Р Е Ш Е Н И Е

 

11

 

Гр.Варна, 15.01. 2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 645 по описа на ВАпС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С С ООД гр. Добрич против решение № 770/23.07.2014 г. на ВОС, постановено по т.д.№ 2235/2013 г., с което е отхвърлен искът му срещу С ХХХХ АД гр. Варна за заплащане на сумата 123 241.88 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР, дължимо по договор за възлагане на строителство на обект в груб строеж от 26.10.2007 г. и в полза на ответника са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 8 000 лв.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

В нея се излагат оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, моли се за отмяната му като неправилно и постановяване на друго такова, с което предявеният иск да бъде частично уважен, а именно за сумата 87 519.87 лв. /равностойност на 44 748.20 евро/, съобразно заключението на вещото лице.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноските.

За да се произнесе по предмета на спора, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът С С ООД е следвало по договор за възлагане на строителство с ответника С ХХХХ АД от 26.10.2007 г. да извърши грубия строеж на хотел „Естрея”. Общата стойност на СМР е определена на 2 551 920 евро с ДДС. С допълнение и последващ анекс от 08.01.2008 г. е уточнен предметът на договора – изграждане в груб строеж на тяло А, Б, В на обекта – апартаментен хотел „Естрея” с РЗП 11 500 кв.м. Постигнато е съгласие отчитането и заплащането на СМР да става поетапно с протокол обр.19 и фактура. Ответникът не се е издължил изцяло, като е отказал да подпише и заплати стойността на извършени СМР по акт обр.19 № 36/31.07.2012 г. и фактура № 1000000833/08.05.2013 г. в размер на 123 241.88 лв., поради което се предявява иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за горната сума.

Ответникът в отговора си сочи, че с договора е поел задължение да заплаща твърдо уговорена цена от 140 евро с ДДС на кв.м. РЗП. Площта, изчислена според екзекутивните проекти, възлиза на 9 866.90 кв.м., т.е. той дължи 1 381 366 евро или 2 701 675 лв., а е заплатил 3 165 146 лв. - с 463 470 лв. повече. Твърди, че изпълнената от ищеца работа по договора е изцяло платена, а представените с исковата молба протокол обр.19 и фактура не отразяват действително изпълнени СМР, поради което те не са приемани от него и за тях не дължи плащане. Заявява, че строителството е приключило към 15.05.2008 год., последните СМР, отчетени с протокол обр.19 са приети на 17.05.2008 г., поради което и вземането е погасено по давност /исковата молба е подадена на 26.11.2013 г./.

В допълнителната искова молба се признава, че уговорената цена е 140 евро/кв.м. РЗП, но възложителят не е заплатил същата в пълен размер, съобразно общата квадратура на РЗП. Т.е. между страните съществува спор относно изградените в груб строеж площи и от там – за размера на дължимото възнаграждение.

В доклада по делото на ищеца е указано, че в негова тежест е да установи обема на изпълнените СМР по договора /респективно тези, чието заплащане претендира/.

В първото съдебно заседание е била поискана и назначена СТЕ във връзка със спорния въпрос за действително изпълнената от ищеца РЗП на грубия строеж, като е дадена възможност за допълнително уточняване на задачата на вещото лице в едноседмичен срок, т.к. страната не е успяла да изложи въпросите си своевременно. Въпреки предоставената възможност, ищецът не е изчерпил доказателствените си искания и при изслушване на заключението в следващо заседание е направил искане за поставяне на допълнителни задачи към вещото лице. Съдът правилно е преценил, че искането е преклудирано, т.к. въпросите не изпълват хипотезата на чл.201 ГПК – не се касае за непълно или неясно заключение, а за съвсем различни и нови въпроси по предходно очертания спорен предмет, поради което доказателството е следвало да бъде ангажирано своевременно, в установените в ГПК срокове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В договора от 26.10.2007 г. страните са определили както размера на дължимото възнаграждение за извършването на грубия строеж, по което не се спори /140 евро на кв.м./, така и съдържанието на понятието РЗП, чиято квадратура представлява база за пресмятане на възнаграждението. Необходимостта от допълнителни СМР, които не представляват груб строеж, респ. техния вид и цени се договаря с анекс. Плащането става в 5 дневен срок след приемането на изпълнените СМР, а отчитането им – поетапно, съобразно график, чрез съставяне на акт обр.19 за всеки етап. С допълнение към договора от 28.10.2007 г. РЗП на обекта е конкретизирана в размер на 10 739 кв.м., посочена е общата стойност на СМР – 2 940 512 лв., както и е уточнено, че плащането се извършва в рамките на 5 дни след приемане на съответния етап /кота/, като сумите са посочени в Приложение 2 – График за плащане на СМР по етапи. От графика отново е видно, че плащането на възнаграждението не е за отделните видове и количества СМР по единична цена, а за комплексното завършване на уговорените етапи /коти/, според тяхната РЗП. С нов анекс от 08.01.2008 г. РЗП е посочена в размер на „приблизително 11 500 кв.м.”, т.е. не е категорично определена. Следователно, от значение за окончателното възнаграждение по договора е действителният размер на РЗП на обекта.

От заключението на вещото лице, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че РЗП на грубия строеж, изпълнен по договора, преценена съобразно уговореното в него, възлиза на 10 177.53 кв.м. Идейните проекти са били одобрени на 05.11.2007 г. и според тях РЗП е приблизително 9 550 кв.м., но във фаза „идейна” РЗП не може да бъде посочена точно. По екзекутивен проект РЗП е в размер на 9 857.90 кв.м. Съпоставени, изчисленията на проектанта и на вещото лице отчитат разлика от 319.63 кв.м., като са дадени обяснения от какво произтича същата. Не са констатирани СМР по грубия строеж като допълнителни площи и обеми, които да не са отразени в проектната документация.

От представените протокол обр.19 от 24.11.2008 г. и протокол № 36/31.07.2012 г. за доплащане, изготвени и подписани от изпълнителя, се установява, че той претендира към първата дата изпълнение на СМР по грубия строеж на стойност 102 701.56 лв. без ДДС, респ. 123 241.88 лв. с ДДС, конкретно посочени по видове, количество и цена. Протоколите не са подписани от възложителя. В тях не е посочено, към кой етап от строителството се отнасят, дали касаят допълнителни СМР и за какво са били предназначени. За сумата с ДДС е издадена съответна фактура, за която няма данни да е приета и осчетоводена при ответника.

Не са оспорени и твърденията на ответника, че е заплатил на ищеца за извършени СМР суми в общ размер на 3 165 146 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е недоказан.

Разпоредбата на чл.266 ал.1 ЗЗД вменява в задължение за възложителя да заплати възнаграждение за изработеното, ако то е прието /и одобрено/ от него. Ако работата е изпълнена съобразно уговореното, неоснователният отказ от приемането й не освобождава поръчващия от задължението му.

В случая по делото липсват доказателства, от които да се направи обоснован извод, че претендираните от ищеца СМР са действително извършени, доколкото няма данни да са приети от възложителя, а от друга страна не са установени и мотивите за отказа му. При направеното с отговора на исковата молба изрично оспорване на факта на изпълнение на процесните СМР и липсата на доказателства за противното, на основание чл.154 ал.1 ГПК следва да се приеме, че този факт не е осъществен.

Освен това, сам по себе си съставеният протокол № 36, дори да беше двустранно подписан, не представлява основание за заплащане на  стойността на посочените в него СМР, т.к. не съответства на уговорения между страните ред и начин за плащане – за съставяне на протоколи по коти /етапи/ или въз основа на анекс, сключен за допълнително наложили се СМР. Липсата на подписан от страна на възложителя протокол, респективно на доказателства за извършване и приемане на работите, прави безпредметно и изследването, дали заплатеното възнаграждение по договора обхваща дължимото за описаните СМР по протокол № 36. Безспорно е, че платените от ответника суми надвишват уговореното възнаграждение – по 140 евро за кв.м. РЗП на грубия строеж, независимо от установената „в повече” квадратура на тази площ с 319.63 кв.м., съобразно заключението на вещото лице.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а решението на ВОС, постановено при сходни мотиви и еднакъв краен резултат – да бъде потвърдено в обжалваната му част.

В полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, доказани в размер на 8 000 лв., съобразно изхода на спора, на основание чл.78 ГПК.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 770/23.07.2014 г. на ВОС по т.д.№ 2235/2013 г. в обжалваната част, а именно с което е отхвърлен иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 87 519.87 лв.,  представляваща възнаграждение за извършени СМР, дължимо по договор за възлагане на строителство на обект в груб строеж от 26.10.2007 г.

ОСЪЖДА С С ООД гр. Добрич с ЕИК124608019 да заплати на С ХХХХ АД гр. Варна с ЕИК 121907386 сумата 8 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: