ОПРЕДЕЛЕНИЕ№733

 

Гр.Варна, 28.11.2018………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА    

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 642 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Добрин – 371“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу определение № 3419 от 03.20.2018г. по в.ч.търг.дело № 1437/18г. по описа на Варненски ОС, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба срещу определение № 6429 от 06.06.2018г. по гр.дело № 554/18г. по описа на ВРС и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушения на материалния закон.

Твърди че при недопускане на направеното възражение за прихващане се препятства възможността на ответника в един процес да упражни правото си на защита  и се прегражда развитието на производството по предявените с възражението претенции. Твърди че по възражението за прихващане се формира сила на присъдено нещо и то има аналогични правни последици с насрещния иск. Счита че е допустимо да се обжалва определението за недопускане на възражението за прихващане като прави аналогия с допустимостта на обжалването на връщането на насрещна искова молба. Твърди че след като след предявяване на възражението за прихващане е недопустимо предявяване на  иск за същото вземане, определението, с което не е прието възражението за прихващане прегражда възможността за съдебна защита на предявеното право, като в настоящия процес, така и в друг последващ, поради което се явява и преграждащо. Поради което и твърди че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд е допустима.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ВОС за произнасяне по подадената частна жалба.

Насрещната страна по жалбата Технически университет – Варна, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по ч.в.т.дело № 1437/18г. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на „Добрин – 371“ ЕООД срещу определение от 06.06.2018г. по гр.дело № 554/18г. по описа на РС – Варна, ХІ състав, в частта му, с която не е прието за разглеждане своевременно предявено от дружеството възражение за прихващане. С обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по делото като е приел, че определението, с което съдът се произнася за приемане, респ.отказ да бъде прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена изрично неговата обжалваемост.

Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което не е прието направено от ответника възражение за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези - когато преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и когато това е изрично предвидено в закона /т. 2/. По отношение на определението, с което съдът отказва да приеме направено от ответника възражение за прихващане, посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер. Приемането или отказът за приемане на възражението за прихващане не се отразява на развитието на съдебния процес - производството по възникналия между страните спор продължава, като защитата на ответника срещу незаконосъобразността на определението на съда във връзка с възражението за прихващане се осъществява чрез обжалване на самото решение в случай, че искът срещу него бъде уважен. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на посоченото определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената срещу него частна жалба е правилен.

В идентичен смисъл е и константната съдебна практика – решение № 609 от 15.01.2009г. по т.д.№ 323/08г. на ВКС, І т.о., определение № 491 от 9.07.2013 г. по ч.т.д.№ 2735/13г., ВКС, II т.о.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3418 от 03.10.2018г. на Варненски ОС, търговско отделение, по в.ч.търг.дело № 1437/18г., с което е прекратено производството делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: