Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  27/22.01.2019г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   единадесети декември                                                   Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   Д.Маркова

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 644   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от И.Г.  Д. с ЕГН ********** от гр.Варна против решение № 728/11.10.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 215/18г. в частта, с която са отхвърлени исковете й срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 30 000.00 лв. до претендираните 49 600 лв. и за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от датата на увреждането - 11.12.2016г. до 20.02.2018г. вкл., като неоснователни, както и в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск      за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 350лв., представляваща закупено медицинско изделие за лечение на получените от произшествието травматични увреждания, по фактура № 27549/12.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 299,82 лв., представляваща заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, по касови бонове, издадени за периода 11.12.2016г. – 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като недопустими. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него- постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искови претенции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

          Постъпила е и частна жалба от И.Г.  Д. с ЕГН ********** от гр.Варна против решение № 728/11.10.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 215/18г. в неговата прекратителна част. По съображения, че предвиденото в КЗ производство пред застрахователя, като положителна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу него е проведено, моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи предявената претенция. Представя и ново писмено доказателство- писмо от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД относно образуваната застрахователна преписка.

          В законоустановения срок не е подаден писмен отговор от ответната по жалбата страна.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание чл.432 и чл.429 от КЗ.

Ищцата И.Г.Д. от гр.Варна претендира от ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане” АД,  ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша“ 89 заплащането на сумите : 49 600 лв. за претърпени  неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.12.2016г., с МПС «БМВ 525 Д» с  рег.№ В ХХХХ РВ, управляван от В И К, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2016г. до окончателното й заплащане; 1 350лв. за   закупено медицинско изделие за лечение на получените от произшествието травматични увреждания, по фактура № 27549/12.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и  299,82 лв. разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, по касови бонове, издадени за периода 11.12.2016г. – 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 11.12.2016г. в гр.Варна е настъпило процесното ПТП между лек автомобил «БМВ 525 Д» с  рег.№ В ХХХХ РВ, управляван от В И К и ищцата, пресичаща пътното платно, в резултат на  което същата е получила многофрагментно счупване на дясна подбедрица – тибия и фибула в горна трета, обусловило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за продължителен период от време – не по-малък от 3-3.5 месеца. С влязло в сила решение № 33/08.01.2018г. по НОХД № 5707/2017г. по описа на 23-ти състав на ВРС обвиняемият Карев е признат за виновен за нарушаване правилата за движение по чл.25 и чл.119 ал.1 от ЗДвП и за причиняване по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалата Д., изразяваща се в посоченото многофрагментно счупване на дясна подбедрица – тибия и фибула в горна трета, за което  на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв.

Не се спори, че автомобилът, с който е осъществено ПТП е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица №BG/06/116000998733, сключена със „ДЗИ – Общо застраховане” АД, гр.София, със срок на действие от 13.04.2016г. до 13.04.2017 г.  

Със СМЕ по делото са установени и травматичните увреждания на ищцата, срокът и естеството на проведеното лечение, както и психическото й състояние, болките и страданията, които е преживяла в резултат на инцидента. Получените от ПТП увреждания се изразяват в счупване на дясна подбедрица, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от шест месеца. Проведено е оперативно лечение, при което  счупената кост е съединена с метал, изписана е гипсова имобилизация за 45 дни. След срастването на костта е провеждана рехабилитация. Лечението е продължило около година. Към настоящия момент  костта е зараснала, като движенията в колянната става са възстановени в обичайния за възрастта обем, колянната става е раздвижена. Ищцата се придвижва с две патерици поради страх от падане, търпи болки при промяна на времето и при по-големи физически натоварвания. В.лице е констатирало деформации на двете колена в резултат от артрозни промени, които промени затрудняват рехабилитацията. От една страна обездвижването преди травмата води до остеопороза и намалена здравина на костта, което също допринася за удължаване на лечебния процес, а от друга –  травмата засилва артрозните промени в ставата.

В резултат на преживения стрес ищцата проявява клинични симптоми на Разстройство в адаптацията – Генеразлизирана тревожност, които към момента на освидетелстването не са  отзвучали. Травменото изживяване е нарушило психичния й баланс, като е оказало неблагоприятно въздействие върху самооценката, контактите и интересите й. Според в.лице прогнозата на установеното разстройство зависи от възможността за  рационална преработка на психотравмата,  като в негативен план тя може да доведе до хронифициране и до други психични усложнения.

Според показанията на сина и съпруга на ищцата след инцидента тя не можела да се обслужва сама и се нуждаела от тяхната  помощ дори за елементарни действия по личната си хигиена, от което изпитвала изключително неудобство. Придвижването й било възможно само с придружител и с помощни средства. След операцията кракът й бил обездвижен с шини и не можела да го движи в продължение на един месец.  Понастоящем  се придвижва с две патерици, защото кракът я боли и се подува, не може да ползва обувки и се налага да се придвижва с чехли. След инцидента ищцата не можела да спи добре, появил се страх от автомобили и шумове, продължава да пие болкоуспокояващи. Придвижва се с една патерица поради претърпяна през 2011г. операция на дясна тазобедрена става.

С оглед на горната фактическа установеност настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя  за обезщетяване на претърпените от ищцата материални и морални вреди, а именно : наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът определя според понятието „справедливост”, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, както и съобразно установената съдебна практика.Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност, продължителността и интензивността  на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о. и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о./.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да съобрази и  икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Т.е. - независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о.

Следва да бъдат съобразени и показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи характера и интензитета на претърпените от ищеца страдания в следствие  наложителното му лечение след инцидента, както и неудобствата, свързани с това лечение.

Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и доказани от ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяното от нея ПТП от 11.12.2016г. в размер на 40 000лв. В този размер исковата претенция следва да бъде уважена.

Претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде уважена съобразно нормата на чл.497, ал.1 от КЗ. Видно от доказателствата по делото застрахователят е бил поканен да заплати на ищцата застрахователно обезщетение на 30.01.2018г. Тъй като липсват твърдения застрахователят да е поискал представянето на допълнително документи по чл.106, ал.3 от КЗ за установяване на основанието и размера на претенцията, срокът за начисляване на законната лихва върху обезщетението се определя по реда на чл.497, ал.1, т.1 КЗ – 15 работни дни и изтича на  20.02.2018г. Ето защо законната лихва се дължи от  21.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението. В тази връзка неоснователни са всички оплаквания във въззивната жалба. Приложим е специалният закон, който отменя общия такъв.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания, първоинстанционният съд е намерил за процесуално недопустим предвид отсъствието според него на задължителната процесуална предпоставка за завеждането му – предявена пред застрахователя претенция за имуществени вреди, както  и представянето на доказателства за техния размер. Не са представени доказателства дали към поканата до застрахователя е имало приложения, както е посочено в нея и какво е било тяхното съдържание. Предвид на това производството по тази претенция е прекратено като недопустимо.

Тезата не се споделя от настоящия състав поради следното :

В получената от застрахователя на 30.01.2018г.  покана за доброволно плащане, изрично е посочено, че му се изпраща и исковата молба с описаните в нея приложения – фактури, рецепти и касови бонове. В уточняваща имуществената претенция молба на ищцата от 17.08.2018г. – 97 са посочени по пера направените разходи, като доказателствата за тях са именно посочените към исковата молба приложения. В своя писмо до ищцата от 08.03.2018г. – л.73 застрахователят признава отправената до него молба за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени  и имуществени вреди от процесното ПТП. Ето защо в тази си част решението, имащо характер на определение, следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за произнасяне по същество на претенцията за имуществени вреди.

Искането на страните за присъждане на разноски съдът отлага до произнасянето на първата инстанция по цялата заявена искова претенция с оглед определянето на техния размер съобразно изхода на спора по целия нейн предмет.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 728/11.10.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 215/18г. в частта, с която е отхвърлен предявения от И.Г.  Д. с ЕГН ********** от гр.Варна иск срещу „ДЗИ – Общо застраховане” АД, ЕИК 121718407, гр.София иск за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди за разликата над 30 000.00 лв. до 40 000лв. като неоснователен,  както и в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск           за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 350лв., представляваща закупено медицинско изделие за лечение на получените от произшествието травматични увреждания, по фактура № 27549/12.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 299,82 лв., представляваща заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, по касови бонове, издадени за периода 11.12.2016г. – 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като недопустим, като вместо него

 

                             П О С Т А Н О В Я В А  :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” АД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“89 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.  Д. с ЕГН ********** ***  ОЩЕ 10 000лв /общо 40 000лв с присъдените от първата инстанция 30 000лв/ обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.12.2016г., по вина на В И К, при управление на МПС «БМВ 525 Д», с рег.  № В ХХХХ РВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2018г. до окончателното й заплащане, на основание чл.432 и чл.429 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Разноски не се присъждат.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд, търговско отделение за произнасяне по същество на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди.

В частта, с която делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по същество на претенцията на имуществени вреди, решението, имащо характера на определение, не подлежи на обжалване.

В останалата си част решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: