Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №34

 

Гр.Варна, 21.02.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 644 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Д.А.П. *** срещу решение № 645 от 28.07.2016г. по търг.дело № 1948/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените в евентуалност от него срещу „Електа” ЕООД осъдителни искове за сумата 48 000лв., претендирана като невърнат заем по договор за заем, а в отношение на евентуалност като получена без основание по реда на чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда.

Твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Твърди,че изводите на съда не почиват на доказаните по делото факти, които сочат че е налице договор за заем между него и въззиваемото дружество.

Излага че във връзка с направеното от въззиваемото дружество оспорване на предявения от него иск, че плащането на сумата 48 000лв. от него на дружество е за погасяване на задължение по получен от него паричен заем по негова молба е открито производство по чл.193 от ГПК, с което е оспорена истинността на договор за заем от 30.01.2011г. и РКО № 54 от 31.01.2011г., по което първоинстанционният съд не се е произнесъл. Сочи че от приетата от съда съдебно-графологична експертиза е установено, че документите са неистински. Оспорва изводите на първоинстанционния съд че предявения главен иск е неоснователен, а по отношение на евентуалния иск, че е налице основание за плащане на сумата, а именно за връщане на отпуснат заем. Изразява несъгласие с кредитираните от страна на първоиннстанционния съд показания на Е В и К Д, като твърди че същите са в позиция на зависимост от дружеството, тъй като са в трудови правоотношения с него, както и че показанията на свидетелката Вълчанова са противоречиви. Сочи че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Я М и Х П., като последният има преки наблюдения от водените разговори между него и управителката на въззиваемото дружество. Твърди че след като по делото в производството по иска по чл.240 ал.1 от ЗЗД е установено с писмен документ предаването на паричната сума, но липсват данни на какво основание е направено това, няма забрана за установяване с гласни доказателства на останалите елементи на договора за заем. Излага че събраните доказателства установяват че е налице договор за заем между страните от 25.05.2011г., по силата на който той е предоставил в заем на ответното дружество сумата 48 000лв.

Оспорва изводите на съда, че извършените от сина му А действия по сключване на договор за заем от 30.01.2011г. и получаването на сумите по договор са действия, извършени от сина му в качеството му на негов пълномощник, макар и това да не е отбелязано изрично, както и че дори и да се приеме, че са извършени от него без представителна власт, то от събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Д, не се установява той да се е противопоставил на тези действия след като е бил известен за тях. Оспорва и извода че последващите негови действия представляват действия, с които по смисъла на чл.42 ал.2 от ЗЗД потвърждава сключения от негово име без представителна власт договор. Оспорва извода на съда, че е налице договор за заем между него и въззиваемото дружество от 30.01.2011г.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Електа“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са в отношение на евентуалност осъдителни искове от Д.А.П. *** срещу „Електа“ ЕООД със седалище гр.Варна за сумата 48 000лв., претендирана като невърнато задължение по договор за заем от 25.05.2011г., а в отношение на евентуалност за връщане на същата сума, като платена при начална липса на основание.

По иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните получаването на сумата 48 000лв., преведена на 25.05.2011г. от въззивника Д.П. по банкова сметка ***. Като основание за извършения превод на сумата в банковите документи, представени по делото, е посочено аванс по проформа.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в чл.240 ал.1 от ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В тежест на ищеца – заемодател е да установи при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема.

В настоящия случай е безспорно между страните предаването на сумата в размер на 48 800лв. Спорно е основанието за получаването и. Поради което и в тежест на въззивника – заемодател е да установи, че сумата е предадена от него именно на основание договор за заем – със задължение на дружеството заемател за връщането и.

Наличието на разписка или друг документ, удостоверяващ плащане, не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания. С всички доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия са извършвали страните във връзка с извършеното плащане, но със свидетелски показания той не може да докаже извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5 000лв. Ограничението на по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, изключващо свидетелските показания за установяване на договори  на стойност по-голяма от 5 000лв., не е приложимо, само когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки.

Поради което и въззивния съд намира събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х П. и Я М за установяване на основанието на получаване на сумата от 48 800лв., както и волеизявлението на получателя на сумата, че се задължава да върне полученото в заем, за недопустими с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.  Твърдяното от въззивника основание за плащане на сумата 48 800лв. на 25.05.2011г. – превод на сума по договор за заем, се опровергава и от съдържанието на подписаното от него нареждане на превод на сума. Видно от представеното по делото от „Първа инвестиционна банка“ АД преводно нареждане от 25.05.2011г., подписано от въззивника, като основание за извършения превод на сумата 48 800лв. от наредилия превода титуляр на сметката, е посочено „аванс по проформа“.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото остава некозано твърдението на ищеца въззивник за сключен между страните по делото договор за заем, а именно недоказно по делото е постигнатото между страните съгласие за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума в размер на 48 800лв. със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа. Поради което и предявеният иск за връщане на сумата по договор за заем е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради което и решението на първоинстанционния съд по този иск следва да бъде потвърдено.

 

По евентуално предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД за връщане на същата сума като платена при първоначална липса на основание, въззивният съд намира следното:

При фактическия състав по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.

Не е спорно по делото, че на 25.05.2011г. въззвникът П. е превел по банкова сметка ***в.

В тежест на въззиваемото дружеството е да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на основание за получаване или за задържането от страна на дружеството на получената искова сума.

Защитното възражение на „Електа“ ЕООД по иска по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД е че с плащането на сумата, въззивникът  Д.П. е погасил свое задължение за връщане на получена от него в заем сума по договор за заем между страните от 30.01.2011г., ведно с уговорена между страните договорна лихва.

В подкрепа на твърдението за сключен предходен договор за заем от 30.01.2011г. за сумата 47 745лв. с уговорен падеж 31.05.2011г. и договорна лихва в размер на 7 % годишно върху ползваната сума от въззиваемото дружество е представен писмен договор за заем от 30.01.2011г. сключен между страните и разходен касов ордер № 54 от 31.01.2011г. за получена от Д.П. сума по договор за заем в размер на 47 745лв. Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло, подписите, положени за „заемател“ в договора за заем от 30.01.2011г. и за „получих сумата“ в разходен касов ордер № 54 от 31.01.2011г. не са изпълнени от въззивника Д.А.П.. След установяване пред първата инстанция на обстоятелството, че договорът и разписката не са подписани от въззивника Д.П. въззиваемото дружество въвежда твърденията че договорът не е подписан в присъствие на представител на дружеството, както и че сумата е получена от сина на въззивника – А Димитров П.. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетеля Красимир Георгиев Д, от които се установява, че договорът за заем е следвало да бъде подписан от Д.А.П., но неговия син А го е подписал и е получил парите.

Въззивният съд намира, че по делото остава недоказано възражението на въззиваемото дружество за съществуването на основание за получаване на сумата 48 800лв. Недоказно остава твърдението за сключен между страните  договор за заем от 31.01.2011г., по силата на който въззивникът П. е получил сумата 47 745лв. със задължение за връщането и в срок до 31.05.2011г. Доказателства за постигнато съгласие и получаване на сумата от Д.П. лично няма ангажирани. Представеният разходен касов ордер не е подписан от сочения за получател Д.П., поради което и няма характер на разписка, съдържаща признание за получено плащане. Дори и да се приема за установено съобразно показанията на свидетеля Д, че договорът е подписан и сумата е получена от неговия син А П., договорът не ангажира въззивника Д.П., доколкото липсват доказателства синът му да е действал в качеството му на негов пълномощник. Предвид на това въззивният съд приема, че синът му А е действал без представителна власт. Въззивникът Д.П. не е потвърдил извършените от негово име действия без представителна власт, а напротив след представянето на документите по делото с допълнителната искова молба изрично е ги е оспорил.

Счетоводните записвания във въззиваемото дружество по аналитична партида на въззивника Д.П. с отразени счетоводни статии за предаване на сумата на Д.П. и нейното връщане, ведно с лихви, не представляват доказателства за съществуването на договора за заем и предаването на сумата, доколкото в настоящето производство по делото е установена неавтентичността на първичните документи – договор за заем и разходен касов ордер, послужили като основание за вземане на счетоводните записвания.

Съвпадението между датата на падежа на задължението за връщане на сумата и размера на сумата, съобразно писмения договор за заем и извършения от въззивника Д.П. превод на парична сума не представлява доказателство както за съществуването на договор за заем, така и за изрично потвърждаване на действия, извършени без представителна власт.

С оглед на така изложеното, съдът намира възражението на въззиваемото дружество срещу иска за наличие на основание за получаването на сумата 48 800лв., наредена от Д.П. на 25.05.2011г. по банковата сметка на дружеството, за недоказано.  Поради което и предявения иск за връщане на сумата 48 800лв., получена от дружеството – въззивник на 25.05.2011г. е доказан и следва да бъде за уважен.

С оглед основателността на иска, основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху получената без основание сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда.

С оглед на това, обжалваното решение в частта му за евентуалния иск следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за връщане на сумата 48 800лв., като получена без основание да бъде уважен.

С оглед изхода  на спора пред въззивна инстанция и направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззивника П. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. За първа инстанция дължимата сума е в размер на 2 203.90лв., представляваща държавна такса в размер на 1 953.90лв. и възнаграждения за вещи лица в общ размер на 250лв., съобразно представения пред първата инстанция списък. Не следва да бъдат присъждани разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса за обезпечително производство и адвокатско възнаграждение за исковото производство тъй като по делото липсват доказателства за извършването им от въззивника П.. Сумата, внесена в обезпечителното производство като гаранция, изискана от съда, не следва да бъда възлагана върху насрещната страна, тъй като сумата не представлява разноски в производството. Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати разноски за въззивна инстанция в размер на 2 976лв., представляващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстнация и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и решението на първата инстанция, в частта му, с която въззивника П. е осъден да заплати на въззиваемото дружество направени пред първа инстанция разноски в размер на 2 791.81лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 645 от 28.07.2016г., по търг.дело № 1948/15г. по описа на ВОС, търговско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д.А.П. *** срещу „Електа“ ЕООД със седалище гр.Варна осъдителен иск за сумата 48 800лв., претендирана като предоставена в заем на основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.240 ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда.

ОТМЕНЯВА решение № 645 от 28.07.2016г. по търг.дело № 1948/15г. по описа на ВОС, търговско отделение, в частите му, с които е отхвърлен предявения от Д.А.П. *** срещу „Електа“ ЕООД със седалище гр.Варна осъдителен иск за сумата 48 800лв., претендирана като получена без основание на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда и в частта му, с която Д.А.П. е осъден да заплати на „Електа“ ЕООД сумата 2 791.81лв. - разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Електа“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Братя Георгиевич“ № 15, вх.А, ап.11, ЕИК 813161285, да заплати на Д.А.П. ***, ЕГН **********, сумата 48 800лв. /четиридесет и осем хиляди и осемстотин лева/, като получена от „Електа“ ЕООД на 25.05.2011г. по банкова сметка ***, на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Електа“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Братя Георгиевич“ № 15, вх.А, ап.11, ЕИК 813161285, да заплати на Д.А.П. ***, ЕГН **********, сумата 2 203.90лв. /две хиляди двеста и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 2 976лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева/, представлява направени разноски пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: