РЕШЕНИЕ

   № 343

               гр.Варна, 04.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 19.11.2014 г. в  състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 642 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

М.С.К., Р.Д.К., Е.Ц.К. чрез законния си представител Р.Д. ***, и „Мес –ко” ЕООД - гр.Петрич обжалват решение № 758/21.07.2014 г. по т.д. № 1736/2013 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София искове, както следва:  за първата ищца за разликата от присъдения размер 10000 лв до претендирания размер 35000 лв; за втората ищца за разликата от присъдения размер 3000 лв до претендирания размер 8000 лв; за Е.Ц.К. чрез законния си представител Р.Д.К. за разликата от присъдения размер 1000 лв до претендирания размер 3000 лв, представляващи обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, получени при ПТП на 29.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на ПТП - 29.10.2012 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Мес – ко” ЕООД - гр. Петрич иск за разликата над 620 лева до претендираните 3660 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, явяващи се разлика между действителната стойност на автомобила марка „Шкода Фабия” с ДК № Р 6631 ВТ, собственост на дружеството, и изплатената застрахователна сума, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска - 20.09.2013 г. до окончателното й изплащане.  Въззивниците молят с жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител за отмяна на решението в посочените отхвърлителни части и за уважаване на исковете изцяло,  ведно с присъждане на всички направени по делото съдебни разноски, като съображения за това излагат в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмено становище.

          Третото лице помагач Д.А.И. *** моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението в обжалваните части.

           Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява становище по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Оплакването относно приетото от ОС Варна съпричиняване на вредосния резултат от пострадалата М.С.К. и занижамане на определеното й обезщетение за неимуществени вреди е основателно. От заключението на авто-техническата експертиза по наказателното дело се установява, че ударът е причинен отляво на задната врата на попътно движещото се МПС, от която страна е седяла пострадалата ищца, а не отзад на автомобила. При това положение неизползването от нея на предпазния колан в ляво на задната седалка не е допринесло за настъпването на вредите – счупване на ключицата на лявото рамо. Използване на предпазния колан би могло да ограничи евентуални телесни вреди, в случай че ударът би бил отзад на автомобила, като ограничи свободния ход на тялото напред, респективно телесни вреди, настъпили следствие съприкосновение на тялото със задната част на предната седалка, ползвана от шофьора на автомобила. Но то не би могло да предотврати такива при пряк страничен удар, какъвто е механизмът на увреждането в случая.  Изразеното със заключението на СМЕ становище за обратното не е от компетентността на вещото лице – лекар и не се възприема от съда. Ето защо, въззивният съд приема, че съпричиняване от ищцата  М.К. не е налице и обезщетението следва да се определи без такова да се отчита. ОС Варна е определил обезщетение в размер на 10000 лв при отчитане на съпричиняване, определено от съда в размер на 10%, без да е посочено в мотивите на решението какъв е размерът на определеното без него обезщетение. Установено от заключението на СМЕ счупването на лявата ключица в областта на лявата раменна става е обусловило трайно затруднение в движението на крайника за период от около 1.5 месеца, след които функцията на левия крайник се е възстановила без дефицит. В това производство конкретният характер на увреждането - средна телесната повреда е без значение; от значение е колко силни и интензивни са били болките и страданията, претърпени от пострадалата, ето защо съобразно тяхната сила и продължителност за  посочения период съдът намира, че следва да се определи обезщетение на ищцата в размер на 15000 лв. Решението в отхвърлителната му част за разликата от 10000 лв до 15000 лв следва да се отмени, като ответното дружество – застраховател бъде осъдено да заплати допълнително на ищцата М.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв, ведно с лихви от датата на ПТП, а в останалата му част до размера на 35000 лв да бъде потвърдено.

Претърпените от Р.Д.К. и Е.Ц.К. вреди следствие уплахата от удара са еднакви, като майката за около 2 месеца станала по-нервна, изпитвала страх и загуба на съня следствие изживения психически стрес, но подтиснала това състояние като не искала да говори и да си спомня за преживяното, установено от показанията на майка й – св. В. С.,  а малолетната й дъщеря  започнала да се напикава, което нарушение отзвучало спонтанно след като скоро след ПТП била водена при баба да я веси, установено от заключението на СПЕ. Предвид неголемите интензитет и продължителост на претърпените болки и страдания на всяка от тях следва да се определи обезщетение в размер на 3000 лв. Решението в отхвърлителната му част по иска на Р.Д.К. за разликата от 3000 лв до 8000 лв следва да бъде потвърдено, а по иска на Е.Ц.К. чрез майка й Р.Д.К. за разликата от 1000 лв до 3000 лв – да бъде отменено, като ответното дружество – застраховател бъде осъдено да заплати допълнително на същата ищца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв, ведно с лихви от датата на ПТП.

Оплакването за неправилно определен размер на обезщетението за имуществени вреди на пострадалия автомобил е неоснователно. Застрахователното обезщетение се определя в рамките на застрахователната сума в размер на действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, в случая – по - благоприятната от двете посочени от САЕ суми – 10300 лв, намалена със стойността на годните възли и детайли – 2340 лв, но не по-малко от 75 % от действителната стойност на застрахованото МПС съгласно чл.15, ал.2 от Наредба №24/08.03.2006 г., тъй като се касае за тотална щета на автомобила /7725 лв/, т.е. следва да се определи в размер на 7960 лв, представляваща разлика между двете посочени суми. От тази сума следва да се приспадне вече изплатеното обезщетение по застраховка „каско” в размер на 7340 лв, като разликата 620 лв подлежи на присъждане на ищеца „Мес –ко” ЕООД - гр.Петрич. Решението в отхвърлителната част по иска му за разликата от 620 лв до 3660 лв е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата въззивниците М.С.К., Р.Д.К. и „Мес – ко” ЕООД - гр.Петрич се осъждат да заплатят на ответника „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София съдебни разноски за въззивната инстанция в размери, съответно – 1089 лв по компенсация, 304.17 лв и 185.30 лв.  На въззивницата Е.Ц.К. се присъждат чрез законния й представител – майка - Р.Д.К., направени съдебни разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 142.86 лв. Ответникът се осъжда да заплати държавна такса по иска и жалбата съобрано уважената с въззивното решение част от исковете в размер на 420 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №758/21.07.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1736/2013 г. в отхвърлителната му част по исковете за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.10.2012 г. на М.С.К. за разликата от 10000 лв до 15000 лв и на Е.Ц.К. чрез майка й и законна представителка Р.Д.К. за разликата от 1000 лв до 3000 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София, ЕИК 121518328, да заплати допълнително на М.С.К., ЕГН **********,***, сумата 5000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.10.2012 г., ведно със законната  лихва  считано от 29.10.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София, ЕИК 121518328,  да заплати допълнително на Е.Ц.К., ЕГН – **********, чрез майка й и законна представителка Р.Д.К., ЕГН – **********,***, сумата 2000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.10.2012 г., ведно със законната  лихва,  считано от 29.10.2012 г. до окончателното й изплащане, и сумата 142.86 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалата му отхвърлителна част.

В осъдителната му част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София, ЕИК 121518328,  сумата 1089 лв - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН – **********,*** да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София, ЕИК 121518328, сумата 304.17 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Мес – ко” ЕООД - гр.Петрич, ЕИК – 101102062, да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София, ЕИК 121518328,  сумата 185.30 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” АД – гр.София, ЕИК 121518328, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна сумата 420 лв – дължима държавна такса по иска и жалбата.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.