О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 724

 

                                                                                                                              гр.Варна, 22.10.2019 г.

 

                                                                                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №647 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *, със седалище гр.София срещу определение N 2948/06.08.2019 г. по т.д.№521/2018 г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. №1704/2018 г. по описа на ВОС, т.о., на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не са налице предвидените в закона основания за спиране на делото, тъй като физическото лице като съдлъжник отговаря солидарно за всички задължения произтичащи от договора за кредит.

Ответникът О.Т.И. *** е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София срещу О.Т.И. *** и „ОСТ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, със седалище гр.Варна, иск с правно иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно сумите, за които е издадена заповед № 10482/29.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 19523/2017 г. по описа на ВРС, ХХХIII състав.

С оглед постановеното в хода на производството решение № 455/11.06.2018 г. по т.д. №1698/2017 г. на ВОС, с което спрямо ответника „ОСТ ТРЕЙДИНГ” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, с влязло в сила определение от 27.08.2018 г. производството по т.д.№521/2018 г. на ВОС е било спряно спрямо „ОСТ ТРЕЙДИНГ” ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ до настъпване на предпоставките по чл.637, ал.3 от ТЗ за неговото възобновяване.

Установява се, че вземането на банката е било предявено в производството по несъстоятелност, прието от синдика и е включено в списъка на приетите вземания, като срещу приемането е постъпило възражение от длъжника „ОСТ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, което е било оставено без уважение. В резултат на това, длъжникът „ОСТ ТРЕЙДИНГ” ЕООД е предявил срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за установяване, че не дължи предявеното от банката вземане, включващо и претендираната в настоящото производство сума, предмет на т.д. №1704/2018 г. по описа на ВОС.

Приемайки, че образуваното в резултат на неприетото възражение на длъжника производство с правно основание чл.694 от ТЗ е преюдициално, първоинстанционният съд е спрял делото водено срещу солидарния длъжник – физичеко лице.

Така постановения съдебен акт е незаконосъобразен, поради следните съображения:

Действително, откриването на производство по несъстоятелност на длъжника - ответник по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, съставлява законово основание по чл. 637, ал.1 от ТЗ за спиране на исковото производство, като спирането е предпоставено от изискването на чл.685 от ТЗ кредиторът - ищец да предяви вземането си в производството по несъстоятелност.

Резултатът от предявяване на вземането е определящ за последващото развитие на спряното производство по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, производството по чл. 422, ал.1 ГПК следва да бъде прекратено, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ - с включване в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Ако вземането не бъде прието от синдика или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл.692 ТЗ, производството по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде възобновено и да продължи с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по чл. 637, ал.3, т.1 или т.2 ТЗ.

 В отклонение от общото правило на чл. 694, ал.1 ТЗ висящото производството по чл. 422, ал.1 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявяван нов установителен иск - положителен или отрицателен. Признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на решението по иска по чл.422, ал.1 ГПК, което по разпореждане на чл.637, ал.4 ТЗ ще има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е действието и на влязлото в сила решение по иска по чл. 694, ал.1 ТЗ.

Посоченото разрешение е залегнало и в мотивите към определение № 483/11.07.2012 г. по ч.т.д. № 1827/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е формирана задължителна практика по въпроса за съотношението между иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане, предявен преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, и иска по чл. 694, ал.1 ТЗ за съществуване на същото това вземане. Задължителната практика е в смисъл, че при наличие на висящо производство по чл. 422, ал.1 ГПК, предявеният по-късно иск с правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ е недопустим при условие, че предмет на установяване с двата иска е дължимостта на едно и също вземане. Искът по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване на вземане, предмет на по-рано образувано производство по чл. 422, ал.1 ГПК, ще е процесуално недопустим поради припокриване с предмета на по-рано предявения установителен иск и производството по него ще подлежи на прекратяване, а няма да е обусловено от разрешаването на спора по чл. 422, ал.1 ГПК и съответно няма да подлежи на спиране на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на този спор.

Връзка на обусловеност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК би била налице само тогава, когато предмет на установяване с иска по чл. 422, ал.1 ГПК е само част от вземането на кредитора и след предявяване в производството по несъстоятелност на длъжника, наред с остатъка от вземането, тази част бъде приета по смисъла на чл. 693 ТЗ. В тази хипотеза искът по чл. 694, ал.1 ТЗ ще е процесуално допустим за остатъка от вземането, който не се припокрива с предмета на по-рано предявения иск по чл. 422, ал.1 ГПК и за който са осъществени предпоставките по чл. 694, ал.1 ТЗ, а производството по чл. 422, ал.1 ГПК за другата част от вземането ще продължи развитието си при условията на чл. 637, ал.3 ТЗ.

В този случай обаче, на спиране по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, ще подлежи производството по чл.694, ал.1 ТЗ, тъй като неговият изход ще е обусловен от изхода на спора по чл.422, ал.1 ГПК. Връзката на обусловеност в разглеждания случай произтича от обстоятелството, че отхвърлянето на по-рано предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК за част от вземането ще формира сила на пресъдено нещо и по отношение съществуването на остатъка от вземането, предмет на специалния установителен иск по чл. 694, ал.1 ТЗ /в този смисъл са разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС/. Разрешението е приложимо при условие, че двете производства имат за предмет отделни части от едно и също вземане и че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 694, ал.1 ТЗ.

Макар това да е достатъчно за съда да постанови отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за по нанатъшното му разглеждане, при преценка необходимостта от възобновяване на производството спрямо несъстоятелния длъжник по реда на чл.637, ал.3 от ТЗ, следва да се има предвид и следното:

В определение № 864 от 5.12.2013 г. по ч.т.д.№ 4243/2013 г. на ВКС, ТК, Іт.о./ постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК/ и № 365 от 12.06.2014 г. по ч.т.д.№ 790/2014 г., определение № 365 от 12.06.2014 г., по ч.т. д.№ 790/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК/ се приема, че при искове, предявени срещу солидарни длъжници - обикновени другари, какъвто е случаят, е налице възможност исковете да бъдат решени по различен начин между другарите - кредитополучателя и съдлъжника. При тази възможност, изискването за спиране на производството по делото по силата на чл. 637, ал.1 ТЗ за ответника - длъжник в производството по несъстоятелност, не може да бъде приложено за ответниците в исковото производство, спрямо които правилата на несъстоятелността не се отнасят. Спирането на основание чл.637 ТЗ на исковото производство по отношение на един от длъжниците, не обуславя спиране на исковото производство по отношение на останалите солидарни длъжници на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Исковото производство ще бъде прекратено само за ответника спрямо когото е установено вземането на кредитора, но не и по отношение на ответника, за когото кредиторът ще трябва да установи правата си в исковия процес. Приемането на вземането на ищеца - кредитор в производството по несъстоятелност е една възможност той да бъде удовлетворен за вземането си чрез разпределение на масата на несъстоятелността. Включване на вземането в списъка на приетите вземания не е равнозначно обаче на удовлетворяване на кредитора, тъй като вземането може да бъде удовлетворено, но може и имуществото на длъжника не е достатъчно за удовлетворяването му.

Ето защо,  по отношение на О.Т.И., в качеството му съдлъжник по договора за кредит и на обикновен другар в процеса, производството следва да продължи.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение N 2948/06.08.2019 г. по т.д.№521/2018 г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 1704/2018 г. по описа на ВОС, т.о., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                    ЧЛЕНОВЕ