О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

721………./гр.Варна, 06.12.2017 год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.гр.д.№ 638/17 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.1 ГПК.

 Образувано е по предявена частна жалба  от С.Г.С. и С.И.С. против Определение № 3022/26.09.2017 год., постановено  по т.д.№  243/2011 год., с което ВОС е оставил без разглеждане молба вх.№ 26607/26.09.2017 год. от С.И.С. за удължаване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, съобразно указаното в Разпореждане № 10909/18.11.2011 год.

         В предявената частна жалба се претендира отвод на всички съдии от състава на АС – Варна, поради обстоятелството, че молбата за удължаване на срока е входирана в Регистратурата на ОС – Варна след 5 години. Поддържа се още, че АС – Варна потвърждава привидно законни актове на ОС – Варна като с действията си препятства доказване на надлежното погасяване на кредитния дълг.

         По същество, страната претендира отмяна на обжалваното Определение, ведно със задължителни указания за удължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК.

         Насрещната страна – Банка ДСК не е депозирала писмен отговор.

         Съдът, след представените по делото доказателства, доводите и възраженията на частните жалбоподатели, намира следното:

По искането за отвод на съдебния състав:  Депозираната молба не обективира факти и обстоятелства, съставляващи законоустановено основание за отвод на съдебния състав по смисъла на чл. 22 ГПК.Обстоятелството, че съставът, вкл. отделни негови членове са участвали в производства по въззивна ревизия на други актове, постановени по т.д.№ 243/2011 год. на ВОС, не съставлява основание за отвод. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че произнасянето по спор между същите страни по друго дело не съставлява основание за отвод /Определение № 240/02.07.2014 год. на ВКС по гр.д.№ 1204/2014 год., IV г.о./. Неизгодната преценка  на релевантен факт, преценяван  от същия съдия в друго производство, не съставлява основание за отвод /Определение № 724/24.10.2013 год. на ВКС по т.д.№ 3574/2013 год., I т.о./. Участието в състава по свързани помежду си дела не е основание за отвод и съобразно   Определение № 544/07.07.2014 год. на ВКС по ч.т.д.№ 1059/2014 год., I т.о.; Определение № 193/22.12.2015 год. по т.д.№ 912/2015 год., Второ т.о.

Не съставлява  основание за отвод и грубия административен пропуск по входиране на молбата за удължаване на срока и докладването й на съдията – докладчик от ВОС с 5 – годишно закъснение. Пропуски от деловоден и административен характер, при това на друг състав, не могат да обосноват отвод на въззивния състав.

По допустимостта на предявената частна жалба:

Производството по т.д.№ 243/2011 год. по описа на ВОС е приключило с постановяването на решение № 1077/25.10.2011 год. 

По делото е постъпила въззивна жалба вх.№ 36595/17.11.2011 год. от С. и С. С*. С разпореждане № 10909/18.11.2011 год. въззивната жалба е оставена без движение с указания от съда за заплащане на дължима държавна такса.

С Разпореждане № 5154/10.05.2013 год. ОС – Варна е върнал на жалбоподателите С.Г.С. и С.И.С. депозираната въззивна жалба поради неотстраняване на нередовности по същата, свързани със заплащане на дължимата държавна такса.

Разпореждането е потвърдено с Определение № 687/29.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 721/2013 год. на АС – Варна по жалба на С.С..

Срещу Разпореждането за връщане е депозирана частна жалба от С.С. вх.№ 18770/14.06.2013 год., която е върната с Разпореждане № 7789/17.07.2013 год.

Междувременно, с молба, депозирана по пощата на 30.12.2011 год. С.С. е сезирал съда с искане за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба. Поради деловоден пропуск, молбата е входирана в регистратурата на ОС – Варна на 26.09.2017 год. Във връзка с последващото и забавяно входиране са депозирани писмени обяснения от служител на Регистратура на ВОС. По молбата липсва произнасяне, предхождащо постановавянето на Разпореждане № 5154/10.05.2013 год.на ОС – Варна. Обжалваният съдебен акт е постановен на 26.09.2017 год.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Обжалваният акт е постановен по искане с правно основание чл. 63, ал.1 ГПК.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по - нататъшното развитие на делото и определенията, обжалването на които е изрично предвидено в закона. Определението по чл. 63 ГПК не е преграждащо и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол / Определение № 643 от 29.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 552/2011 г., I т. о., ТК/. Правилността на изводите на съда относно наличието или липсата на уважителни причини по см. на чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на срока, както и въобще на законова възможност за такова продължаване, подлежи на преценка единствено при последващия инстанционен контрол за законосъобразност върху актовете, които на свой ред преграждат по-нататъшния ход на производството или го завършват в съответната инстанция, в какъвто смисъл е и константната практика на касационната инстанция /Определение № 23 от 20.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3434/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 136 от 14.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 133/2017 г., II т. о., ТК/. Правилността на определението по чл. 63, ал. 1 ГПК подлежи на проверка при обжалване на съдебния акт, чрез който се прилагат последиците на пропуснатия срок,  в настоящия случай – Разпореждане № 5154/10.05.2013 год. на ОС – Варна.

Обстоятелството, че молбата за удължаване на срока не е свовременно докладвана преди постановяване на Разпореждане № 5154/10.05.2013 год. на ОС – Варна не дерогирана горния извод. Наличието на молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба, респ. липсата на надлежно и своевременно  разглеждане от съдията – докладчик,  е следвало да се релевира от страните в контекста на предприетото обжалване на Разпореждане № 5154/10.05.2013 год.  Единствено съдът, сезиран с правилността на последващ, преграждащ хода акт е компетентен да се произнесе по предшестващи процесуални нарушения, вкл. и такива, свързани с бездействие на съда по повод депозирана молба с правно основание чл. 63, ал.1 ГПК. При условие, че такива доводите не са релевирани в производството по обжалване на Разпореждане № 5154/10.05.2013 год. , страната не може да претендира последващо произнасяне по искането с правно основание чл. 63, ал.1 ГПК, нито допустимо да претендира неговата отмяна по реда на чл. 274 ГПК.

Следователно  - атакуването определение съставлява необжалваем съдебен акт според критериите на чл. 274, ал.1 ГПК. Предявената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, респ. производството по настоящото дело – прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената частна жалба и прекратява производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: