ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 744

 

Гр.Варна, 21.11.2016………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 647 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на ЕТ „Корадо – 13 – Ц* Ц*” със седалище с.Варна, срещу разпореждане № 8636 от 01.09.2016г. по в.търг.дело № 641/16г. по описа на Варненски ОС, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх.№ 22679 от 16.08.2016г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 594 от 15.07.2016г.

В частната жалба се оспорва извода на съда, че решението на въззивния съд не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 т.1 от ГПК. Излага че предмет на производството по делото са не два обективно съединени иска за заплащане на подобренията в наетия имот, съответно за 15 000лв. и за 6 081.55лв., както е приел въззивния съд в обжалваното разпореждане, а един иск за заплащане на сумата от 21 081.51лв., представляваща стойността на извършените разходи за ремонт и преустройство на наетия имот, представляваща сбор от суми за подобрения, платени на предишен наемател и подобрения извършени от ищеца. Твърди че заплащането на тези подобрения е изрично регламентирано в т.4.28 от договора между страните. Твърди че претендираната от него сума представлява обезщетение за направени от него разходи да привеждане на имота, предмет на наемния договор в състояние годно за ползването му за предназначението му. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Насрещните страни по жалбата Българска академия на науките със седалище гр.София и Институт по океанология при БАН със седалище гр.Варна, в депозирани в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговори          , изразяват  становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по в.търг.дело № 641/16г. по описа на ВОС е с предмет вземания на жалбоподателя - едноличен търговец в общ размер на сумата 21 081.55лв., претендирани като стойността на извършени разходи за ремонт и преустройство на наетия имот, представляващи сбор от платени на предишен наемател СМР и вещи в размер на 15 000лв., и извършени от него подобрения в общ размер на 6 081.55лв., заплащането на които е уговорено в т.4.2.8 от сключения между страните на 17.08.2009г. договор за наем и вземане за обезщетение за вреди от забава в плащането в размер на 9 009.29лв.

Срещу постановеното от въззивния съд решение № 594 от 15.07.2016г. е постъпила касационна жалба от ЕТ „Корадо – 13 – Ц* Ц*” с вх.№ 22679 от 16.08.2016г., върната с обжалваното разпореждане. От въззивния съд е прието, че независимо че се търсят заедно сумите 15 000лв. и 6 081.55лв., като подобрения в наетия имот, не те съставляват един иск, доколкото произтичат от различни правопораждащи фактически състави, тъй като едните по твърдения в исковата молба са извършени от предишен наемател и му са заплатени от ищеца, а другата част са извършени от ищеца. Прието е че се касае за обективно съединени искове, всеки с цена под 20 000лв.

Апелативният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъда отменено по следните съображения:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска – иск за заплащане на обезщетение в размер на стойността на направените разходи за подобрения за привеждане на отдадения под наем имот в състояние, което отговоря за ползването му по предназначението, за което имотът е нает, заплащането на което е предвидено в 4.2.8 от сключения между страните договор за наем от 17.08.2009г. и иск за заплащане на обезщетение за вреди от забава в плащането до завеждането на исковата молба в съда. Излагайки обстоятелствата, на които се основа претенцията, ищецът е посочил всяко подобрение по вид, количество и цена, както и факти за това, че част от тях са извършени от предходен наемател и заплатени от него съобразно уговореното в 1.2 от договора, останалите са извършени от него, като част от тях са включени от изготвена експертиза от наемодателя, а друга не са включени. Независимо от подробното изложение в исковата молба на претенцията по отделни видове строително-монтажни работи и закупени и монтирани вещи, съдът намира че се касае за една претенция в общ размер на сумата 21 081.55лв., а не са два отделни иска, доколкото отделните претенции по различните пера са подведени от съда под една правна норма.

Поради което и с оглед цената на иска 21 081.5лв., въззивният съд намира, че постановеното въззивно решение на основание чл.288 ал.1 т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване. Предвид на това и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато за администриране на подадената касационна жалба.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА разпореждане № 8636 от 01.09.2016г. по в.търг.дело № 641/16г. по описа на Варненски ОС, с което е върната подадена от ЕТ „Корадо – 13 – Ц* Ц*” касационна жалба с вх.№ 22679 от 16.08.2016г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 594 от 15.07.2016г.

ВРЪЩА в.търг.дело № 641/16г. на Варненски окръжен съд за администриране на касационна жалба вх.№ 22679 от 16.08.2016г. подадена от ЕТ „Корадо – 13 – Ц* Ц*” срещу постановеното по делото въззивно решение № 594 от 15.07.2016г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: