ОПРЕДЕЛЕНИЕ

769                                                 14.12.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  14-и декември                                                                 Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА  МАРКОВА

                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в.ч. т. дело № 641 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Г.Т.Ч., в качеството й на представляваща и член на СД на “Морско Казино” ЕАД /в несъстоятелност/  срещу определение № 3489/08.10.2018 година по т.д.№ 1408/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковата претенция. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна.

Излага че макар да липсва вписване на недопустимо, респективно на несъществуващо обстоятелство, счита че е налице правен интерес от иска. Отговорността й като управител е лична за начина на провеждане на всички действия в производството по несъстоятелнот в качеството й на представляващ дружеството, както и относно защита  правата и интересите на „Морско казино“ЕАД. Това обуславя и правния и интерес  от предявяване на исковете-понеже се засягат правата й на законно избран Изпълнителен директор на „Морско казино“ЕАД, отговорен за законосъобразното представителство на дружеството пред собственика и пред трети лица.

Производството е било прекратено по реда на чл. 130 ГПК, поради което няма конституирана насрещна страна и не са изпращани преписи от частната жалба, респ. не е депозиран писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството е било образувано по иск на Г.Ч. в качеството и́ на представляващ "Морско казино" ЕАД – в несъстоятелност (изрично уточнено от ищцата с молба вх. № 28553/04.10.2018г. по вх. рег. на ВОС-л.19), за установяване недопустимост на заявените със заявление обр. А5 № 20180914135148 за вписване обстоятелства по партидата на „МОРСКО КАЗИНО” ЕАД /в несъстоятелност/ касаещи представителството и управлението на дружеството, в условие на евентуалност – за установяване несъществуване на заявените за вписване обстоятелства.  Следва да се отбележи, че и постъпилата частна жалба съобразно изписването е от Г.Т.Ч., в качеството и й на управляваща представляваща и член на СД на “Морско Казино” ЕАД /в несъстоятелност/  срещу определение № 3489/08.10.2018 година по т.д.№ 1408/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Следователно, легитимацията на ищцата, респективно на жалбоподателката се основава на качеството й на управител и представляващ „Морско казино“ЕАД. Това й качество -на управител на „Морско казино“ ЕАД означава, че ищец е дружеството, по чиято партида се претендира вписване на обстоятелствата, за които се твърди че са недопустими, евентуално несъществуващи.  Следва да се отбележи, че дружеството не е легитимирано да оспорва подлежащите на вписване решения на органите си на управление, съответно да предявява искове за защита правата на вписания си изпълнителне директор. Този извод следва от изричната разпоредба и на чл.29 ал.2 ЗТРЮЛНЦ която сочи търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, да е ответник по иска. 

За това, така както е предявен-т.е. - иск на Г.Ч. в качеството и́ на представляващ "Морско казино" ЕАД – в несъстоятелност, искът е недопустим, поради което производството следва да бъде прекратено.

Но дори и да се сподели становището на Г.Ч., възприето и от окръжния съд, за наличието на правен интерес, от производството, твърдяният иск по чл. чл.29 ал.1 ЗТРЮЛНЦ е недопустим, поради следното:

Искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е предоставен на трето заинтересовано лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на вписано обстоятелство, както и несъществуване на вписано обстоятелство, с цел  заличаване на същото от търговския регистър по реда на чл. 14 и чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно предмет на исковото производство по чл. 29 ЗТР могат да бъдат само вписани вече в ТР обстоятелства.

В случая вписването на взетото на 10.09.2018 г. от „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ ЕООД и „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД като членове на СД на „Морско казино” ЕАД /н./ решение за промяна в представителството и управлението на дружеството е спряно по реда на чл. 536 ГПК, като спирането е потвърдено с окончателно определение по ч.в.т.д. № 628/2018год. на ВАпС. Следователно, няма извършено вписване на исканите промени в представителството и управлението на „Морско казино” ЕАД /н./, поради което и отсъства правен интерес от завеждане на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо, искът е поначало преждевременно заведен с оглед липсата на вписване на обстоятелствата, установяване несъществуването на които се цели с предявения по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ иск, който предпоставя атакуване по исков ред на вече извършено вписване, респективно на вписано обстоятелство и не е възможно постигането на целения с него резултат. Това обуславя и неговата недопустимост. Специалният установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ може да бъде предявен, единствено, когато се твърдят пороци, касаещи вече вписани в Търговския регистър обстоятелства. За това заявените за вписване, но невписани в регистъра обстоятелства, поради допуснато спиране на регистърното производство в хипотезата на чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, не попадат в обхвата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В допълнение и за яснота следва да се отбележи, че при спиране на процедурата по вписване, какъвто е случаят, защитата на засегнатите лица се реализира чрез предявяване на иск  по смисъла на чл.536 ал.1 т.1 ГПК за разрешаване на спора относно правоотношението, от което вписването зависи.  Следователно, с иска по чл.536 ал.1 т.1 ГПК се осъществява предварителната защита срещу вписването, преди неговото извършване.

В горният смисъл е и постановеното от ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 226/18.04.2018 г. по ч. т. д. № 501/2018 г., II т. о., ТК, с което ВКС е приел, че иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не може да бъде предявен преди извършване на вписването, и поради разпоредбите на чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК, според които установителните искове за факти и/или обстоятелства с правно значение са допустими, само в случаите, предвидени в закона. Съобразявайки това нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не може да се тълкува разширително, извън прекия смисъл, вложен в нея от законодателя.

Предвид изложеното, и с оглед твърденията на ищцата в исковата молба, въззивният съд намира, че искът следва да бъде квалифициран по чл.536 ал.1 вр.чл.124 ГПК, чрез който както се изложи, се осъществява предварителната защита срещу вписването, преди неговото извършване. 

Въззивният съд намира предявеният иск за недопустим. Следва да се отбележи, че управителят не е легитимиран да води иск, за оспорване на собственото си освобождаване. Това е така, понеже статута на управител се придобива на основата на мандатно правоотношение, учредено от акционерите на дружеството. А овластяването на управителя може да бъде отеглено по всяко време, без наличие на каквито и да са предпоставки и без управителят да има правомощия да го оспорва, респективно, управителят няма самостоятелни права, които да защитава от акционерите. С оглед на изложеното предявеният иск, разгледан като иск по чл.536 вр. чл.124 ГПК, предявен от Г.Ч. като управител на „Морско казино“ЕАД се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.  Този извод е съобразен и с Решение № 234 от 23.12.2016год. по т.д. № 54/2016г. на І-о т.о. ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в който е разгледан иск на бивш управител, срещу вписването на нов, като е направен извод за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес.

 Предвид изложеното, жалбоподателката като бивш управител на „Морско казино“ЕАД няма легитимация и по допустимия иск по чл.536 ал.1 ГПК вр. чл.124 ГПК.

В допълнение, относно недопустимостта на иска, следва да  се отбележи и следното: Както се изложи по-горе, надлежен ответник по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е винаги дружеството, по която партида е извършено вписването на атакуваното обстоятелство. Следва да се отбележи, и че по иска по чл.536 ал.1 вр. чл.124 ГПК, надлежен ответник би следвало да бъде също „Морско казино“ЕАД. Въпреки дадените указания, с уточняващата молба ищцата поддържа, че като ответници по иска по чл.29  от ЗТРРЮЛНЦ са „Франсиз резидънс“ЕООД /н./ и „Петрол холдинг/АД.  Предвид изложеното, посочените дружества нямат пасивна легитимация по иск по чл.536 ал.1 вр.чл.124 ГПК, респективно производството срещу тях се явява недопустимо и следва да бъде прекратено и на това основание.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което производството по иска е прекратено като недопустимо, като краен извод е правилно, и следва да се потвърди.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3489/08.10.2018 година по т.д.№ 1408/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.