнение на задължението в разумен срок, каквито не са налице в изпратената покана.

Съгласно мотивите към разрешението, дадено в т.18 на ТР 4/2014 от 18.06.2014 година, по т.д.4/2013 година на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и.

Съгласно даденото разрешение моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост е датата на достигане на волеизявлението на банката до кредитополучателя, като в тежест на банката е да установи факта на връчването на това уведомление, факт, който не е спорен между страните, че се е осъществил с факта на получаването на нотариалната покана на 29.07.2015 година /л.20-л.22/, както и обективните факти, обуславящи възникването на потестативното право.

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е потестативно право, което се упражнява с едностранно волеизявление до страната и предизвикващо промени в нейната правна сфера, но като всички потестативни права се упражнява чрез волеизявление, което не е необходимо да съдържа определени реквизити, а е достатъчно изявление, че се счита кредита за предсрочно изискуем. Длъжникът по договора за кредит има задължението за плащане по начин, който е посочен изрично в погасителния план, поради което не е необходимо посочване изрично на обстоятелствата, доказващи неизпълнението му.

В тежест на страната, която е упражнила потестативното право е да установи, че то е надлежно упражнено, т.е. , че е възникнало, а в процесния случай възникването му е изрично уредено в чл.13 и чл.27 от ОУ където е закрепено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, както и когато кредитополучателят не изпълни задължението си за плащане.

Установено е по делото, че последната вноска, която е заплатена е на 10.03.2014 година в размер на 2195 евро, поради което длъжникът е в нарушение изпълнението на задълженията си по договора за кредит и за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което същата е сторила с писмото си до длъжника, получено на 29.07.2015 година.

Правно иррелевантно за спора е твърдяното от длъжника обстоятелство за липса на задължение към датата 25.02.2014 година, тъй като датата, на която се позовава ищеца за настъпване на предсрочната изискуемост е 29.07.2015 година, поради което към тази дата следва да се преценява неговото неизпълнение. Волеизявлението на кредитора не следва да е съпроводено с решение на кредитния съвет, поради което липсата на такова не обуславя извод за липса на упражнено право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С оглед обявяването на кредита за предсрочно изискуем и установения от заключението на вещото лице размер на неизплатения остатък от главницата в размер на 139 845.30 евро, както и присъдената с решение по т.д.843/2014 година сума в размер на 1051.11 евро дължимия неизплатен остатък за главницата е в размер на 138794.13 евро, до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.  

 Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора „БО НИКО СТИЛ” ООД следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 10408.42 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 643/28.07.2016 г. по т.д.№ 1420/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която „БО НИКО СТИЛ” ООД е осъдено да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД сумата 138794.13 евро главница, представляваща незаплатена сума по договор за кредит Прокредит Развитие, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска 03.09.2015 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 16221.28 лева разноски.

ОСЪЖДА „БО НИКО СТИЛ” ООД, ЕИК 148002760, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик” №128, офис 3 да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тодор Александров” №26 сумата от 10408.42 лв. /десет хиляди и осем лева и четиридесет и две стотинки/, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: