Р Е Ш Е Н И Е № 309

 

Гр.Варна, 27.11. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 648 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-23924/31.07.2015 година от К.К.Г., ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител срещу решение No-591/13.07.2015 година, постановено по т.д.1773  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на К.К.Г. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД за заплащане на сумата за разликата над 6000 лева до предявения размер от 26400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 27.09.2013 година в гр.Варна по ул.”Д-р Пискюлиев”, посока бул.”Вл.Варненчик”, до ОУ „Цар Симеон Първи” по вина на водача на л.а. Мерцедес, с ДК No-СС 1000 СВ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението ме е съобразен с трайната практика на ВКС, както и, че недоказано е приетото от съда съпричиняване. Като се има предвид преценката на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за правилното определяне на размера на обезщетението се налага извода, че са налице основания за оправдано уважаване на претенциите за неимуществени вреди в пълен размер. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД  не е  представила писмен отговор.

В останалата част, с която искът е уважен за сумата от 6000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът излага, че на 27.09.2013 година около 11 часа в гр.Варна по ул.”Д-р Пюскюлиев”, посока бул.”Вл.Варненчик” до ОУ „Цар Симеон първи”, л.а. Мерцедес, рег. No-СС 1000 СВ предизвиква ПТП между него и полицейски автомобил „Опел астра” с рег.No-В 8604 РН. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол No-3240/27.09.2013 година, в който за виновен водач е посочен Валери Тодоров Велинов, управляващ лекия автомобил Мерцедес. По повод ПТП е съставено НП 6661/21.10.2013 година на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Варна, като извършеното деяние е квалифицирано по смисъла на чл.23, ал.1 и му е наложено административно наказание глоба. Същото е потвърдено по НАХД 6551/2013 година на ВРС. В резултат на нарушение правилата за движение по пътищата по непредпазливост Велинов е причинил средни телесни повреди на К.К.г., изразяващи се в травма на нервните коренчета, гръден сегмент на гръбначен стълб и фрактура на IX ребро в ляво, които самостоятелно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето. Вследствие телесните повреди за период от около две седмици ищецът е загубил възможността да се обслужва и придвижва частично без чужда намеса, както и да извършва каквато и да е било работа. В резултат на тези телесни повреди емоционалното му състояние рязко се влошило. Заспива трудно, не се храни добре, няма апетит и вкус. Изпада в стрес всеки път когато покрай него минава кола, трудно се изправя от положение седнал, не може да стои продължително време прав и седнал в неподходяща поза, което наложило да се пенсионира. Не може да извършва движения, натоварващи кръста му, както и при по-продължително придвижване си помага с помощно средство.

Към момента на настъпване на ПТП-то като застрахователно събитие е в сила сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица No-03513000097268, валидна от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година. Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 26 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2013 година до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил, както и че липсват данни, които да установяват безспорно механизма на ПТП-то, тъй като по делото не е приложен влязъл в сила акт, който да установява вината за настъпване на ПТП-то. Оспорва вида и характера на уврежданията и връзката им с конкретното ПТП. Оспорва исковете по размер, като излага, че предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като ищецът е бил без предпазен колан, движил се е с по-висока скорост, при което се е наложило спиране. Оспорва претенцията за лихва за забава от датата на деликта, като твърди, че не е налице уведомяване съгласно чл.224, ал.1 КЗ. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, а и се установява от представената полица /л.123/, че за л.а., управляван от Великов е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД.

От приложеното като доказателство НАХД 6551/13 година по описа на ВРС се установява, че е потвърдено НП 6661/21.10.2013 година на Началника на група, с което на Валери Велинов е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на осн. чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП.

От заключението по назначената СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, както и от обясненията, дадени в с.з. от в.л. се установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил контузия на гръден кош, изразяваща се в травма на нервни коренчета в гръден сегмент на гръбначния стълб и счупване на IX ребро в ляво. По повод на увреждането е бил в болница от 27.09.2013 година до 02.10.2013 година където е проведено консервативно лечение и е изписан без неврологична симптоматика с назначено медикаментозно лечение в дома и е приет за временно нетрудоспособен за период от около 3,5 месеца след получената травма. Рехабилитационният срок за пълно възстановяване след получените травми е около 2-3 месеца, като няма данни за настъпили усложнения в хода на оздравителния процес. Травмата не налага оперативна интервенция, а лечението изисква прилагане на обезболяващи медикаменти в рамките на една седмица, а впоследствие при нужда. Несъмнено поставянето на предпазен колан намалява в значителна степен получаването на травми в областта на гръдния кош. Характера на получените травми води до пълно възстановяване и не налага трудоустрояване. Бъбречното заболяване няма отношение към възстановителния процес след травмата.

От заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на освидетелствуването ищецът е без актуални психични отклонения и актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси. Диагностицират се засягане на личностната сфера и социалното функциониране, като тези психологически маркери са характерни за капсулираните стресови разстройства. Поведението на ищеца е диагностицирано като дълготрайно емоционално състояние –стрес. При интеграцията към дистреса се наблюдават два резултата, като независимо от неприлагането на спесифично лечение резултатът на Г. е благоприятен.

От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че като причина за настъпване на ПТП-то може да се посочи подържаната при придвижването от страна на водача л.а. Мерцедес по-малка дистанция от необходимата.  

От съвкупната преценка на показанията на свидетеля И Г И, без родство със страните, които съдът кредитира като безпристрастни и вътрешно непротиворечиви се установява, че инцидента е възникнал тъй като спряли на пешеходната пътека да дадат път на майка с количка с бебе и тогава усетили удар отзад. Колата била в покой когато настъпил удара. Нямали поставени предпазни колани. След удара получил замайване, завил му се свят от камшичния удар, политнали напред, но не се ударили в предното стъкло. Ищецът охкал, казал, че не може да диша и че не му достига въздух. После го откарали в болницата и бил настанен в неврохирургия. Платното, по което се движели било натоварена автомобилна колона, а движението бавно поради натовареността на пътя. Движели се с не повече от 30 км/час.

От показанията на св.Великов, които съдът кредитира като безпристрастни и убедителни, кореспондиращи с останалите показания се установява, че колите са се движели в колона, имало задръстване, движел се с ниска скорост между 2 и 5 км/час. Точно пред пешеходната пътека полицейския автомобил спрял внезапно, при което не могъл да реагира мигновено и се получил контакт с полицейския автомобил.   

От показанията на свидетеля С А Г, майка на ищеца, които съдът кредитира, независимо от родството, тъй като са вътрешно безпротиворечиви, съвпадат с заключението на в.л. се установява, че в резултат на произшествието ищеца постъпил в болница. След изписването му и свършването на болничните казал, че не става за работа и подал документи за пенсия. След инцидента не може да вдига тежко, при промяна на времето е винаги с болки и пие диклак. Не управлява автомобил, а когато се налага викат чужд човек да ги кара с колата по лекари.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 6 000 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и се установява от представената полица. С оглед влязлото в сила решение до размера от 6000 лева, съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Установено е по делото, че  характера на получените травми води до пълно възстановяване и не се налага трудоустрояване. Процеса на оздравяване е протекъл обичайно, съобразно възрастта на пострадалия и с оглед болестните му изменения в гръбначния стълб. Рехабилитационният срок за пълно възстановяване след получените травми е около 2-3 месеца, няма настъпили усложнения в хода на оздравителния процес. Травмата е с такъв характер, че не се налага оперативна интервенция, лечението е проведено медикаментозно, като в болницата престоя е около седмица и ищецът е изписан без неврологична симптоматика.Установената симптоматика на тревожно разстройство не е довела до сериозни промени в психичното състояние на пострадалия, които са необратими, като резултатът при ищеца е благоприятен.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради факта, че периода на оздравяване е сравнително кратък, периодът на обездвижване е също сравнително кратък, не се е налагала оперативна интервенция. Налице е възстановяване в пълен обем и няма настъпили усложнения.

Наведените оплаквания касаят липсата на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението. Поставянето на предпазен колан на униформен в полицейски автомобил по време на наряд не се извършва, като служителите се подписват, че са запознати с инструкциите на МВР, които ги освобождават от поставяне на колан. 

Съдът намира за доказан факта на съпричиняване, доколкото от свидетелските показания на св. Иванов се установява, че ищецът е бил без предпазен колан. В закона изрично е записано за кои лица е предвидена възможността да управляват МПС без предпазен колан, като ищецът не е от кръга на тези лица. Вътрешните инструкции на МВР могат да обусловят извод за освобождаване от административна отговорност за извършеното нарушение, но не могат да обосноват извод за липса на съпричиняване, тъй като вещото лице е посочило, че наличието на предпазен колан намалява в значителна степен получаването на травми в областта на гръдния кош. Тъй като скоростта на движение на двата автомобила е била малка и сблъсъкът не е бил значителен поставянето на предпазен колан би довело или до намаляване на травматичното увреждане или изобщо до ненастъпване на този вредоносен резултат, което обуславя достатъчно висок процент на съпричиняване, който съдът определя на 40%. Поставянето на предпазен колан би позволило на ищеца да избегне настъпването на вредоносния резултат.

Поради така определения процент съпричиняване искът следва да бъде уважен до размера от 6 000 лева.     

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора К.Г. следва да бъде осъден да заплати на ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” сумата от 856.50 лева, съобразно отхвърлената част.

Размерът на разноските се определя от съда по реда на чл.9, а не по реда на чл.7 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, тъй като въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание, който да осъществява процесуално представителство, а процесуалната защита се свежда само до изготвянето на писмено становище, по съществото си, представляващо отговор на въззивната жалба.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-591/13.07.2015 година, постановено по т.д.1773  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на К.К.Г. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД за заплащане на сумата за разликата над 6000 лева до предявения размер от 26400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 27.09.2013 година в гр.Варна по ул.”Д-р Пискюлиев”, посока бул.”Вл.Варненчик”, до ОУ „Цар Симеон Първи” по вина на водача на л.а. Мерцедес, с ДК No-СС 1000 СВ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ.

ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН-********** ***, No-15 да заплати на ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286 сумата от 856.50 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: