РЕШЕНИЕ

   № 340

               гр.Варна, 02.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 19.11.2014 г. в  състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 646 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Найдьонов-Вайсстигър-Боегайст” ЕООД - гр.Русе, сега -  „Козмоц” ЕООД - гр. Цар Калоян обжалва решението от 27.06.2014 г. по т.д. № 83/2013 г. на Окръжен съд Разград, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.694 - ТЗ против „Монте касино” ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр. Кубрат и Райфайзенбанк България” ЕАД – гр.София, съответно длъжник и кредитор с прието и одобрено от съда вземане по т.д.№ 44/2013г. на РОС, за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците договор за банков кредит от 25.VІ.2008 г. и анекси към него в размер на 686 059.18 лв; за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците  договор за овърдрафт от 25.VІ.2008 г. и анекси към него в размер на  639 130.72 лв и за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците договор за банков кредит от 25.VІ.2008 г. и анекси към него в размер на  1 487 084.07 лв, както и в частта, с която на основание чл.694, ал.2, изр.2 - ТЗ е осъден да заплати по сметка на РОС държавна такса в размер на 112 490.96 лв. Въззивникът обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск по чл.694 ТЗ против ответниците за установяване, че по-горе посочените вземания на „Райфайзенбанк България“ ЕАД не са обезпечени с договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/ 25.06.2008 г. на нотариус Р.П., вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., и в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том VI, рег. № 11521, дело № 708/ 19.10.2009 г. на нотариус Р.П., вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160 / 19.10.2009 г., акт № 13, том V, дело № 7174/2009 г., както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на РОС държавна такса в размер на 4 000 лв и на „Райфайзенбанк България“ ЕАД разноски в размер на 69 800 лв. Въззивникът моли с жалбата за отменяне на атакуваното решение и за постановяване на друго такова, с което установителните искове бъдат уважени.

Ответникът по жалбата – „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за  обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на производството по делото, евентуално - за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на  юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ответникът – „Монте касино” ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр. Кубрат не е изразило становище по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Оплакването за недопустимост на обжалваното решение е основателно. Ищецът не е бил кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Монте касино” ЕООД - гр. Кубрат, за да има право на иск по чл.694 – ТЗ за установяване несъществуването на приети вземания на друг кредитор, както и на признатата им с одобрения списък на приетите вземания привилегия, в случая – договорни ипотеки. По възражения на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София предявеното и прието от синдика вземане на „Найдьонов-Вайсстигър-Боегайст” ЕООД - гр.Русе по договор за паричен заем от 28.02.2011 г. и договор за цесия на парично вземане от 29.07.2013 г. в размер на 38000 лв е било изключено от списъка на приетите вземания с определение №263/22.11.2013 г. на Окръжен съд Разград по т.д. №44/2013 г. – л.60, поправено с определение №296/17.12.2013 г. – л.63 - л.64 от възивното дело. След като ищецът към момента на одобряване на списъка по чл.692, ал. 4, респективно - към датата на изтичане на 7-дневния срок по чл.694, ал.1 – ТЗ от обявяване на същия в търговския регистър, е нямал качеството на кредитор с прието вземане, той няма право на иск по чл.694, ал.1 – ТЗ за оспорване на прието вземане на друг кредитор съгласно ал.3, пр.2. Такова право има само длъжник или кредитор с прието вземане, ако е направил своевременно възражение по чл.690, ал.1 – ТЗ. Ищецът би имал това право и ако беше предявил и успешно водил иск по чл.694, ал.1 – ТЗ за установяване на собственото си неприето от съда вземане, в който случай съдът би спрял настоящото дело до неговото приключване, но не е сторил това, установено от изпратените от ОС Разград разпечатки от водените дела с предмет – искове по чл.694 – ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника.

Дори в последствие кредиторът да е предявил допълнително вземания срещу длъжника по реда на чл.688 – ТЗ и да е вписан в допълнителен списък на предявените вземания, той не може да оспорва вече прието вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество, като допълнително направените разноски по приемане на вземането му остават за негова сметка съгласно чл.688, ал.2 – ТЗ.

В случая допълнително предявеното от ищеца вземане също е изключено от допълнителния списък на приетите вземания с определение №50/21.02.2014 г. /л.68 – л.69/, но относно него ищецът вече е завел иск по чл.694, ал.1 – ТЗ – предмет на т.д. №10/2014 г. на ОС Разград,  по което предстои произнасяне на съда, видно от разпечатката от делото на л.113. Предявяването на този иск обаче не прави ищеца активно легитимиран и по настоящия иск, с който оспорва приетите вземания на „Райфайзенбанк България” ЕАД – гр.София по одобрения основен списък на приетите вземания. Към момента на предявяване на настоящия иск ищецът не е бил признат за кредитор с прието вземане, което прави искът недопустим. Дори да бъде евентуално признат за кредитор с прието вземане по допълнителния списък, такова решение на съда би имало действие за в бъдеще само по отношение на този списък, а не и обратно действие спрямо основния списък, който ищецът не е бил активно легитимиран да оспорва.

Ето защо, постановеното решение по иска се явява недопустимо и същото следва да се обезсили и производството по делото в частта, с която предявените искове по чл.694 – ТЗ са отхвърлени – да се прекрати.

Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото съгласно чл.78, ал.4 – ГПК. Ищецът също така дължи заплащането на държавна такса, която не е внесъл предварително съгласно чл.694, ал.2 – ТЗ. Предвид това решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавни такси по исковете – 112490.96 лв и 4000 лв, както и разноски на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София по делото общо в размер на 69800 лв, включващи и адвокатско възнаграждение за юрисконсултска защита - 68000 лв, следва да бъде потвърдено. Последното е достатъчно по размер и за двете производства с оглед сложността на спора и изхода на делото, още повече че въззивният съд служебно е събрал нужните доказателства във връзка с оплакването за недопустимост на иска, направено с отговора на въззивната жалба, предвид което в полза на ответника по жалбата не се присъждат отделно съдебни разноски за юрисконсултска защита и за въззивната инстанция. Съобразно изхода на спора въззивникът се осъжда с въззивното решение за дължимата държавна такса по жалбата – 2% върху обжалваемия интерес, която не е внесъл предварително.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 19/27.06.2014 г.  г. на Окръжен съд - Разград по т.д.№83/2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която предявените искове по чл.694 – ТЗ са отхвърлени.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавни такси по исковете – 112490.96 лв и 4000 лв, както и разноски на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София по делото - 69 800 лв.

ОСЪЖДА „Козмоц” ЕООД - гр. Цар Калоян, Разградска област, ЕИК 202493889,  да заплати в приход на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна сумите 56245.48 лв и 2000 лв – държавна такса по въззивната жалба.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.