ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

751…………….…./……07.11.…………..2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

        ЧЛЕНОВЕ: М* Х*

А* Б*

 

Като разгледа докладваното от съдия В. А* в. ч. т. дело № 647/2014 г. по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Б*” ООД – гр. Разград, чрез процесуален представител адв. В. З., срещу Определение № 763 от 17.09.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 43/2014 г., с което е върната като недопустима исковата молба на страната и производството по делото прекратено. Жалбоподателят инвокира своите аргументи за неправилност на определението, като моли същото да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага, че цитираното от първата съдебна инстанция решение на ВКС няма характер на задължителна съдебна практика, понеже е инцидентно.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Не се спори, че предмет на т. д. № 43/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд е сумата от 162 002.57 лв., представляваща част от дължима се в полза на ищеца „Б*” ООД неустойка за забавено изпълнение по т. 26 от Договор от 03.06.2008 г., сключен между ищеца, като възложител и ответника „А*” ЕАД, като изпълнител за изграждането на строеж „Склад с цех за механична обработка на стъкло” в Западна промишлена зона на гр. Разград, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, като същата сума представлява разликата над извършено по предходно дело прихващане, което е приключило с влязло в сила решение на ВКС по т. д. № 1130/2012 г. С това решение касационната инстанция решава по съществото на спора, че дължимото от „Б*” ООД възнаграждение на насрещната страна „А*” ЕАД в размер на 161 705.23 лв. е погасено чрез прихващане на дължимата се в полза на „Б*” ООД неустойка в размер на 323 707.80 лв.

Спорът е допустим ли е иск за горницата над уваженото възражение за прихващане с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

С оглед наличието на задължителна съдебна практика съобразно гореизложеното, а именно решение № 707 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2009 г., III г. о., постановена по реда на чл. 290 от ГПК, съдът следва да се съобрази с него.

В цитираното решение изрично е посочено, че със сила на пресъдено нещо се смята признато или отречено цялото насрещно вземане на ответника, предявено за прихващане, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено срещу него с иска. Относно разликата нов процес е недопустим. В този смисъл формираната с влязлото в сила съдебно решение на ВКС по т. д. № 1130/2012 г. СПН обхваща цялото насрещно вземане на „Б*” ООД срещу „А*” ЕАД и това съставлява пречка той да предяви по настоящото дело срещу същата страна „А*” ЕАД искова претенция за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение.

В този смисъл обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 763 от 17.09.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 43/2014 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       

                                                                                         2.