Р Е Ш Е Н И Е

 

363/19.12.2013 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 26.11.2013 год. в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 646/2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „А” - София против решение № 651/02.07.2013 год., постановено по т.д.№ 2304/2012 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която страната е осъдена да заплати на П.Н.И. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.09.2011г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Сеат Толедо” с ДК № В 7377 СХ Д К Ст от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №1111010088773134 със срок на действие от 31.10.2010г. до 31.10.2011г. за разликата от 14 000 лева до присъдените 35 000 лева, ведно със съответната законна лихва, считано от настъпването на деликта до датата на предявяване на исковата молба.

Предмет на обжалване е и осъдителното съдебно решение в часта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди за разликата над 244.58 лв. до 1644.58 лв.,  ведно със съответната законна лихва, считано от настъпването на деликта до датата на предявяване на исковата молба.

В предявената въззивна жалба се излага, че изводите на съда при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД са незаконосъобразни и необосновани.   Присъдената обезвреда не е съобразена с обема на претърпени болки и страдания. Определеното обезщетение е крайно завишено и не е съобразено с трайната съдебна практика за присъждане на компенсации при сходни обстоятелства и период. Решението е постановено при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на повторна СПЕ. Ищецът не е представил доказателства за действително сторени разходи във връзка със закупуването на консумативи по фактура № 269/14.09.2011 год. с издател „Ортомедикал” ООД.  

Въззиваемата страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните имуществени и неимуществени вреди.

I. По размера на претендираните неимуществени вреди: ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на увреждания - счупвания на голямопищялна кост /тибия/ в горна трета на десен крак и на пета предноходилна /метатарзална/ кост на десен крак. Сочените травми довели до хоспитализиране на страната непосредствено след инцидента. Осъществена била оперативна интервенция за  наместване на коста и фиксиране на костните фрагменти с метална плака посредством винтове. Необходима е последваща интервенция за отстраняването на плаката. Счупването на пета предноходилна кост на същия крак е наложило гипсова имобилизация.

Съобразно заключението на СМЕ, пълното възстановяване на функцията на десния крак във връзка с получените увреждания е настъпила в рамките на 5-6 месеца. Този срок включва и извършването на рехабилитация на десния крак. През целия период на възстановяване на функциите на крака пострадалият е изпитвал значителни неудобства и затруднения в ежедневното си обслужване, ходене, къпане и др. Съгласно заключението на експерта, счупванията в областта на крайника са консолидирани – функцията на крака да стъпва и да ходи е възстановена, но по принцип, както винаги след подобни травми в една или друга степен са засегнати нервните окончания, поради което е характерно при промяна на климата, особено при промяна на атмосферното налягане, пострадалият да изпитва известни болки. Съобразно устните обяснения на вещото лице – експерт, соченият дисконфорт няма да изчезне.

Описаните неудобства, съчетани с интензивни болки и лесна уморяемост на засегнатия крак се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства. Според свидетелските показания на св. М. И. кракът на пострадалия бил много лошо засегнат, като той и до ден днешен куца.

По делото е приобщено и заключение на СПЕ, чиято правилност е оспорена от страната с единствения мотив, че същото е основано на дадени от ищеца данни.  По правило, СПЕ се изготвя при преглед и лично снета анамнеза от вещото лице. Помощно значение за изготвяне на заключението имат и приобщените по делото доказателства.

Даденото заключение на СПЕ е подробно и обосновано, вкл. съответства на поставените въпроси в цялост. Съобразно устните обяснения на вещото лице в о.с.з., заключението е изготвено въз основа на личен преглед и след «запознаване с данните по делото». Въззивникът оспорва съобразяването на доказателствата по делото, но не е навел твърдения за съществуващи несъответствия между даденото заключение и  конкретно събрано писмено или гласно доказателство. Предпоставките, при които съдът възлага извършването на повторна СТЕ са изрично посочени в закона – чл.201 ГПК. Повторното заключение се допуска, когато  приетото такова е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност.  На основание чл. 200, ал.3 ГПК съдът може, но не е императивно задължен да назначи повторва експертиза, а преценката му винаги има конкретен характер. Предвид изложеното, съставът на АС – Варна приема, че първостепенният съд не е допуснал процесуални нарушения, а приетото заключение на СПЕ следва да бъде изцяло кредитирано.

Съгласно заключението на съдебно – психиатрична експертиза пострадалият П. И. се намира в състояние на психично разстройство - разстройство в адаптацията, генерализирана тревожност, обусловени от ПТП. Налице е промяна в емоционалния статус като ищецът се изолирал, станал по-асоциален и труден за общуване.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.

Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че на ищеца са причинени две средни телесни повреди, във връзка с лечението на които е претърпял оперативна интервенция. Предстои и втора такава. Възстановителният период, макар и протекъл благоприятно, е свързан със значителни болки, психически и физически неудобства.  Предвид гореизложеното, определеното от ВОС обезщетение в размер на 35 000 лева отговаря на принципа за справедлива обезвреда.

Предвид изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Идентични са и изводите досежно акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД.

II. По претендираните имуществени вреди:

Предмет на оспорване е възмездяването на претърпяни загуби, свързани със заплащането на консумативи по фактура № 269/14.09.2011 год. с издател „Ортомедикал” ООД.  Фактурата удостоверява закупуването на заключваща плака – консуматив, необходим за осъществената оперативна интервенция на 16.09.2011 год. Относимостта на разхода и влагането на консуматива в оперативния процес не се оспорват от въззивника. Налице е разход с доказана стойност. Липсата на приложен касов бон не опровергава формирания извод, тъй като твърдяните от ищеца факти подлежат на установяване с всички доказателствени средства. Закупуването на консуматива с конкретно посочена цена и влагането му в оздравителния процес са факти, достатъчни да обусловят наличието на вреда за нуждите на настоящия процес.  Предвид изложеното, решението следва да бъде потвърдено и в частта, касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца-въззиваема страна  следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1500 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 651/02.07.2013 год., постановено по т.д.№ 2304/2012 год. по описа на ОС – Варна в обжалваните части.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” №2, представлявано от Р Р Г и Ц Д К, ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.И., ЕГН **********,***, сумата 1500 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: