Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

299./гр. Варна, 20.12.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                 

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№645/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба ЗАД „АРМЕЕЦ“, със седалище гр.София срещу решение № 56/22.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 95/2015 г. по описа на ОС – Разград.

В жалбата се излага, че макар въззиваемия формално да попада в кръга на лицата имащи право на обезщетеване, такова не се дължи, тъй като не е претърпял вреди от смъртта на съпругата си, поради обстоятелството, че много преди произшествието, двамата са били във фактическа раздяла.

Счита, че постановеният съдебен акт не отговаря на установената съдебна практика, по отношение предпоставките за присъждане на  обезщетение за неимуществени вреди и не е съобразен изцяло с направеното възражение за съпричиняване.

Моли съда да отмени решението и отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло.

Постъпил е писмен отговор от Н.К.С. ***, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя;  наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както относно наличието на съпричиняване. Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предвид обстоятелството, че жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната част, не е подадена.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и по отношение процента на съпричиняване. Поддържа се, че не са налице не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, респективно че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в особено големи размери. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в периода от 2013 г. до 2015 г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.

От показанията на свидетелите Д В, Е С и С В, които се кредитират от съда като безпристрастни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия се установява, че макар съпрузите през последните десет години преди произшествието да са живеели в различни населени места, са поддържали постоянна връзка помежду си, като са се виждали всеки месец за по няколко дни в дома на въззиваемия в гр.Кубрат или в дома на свид. В (сестра на пострадалата) в с. Стражец, като в дните на общо съжителство са показвали взаимно  уважение и са полагали са грижи един за друг, според възможностите си. Установява се, че причина за наложилия се начин на общуване между съпрузите е необходимостта пострадала Д С да се грижи за психично болния си син, който проявявал агресия към близките, включително и към въззиваемия, като последният е изпитвал страх за здравето и живота си. След инцидента, общото физическо и психическо състояние на въззиваемия се е променило драматично – вдигнал високо кръвно, затворил се в себе си и е ограничил социалните си контакти. Показанията на свид.С К, относно липсата на връзка между нейната майка и въззиваемия от 1995 г., са в противоречие с всички останали доказателства по делото, а и свидетелката няма преки впечатления за живота на съпрузите през последните десет години,  поради което не следва да бъдат кредитирани.

Анализът на събраните по делто доказателства, обуславя извода на съда, че между въззиваемия и съпругата му, независимо от липсата на постоянно съжителство са съществували отношения на привързаност, разбирателство и взаимопомощ. Със загубата на съпругата си, въззиваемия е бил лишен от единствената  морална подкрепа и опора в старините си, когато необходимостта от грижи и внимание е особено належаща. Като съобрази обстоятелствата относно ограничените контатки между съпрузите, които не са им попречили да запазят взаимното си уважение, както и че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на дете няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди, причинени със смъртта на съпругата на въззиваемия, са основателни и доказани до размер от 30 000 лева.  Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период. Тези минимални нива, относно процесния период – ноември 2013 г. съгл. §27 ал. 1 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1 000 000 лв.

Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ОС - Разград обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с казуси, при които съпрузите са се намирали във фактическа раздяла. 

При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен деликвента /извършителя на деянието М/, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Обстоятелства, от които би могъл да се направи обоснован извод за наличие на съпричиняване от страна на починалия не са били обсъждани от наказателния съд в присъдата, а и дори това да е било сторено подобен извод не ангажира съда, разглеждащ имуществените последици от установеното престъпно деяние доколкото не представлява елемент от престъпния състав.

Направеното от застрахователя възражение за принос на пострадалата се обосновава с предприетото от нея пресичане на пътното платно, на необозначено за тази цел място, в тъмната част от денонощието, облечена изцяло в тъмни дрехи.

От назначената по делото САтЕ се установява, че при настъпване на произшествието, пострадалата пешеходка Донка Станкова е нарушила правилата за движение – чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.2 от ЗДвП, като е навлязла в платното за движение, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, навлязла е внезапно, на място където няма пешрходна пътека и при неосветен пътен участък.

От друга страна обаче, основна причина за настъпване на произшествието е поведението на водача, който е управлявал моторното превозно средство със скорост 83 км/ч, която е привишавала с 33 км/ч, разрешената за този пътен участък , означена както със знак В26, така и с табела Т2 след него. Според експерта, освен превишена, скоростта е била и несъобразена с конкретните пътни условия и в случай, че водачът е спазил въведеното със знака ограничение на скоростта от 50 км/ч, опасната зона е щяла да бъде 41 м. и ударът би бил предотвратим. В случая, с оглед превишената скорост, с която се е движил автомобила, опасната зона за спиране е била 84 м., поради което въпреки предприетото аварийно спиране, ударът е бил осъществен.

Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат,  съдът намира, че е налице съпричиняване, като вината на пострадалия за настъпване на пътно - транспортното произшествие е 1/3 в сравнение с тази на водача на МПС. В този смисъл размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв., след определяне на приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на 20 000 лева.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ОС - Разград, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 1130 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/22.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 95/2015 г. по описа на ОС – Разград.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2 ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.Д., с ЕГН ********** ***, служ. адрес гр.Кубрат, пл.“Възраждане“ 2, ет.2, като пълномощник на Н.К.С., сумата 1130 (хиляда сто и теридесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№645/2016 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

           

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: