О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №730

 

15.11.2016г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. в. т. д. № 640

по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ АКСА - 96 “ ЕООД – гр. Аксаково, ЕИК 103239184, представлявано по пълномощие от адв. В.Б. от ВАК, срещу разпореждане № 6100/16.06.2016г. по т. д. № 2261/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя, с правно основание чл. 245, ал.3 ГПК, за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „ Толини - Варна“ ЕООД за сумата 6201лв., включваща 3500лв. - сторени съдебни разноски по ч. гр. д №18029/2012г. по описа на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, 43лв. - остатък от главница, 109лв. - начислена законна лихва върху главницата от 43 лв. към 30.01.2013г., 1400лв., заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело № 20128070400624 на ЧСИ Н*Д*, 1239 лв., такси и разноски по изпълнителното дело № 20128070400624 на ЧСИ Н* Д*.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането за издаване на обратен изпълнителен лист, и да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Релевирано е оплакване за противоречие между действително приетата от исковия съд фактическа обстановка в производството по чл. 422 ГПК, извода в обжалвания съдебен акт, че предявеният установителен иск е бил отхвърлен поради извършено доброволно плащане в хода на процеса. На следващо място се оспорва констатацията в разпореждането, че по делото няма данни за заплатени от „ АКСА - 96 “ ЕООД суми в повече от посочените в заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Насрещната страна „ Толини – Варна“ ЕООД, на която е редовно връчен препис от жалбата, не е подала отговор и не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна е безспорно установено в хода на исковото производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че по заявление вх. № 31488/06.12.2012 г. на „ Толини – Варна“ ЕООД – гр. Варна, по което е образувано ч. гр. д. № 18029/2012г. по описа на ВРС, ХХХI състав, са издадени Заповед № 10030/07.12.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, в полза на заявителя, срещу „Акса - 96“ ЕООД – гр. Аксаково, ЕИК 103239184, за сумата 22 000 евро- парично задължение по договор за покупко – продажба на право на строеж по н. а. № 87, т. І, рег. №1265, н. д. № 78/2012год. на Нотариус № 194 по РНК. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.12.2012г. до окончателното й изплащане, и сумата 3 500.58лв.- разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 624/12г. по описа на ЧСИ Н. Д*. Преди да получи изпратената от ЧСИ призовка за доброволно изпълнение, с платежно нареждане от 14.12.2012г., „Акса - 96“ ЕООД е заплатило по сметка на ищеца сумата 42 985.36лв., представляваща част от вземането по изпълнителния лист.

Въпреки че възникването, съществуването и настъпването на падежа на паричното задължение по заповедта за изпълнение към датата на подаване на заявлението - 06.12.2012г. се признава, вместо да представи доказателства в заповедното и в изпълнителното производство за извършеното доброволно погасяване чрез плащане, представител на „ Акса - 96“ ЕООД е подал възражение по чл. 414 от ГПК по образец, с изявление, че дружеството не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Правната възможност обаче за подаване на възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на вземания по заповедта за изпълнение е на разположение на длъжник, който отказва да плати доброволно, тъй като счита, че заявените парични задължения не са дължими - не са възникнали въобще или са погасени към датата на подаване на заявлението или не са били изискуеми, респ. такива, чиито падеж не е ненастъпил.

В резултат на подаденото възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника кредиторът е бил принуден да спази дадените от съда указания по чл. 415 от ГПК, като предяви в едномесечен срок установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение. При постановяване на решението си по този иск съдът е съобразил извършеното доброволно плащане в хода на процеса, като искът е отхвърлен на това основание, при съобразяване на настъпилите факти след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които несъмнено са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Прието е, че съгласно т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013год. ОСГК, в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение.

Основното оплакване в жалбата за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че доброволното плащане на вземанията по заповедта за изпълнение от длъжника е осъществено в хода на процеса, се базира на неправилното разбиране, че факти, настъпили след предявяването на иска, от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, са само тези след 01.04.2013г. – датата на подаване на исковата молба по установителния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Тъй като доброволното плащане е извършено след подаване на заявлението от 06.12.2012г., с платежно нареждане от 14.12.2012г. / няма данни за датата на заверяване на сметката /, това е факт с правно значение, настъпил в хода на процеса.

По твърдението, че длъжникът е заплатил повече от присъдените с изпълнителния лист, издаден по  ч. гр. д. № 18029/2012г. по описа на ВРС, главница, законна лихва и разноски по заповедно производство, съдът констатира следното:

При формиране на сумата 6 201лв., до който се претендира издаване на обратен изпълнителен лист, молителят е включил, освен непогасен с плащането от 14.12.2012г. остатък от 43 лв. от неоспореното задължение за главница и законна лихва върху тази сума, и платени от него суми за разноски за заповедно и изпълнително производство – съответно 3 500лв. и 1400лв., както и пропорционални и обикновени такси по изпълнителното дело № 20128070400624 за сумата 1 239 лв. , платени на ЧСИ.

Съгласно т. 13 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезите на отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането, обратен изпълнителен лист се издава, ако сборът от сумата, получена от кредитора по изпълнителния лист в изпълнителното производство, и сумата на задължението, погасена доброволно от длъжника, независимо от погасителния способ – въз основа на фактите взети предвид в исковото производство, надхвърля по размер вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Обратният изпълнителен лист се издава за разликата - за връщане на надплатената сума на задължението, до размера, до който същата представлява двойно плащане. Ако сборът на двете посочени суми не надхвърля по размер вземането, то обратен изпълнителен лист не се издава.

Въпреки че молителят твърди двойно плащане на суми по изпълнителния лист, издаден по заповедта за изпълнение, всъщност сумата в жалбата, за която се претендира надплащане, съставлява сбор от заплатени от молителя разноските на взискателя и таксите на ЧСИ. Репарирането на таксите и разноските се претендира от „ Акса - 96“ ЕООД с неоснователния довод, че дружеството не е станало причина за образуването на заповедно и изпълнително производство. В случая исковият съд правилно е приел, че следва да бъда ангажирана отговорността на ответника за разноски. С поведението си той е дал повод за иницииране на заповедно производство и образуване на производството по принудително изпълнение, тъй като съществуващи и изискуеми негови парични задължения към заявителя, за които е издадена Заповед № 10030/07.12.2012г. по чл. 417 от ГПК, не са били погасени към датите на подаване на заявлението и на образуването на производство по принудително изпълнение.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6100/16.06.2016г., постановено по т. д. № 2261/2013г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.