О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                

 610

 

                 гр.Варна, 27.09.2013г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

    ЧЛЕНОВЕ: З* З*

                          К* Г*

 

като разгледа  докладваното от съдия К* Г* ч.т.д. № 643 по описа на съда  за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на частна жалба от Е.Г.П. и К.В.П. против определение № 3034/24.07.2013г. по т.д. № 1899/2012г. на ВОС, с което е одобрена частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 , т.1 ТЗ към „Си Би Ей- Груп” ЕООД – в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, депозирана по делото с молба вх. № 20313/27.06.2013г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението на ВОС, тъй като постъпилата сума за разпределение е в резултат на извършена от синдика продажба по реда на чл.718а, ал.3 ТЗ с купувачи служители с неизплатени трудови възнаграждения в размер общо на 15228,72лв. Последните са и кредитори на несъстоятелния длъжник с приети вземания. При извършване на продажбата не е спазена процедурата по чл.718а,ал.3 ТЗ , тъй като не е извършено прихващане на продажната цена с вземането на купувачите-кредитори. Счита , че нормата на чл.718а,ал.3 ТЗ е специална  по отношение на чл.722 ТЗ, в т.ч. дерогира привилегията на кредитор с обезпечено вземане. Следва сумата за разпределение в полза на обезпечения кредитор да е тази ,която остава след извършване от синдика на прихващане на продажната цена с вземането за трудови възнаграждения на служителите-купувачи.

ВнАС намира следното:

С определение от 08.03.2013 г., съдът е разрешил на Лъчезар Бажлеков, в качеството му на синдик на “СИ БИ ЕЙ - ГРУП” ЕООД – в несъстоятелност да предложи за продажба, а при съгласие и заплащане на цената, да продаде жилище, представляващо апартамент N 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор N 10135.2560.255.1.12, находящ се в гр.Варна, ул.”Н.Михайловски” 22, разположен на пети и шести етаж по документ за собственост, а по схема  разположен на шести етаж на две нива, със застроена площ от 64.17 кв.м., собственост на длъжника “СИ БИ ЕЙ - ГРУП” ЕООД – в несъстоятелност, предоставено под наем на негови работници - К.В.П. и Е.Г.П., за цена в размер на 82 840 лв. по реда на чл.718а,ал.3 ТЗ.

От представения от синдика доклад е видно, че върху имота има учредена ипотека от 2009 г., за обезпечаване вземането на „К* А* Б*” ЕАД по договор за банков кредит от 18.06.2009 г. Установява се, че обезпеченото вземане в размер на 539 822.50 лева е предявено и включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен с определение на съда от 07.01.2013 г.

При сключване на договора за продажба на имота, синдикът не е извършил прихващане с вземанията на купувачите за трудови възнаграждения.

Срещу изготвена на осн. чл. 721, ал.2 от ТЗ от синдик на „Си Би Ей - Груп” ЕООД / в несъстоятелност/ частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите  са  постъпили пред съда по несъстоятелността писмени възражения от кредиторите К.В.П. и Е.Г.П., както и от длъжника “СИ БИ ЕЙ - ГРУП” ЕООД – в  несъстоятелност.

Във възраженията се излага, че кредиторите К.В.П. и Е.Г.П., в качеството на работници на длъжника, настанени под наем в негово жилище, са упражнили правото си да закупят имота в който са настанени, а именно апартамент N 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор N 10135.2560.255.1.12, находящ се в гр.Варна, ул.”Н.Михайловски” 22. Твърдят, че при заплащане на определената цена, са имали право да направят прихващане за вземания по задължения за неизплатени от длъжника трудови възнаграждение, но синдикът не е извършил прихващане при сключване на договора за продажба.

Горната установеност налага следните правни изводи:

Нормата на чл.718а ТЗ има отношение към фазата на осребряване на длъжниковото имущество, а не към фазата на разпределение на осребреното в хода на производството по несъстоятелност имущество на длъжника. Именно към последната се отнасят хипотезите по чл.722 ТЗ , представляващи ред за удовлетворяване на приетите в производството вземания , изграден върху принципа за предимство на определена група кредитори пред останалите с оглед на особено качество, което законът признава на първите и не е такова налице за последните. Именно в този установен ред законодателят е отчел привилегированото удовлетворяване на обезпечените кредитори пред необезпечените, вкл. и преди работниците и служителите за вземания по трудови правоотношения. Т.е. принципът за социална справедливост е съобразен. Израз на последния е и нормата на чл.718а ТЗ дотолкова , че пред всички потенциални купувачи да бъдат предпочетени работници и служители на длъжника , които са наематели по отношение на предложените за продажба жилища . Освен това те могат да закупят жилището на цена съответстваща на оценката му, с плащане в по-благоприятен срок от този при публична продажба и само ако няма кредитори с приети вземания ,които са обезпечени с продавания имот, купувачите могат да извършат прихващане с вземанията си за трудови възнаграждения.

Поради което „К* А* Б*” ЕАД с обезпечено вземане, надвишаващо като стойност получената продажна цена за жилището, спрямо което този кредитор има договорна ипотека, следва да получи плащане на сумата при реализация на обезпечението.

Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от което , съдът

 

             О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3034/24.07.2013г. по т.д. № 1899/2012г. на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване на осн. чл.613а, ал.3 вр.ал.1 ТЗ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: