Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    24/17.01.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                                     търговско   отделение

на  десети  декември                                                      Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                                        Р.Славов

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  641   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

           Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

           Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Е” АД, гр.София  против решение № 634/28.06.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2522/12г., в частта, с която предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е уважен за разликата над  30 000лв до  48 000лв, както и в частта, с която  върху горепосочената главница е присъдена лихва за забава за разликата над 6 489,38лв до 10 382,98лв. Счита решението в обжалваните части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да потвърди първоинстанционното решение по предявения иск за неимуществени вреди единствено до размера от 30 000лв и съответстващата му лихва от 6 489,38лв.

           Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди в обжалваната му част.

           Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

           Предявените искове са с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД.

           Предмет на настоящото въззивно производство е единствено размера на присъденото обезщетение за претърпените от ищцата К.С. неимуществени вреди –  болки и страдания, преживени  в следствие на ПТП, осъществено на 07.09.2010г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Мерцедес” с ДК № В 7730 КТ И.К. ***, обхванато от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 071090965478 от 23.10.2009г., издадена  от ЗД „Е” АД със срок на действие от 09.11.2009г. до 08.11.2010г. и изразяващи се в травматични телесни увреждания : счупване – изкълчване  на 1-кръстен прешлен, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период около 5-6 месеца, престой в болницата от 07.09.2010г. до 21.09.2010г., оперативна интервенция с поставяне на метални фиксатори, както и в настъпилите в резултат на това психични проблеми, представляващи негативни психически изживявания и състояние на емоционален стрес.

            От представените писмени доказателства и заключенията на съдебно-медицинската експертиза, съдебно-психиатричната експертиза и съдебно-автотехническата експертиза се установи, че в резултат на ПТП  ищцата е получила сериозно увреждане на гръбначния стълб, изразяващо се в счупване – изкълчване на 1-ви кръстен прешлен, което обичайно протича с парализа на долните крайници и невъзможност да се контролира тазовия резервоар. Въпреки относително лекия интензитет на травмата при ищцата, в. лице дава заключение, че не може да се очаква  абсолютна стабилност в състоянието на пострадалата и след минаване на възстановителния период, тъй като поради спецификата на гръбначния стълб гръбначно-мозъчните травми са много трудни за възстановяване. Извършена е  оперативна интервенция на ищцата с поставяне на  метална пластина, обхващаща 5-ти поясен – 1-ви и 2-ри кръстцови прешлени с цел укрепване на прешлените в кръстцовата област и гарантиране на известна устойчивост с надеждата съединително-тъканните връзки да се възстановят в достатъчна степен. Налице са и медицински усложнения в развитието на оздравителния процес поради счупване на единия метален винт, държащ плаката. В резултат на това се налага втора медицинска интервенция за оперативно отстраняване на металните фиксатори, която крие опасности от усложнения. Възстановителният период за ищцата е преминал сравнително добре, като тя може да се върне към  обичайните ежедневни действия – може да ходи, да се движи, без  натоварване на гръбначния стълб, особено след премахването на металните планки. Според експерта травмата би се отразила негативно върху една евентуална бременност и раждане.

             Изживяната след ПТП травма ищцата е преработила в много тежък стрес, свързан основно с обстоятелството, че на задната седалка на автомобила са се возили децата й, а от друга страна – със самия характер и място на травматичното увреждане и реалната възможност в резултат на това да остане инвалид. Според СПЕ ищцата е развила депресивна симптоматика, свързана с инцидента, изпаднала е в депресивна реакция, изявяваща се с повишена плачливост, липса на сън, на  енергия, придружени с рязко физическо отслабване. Благодарение на  хармоничната си  личност,  адекватната медицинска помощ и грижите и подкрепа на своите близки по време на оздравителния процес,  ищцата е  преработила  психотравмата към настоящия момент. Оставата обаче опасенията,  свързани с предстоящите оперативни интервенции и рисковете, които същите крият.

             Със заключението на САТЕ се установи и механизма на извършеното ПТП, като експертът изрази категорично становище, че по време на сблъсъка между двете коли ищцата е била с поставен обезопасителен колан, пред вид на което и възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат съдът намира за неоснователно.

               Горната фактическа установеност се доказва и със събраните по делото свидетелски показания на А В – свекърва на ищцата и К Я – съпруг на ищцата. Свидетелката Великова е придружавала ищцата по време на болничния й престой и е полагала грижи за нея и след изписването й. И двамата свидетели споделят непосредствените си впечатления пред съда за изключително тежкото физическо и психическо състояние на пострадалата в резултат на преживения шок, подробности от оперативното и медикаментозно лечение и свързаните с това физически болки, затрудненията й да се обслужва сама в следболничния период, опасенията й да не остане инвалид, както и притесненията й в общуването с децата.

            Въз основа на горната фактическа установеност съдът дължи определяне на претендираното  обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, по отношение на което е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.  В този смисъл са и  решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, постановени по реда на чл.290 ГПК.

 

            В рамките на горната законова рамка за определяне размера на обезщетението  съдът отчита  характера и степента на полученото травматично увреждане, свързаните с него болки и страдания, оперативната намеса и  предстоящата такава, с потенциален риск от усложнения, тежкия следболничен период на лечение и възстановяване, психологическия дискомфорт, свързан както с реалната опасност от инвалидизиране, така и с основателните притеснения за бъдещата медицинска интервенция, със затруднението при общуването с децата и реалната загуба на работата си,  както и икономическата конюктура в страната  и  общественото възприемане на понятието „справедливост на всеки отделен етап от развитието на обществото.  Като паричен еквивалент на този вид обществени отношения съдът приема  лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които  са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица за периода до 1.01.2010 г., като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР КЗ и чл.266 КЗ. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК.

             Пред вид горните критерии настоящият състав на съда определя общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултата на преживяното от нея ПТП на 07.09.2010г. – 50 000лв. Предявената искова претенция се вмества в този размер, поради която се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. Акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 48 000лв от момента на увреждането до изцяло погасяване на задължението също следва да бъде уважена, като същата за периода от датата на увреждането  - 07.09.2010г. до датата на подаване на исковата молба – 10.10.2012г. е в размер на 10 382,98лв.

               По изложените съображения решението в обжалваната му част се потвърждава, като на въззиваемата страна се присъждат сторените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 1 520лв – адв.възнаграждение, съобразно представеното доказателство.

               Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е      Ш      И       :

 

               ПОТВЪРЖДАВА  решение № 634/28.06.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2522/12г., в обжалваната част, а именно – в частта, с която предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е уважен  за разликата над  30 000лв до  48 000лв, както и в частта, с която  върху горепосочената главница е присъдена лихва за забава за разликата над  6 489,38лв до  10 382,98лв.

               ОСЪЖДА ЗД „Е” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София 1592, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб” №43, представлявано от Д С Д и Й Ц Х да заплати на  К.В.С., ЕГН **********,*** сумата от 1 520лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

               Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :