О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер747                              , Град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

                                                       ЧЛЕНОВЕ: М* Х*                                                                              А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдия А.Б*

в.ч.т.дело номер 648/2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.121 вр. чл.274 и следв. ГПК.

         С определение № 3125/07.08.2014 год., ОС – Варна, търговско отделение е прекратил производството по т.д.№ 1198/2014 год. и на основание чл.118, ал.2 ГПК е изпратил делото по подсъдност на СГС при съобразяване на предявения отвод за местна подсъдност на ответника „Е* Л* А*” ЕАД – София, на основание чл.119, ал.3 ГПК.

         Срещу определението на съда във връзка с подсъдността е постъпила частна жалба от „И* Т*Г*” ЕООД – Варна.  В жалбата се излагат твърдения, че местната подсъдност по спора е съобразена със седалището на втория ответник  „А* р*” ООД и е упражнена в съответствие с изборното му право, предвидено в чл. 116 ГПК. Промените във фактическите обстоятелства след подаването на исковата молба не са основание за препращане на делото по арг. от чл. 120 ГПК.  Възражението за местна подсъдност е и преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба по обратния иск в производството по т.д.№ 2553/2012 год. по описа на ВОС.

В частната жалба се посочват и затруднения, произтичащи от евентуално препращане на производството и свързаната с това промяна в номера му. Поддържа се, че променената подсъдност би затруднила хода на висящи паралелни производства, сред които и т.д.№ 2553/2012 год. по описа на ВОС, което е спряно до приключване на спора – предмет на настоящото дело.  Тъй като спорът по т.д.№ 2553/2012 год. е във въззивен стадии на разглеждане пред АС – Варна, преюдициалният спор  също следва да бъде разгледан в района на действие на висшестоящия съд.

Насрещната страна – „Е* А*” ЕАД – София оспорва основателността на частната жалба.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Исковата молба на И* Т* Г* ЕООД е била предявена като иск на главно встъпило лице по реда на чл.225 ГПК в производството по т.д.№ 2553/2012 г. по описа на ВОС с ищец Е* А* ЕАД и ответник АГРО Р* ООД за установяване дължимостта на сумата 157 670.51 евро по реда на чл.422 ГПК, по което жалбоподателят е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника. С влязло в сила определение съдът е отказал конституирането му като главно встъпило трето лице, а по подадената искова молба е образувано отделно дело.

Предявената отрицателна установителна претенция има за предмет недължимостта на вземане на Е* А*ЕАД  с произход запис на заповед от 17.10.2008 год. Искът е насочен срещу Е* А* ЕАД – София  в качеството на поемател и „А* Р*” ООД – Варна в качеството на авалист по ценната книга.

С молба от 27.09.2013 год.  ищецът е уведомил съда, че не поддържа иска си срещу А* Р* ООД като моли „същият да се счита предявен само срещу Е* А* ЕАД”.

С определение № 4359/24.10.2013 год. ВОС е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск, на основание чл. 130 ГПК. С определение № 493/27.06.2014 год., постановено по ч.т.д.№ 1036/2014 год. по описа на ВКС, първо т.о. прекратителното определение е отменено, респ. делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение на съда от 10.07.2014 год. е разпоредено връчване на преписи от исковата молба единствено на ответника  Е* А* ЕАД, респ. в отговора на същия е предявен отвод за местна подсъдност на спора по седалището на ЮЛ в гр.София.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

 Предявената отрицателна установителна претенция е насочена срещу двама ответници със седалище в различни съдебни райони.  В хипотезата на пасивно субективно съединяване ищецът разполага с право на избор при определянето на местно компетентен съд по арг. от чл. 116 ГПК.

Евентуалното десезиране на съда чрез последващо оттегляне на исковата молба срещу единия ответник не съставлява основание, дерогиращо изборната местна подсъдност по чл. 116 ГПК.  Прекратяването на производството срещу ответник, съобразно чието седалище е определена местната подсъдност на спора, представлява последващо настъпило обстоятелство, което не е основание за препращане на делото – чл. 120 ГПК. В този смисъл и определение № 376/31.05.2013 год. на ВКС по ч.т.д.№ 1745/2013 год. по описа на ВКС, първо т.о.

С оглед на изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОТМЕНЯ определение № 3125/07.08.2014 год., ОС – Варна, търговско отделение е прекратил производството по т.д.№ 1198/2014 год. и на основание чл.118, ал.2 ГПК е изпратил делото по подсъдност на СГС при съобразяване на предявения отвод за местна подсъдност на ответника „Е* Л* А*” ЕАД – София, на основание чл.119, ал.3 ГПК.

         Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.