Р Е Ш Е Н И Е

 

195/гр.Варна, 25.07.16 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, търговско отделение  в  публично съдебно  заседание  на  22.06.2016 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

при участието на секретаря Е.Т.

         като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в. т. д.№ 649/2015 год. по описа на ВАС, намира следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „А.П.Мьолер – МЕРСК А/С” /МЕРСК ЛАЙН/ против решение № 504/22.06.2015 год., постановено по т.д.№ 768/2014 год. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от „А.П.Мьолер – Мерск А/С”, действащо под търговското наименование „Мерск Лайн” със седалище и адрес на управление ул. „Еспланаден” №50, гр.Копенхаген 1098, Дания, регистрационен № CVR № 22-75-62-14, чрез адв. Я., срещу „Кръчмаров” ЕООД, ЕИК 148104718 със седалище и адрес на управление гр. Белослав 9178, ул.”Преслав” №11, представлявано от Д Й К, искове за заплащане на сумите, както следва: в размер на 162 000 щ.д., представляваща обезщетение за причинената пълна загуба на превозвания товар по сключения рамков договор за транспортни услуги № BGVAR-1024/01.05.2010 г. и издадена товарителница №001569/24.04.2012 г., в отсечката гр. София до Пристанище Варна - Запад, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.04.2012 г. до 23.04.2014 г. в размер на 2 423,10 щ.д.; в размер на 5 529,12 лв., представляваща обезщетение за заплатените разходи по допълнително сортиране, преопаковане и натоварване на увредения товар на друг камион; в размер на 632 евро, представляваща стойността на заплатената експертиза за огледа и издаване на Аварийния Сертификат на независимата сървейска организация „Булкарго”; в размер на 699,30 лв., представляваща дължимите акцизи и мита за цигарите, взети като проба, както и сумата от 213,62 евро, представляващи разходи за ремонт на увредения контейнер, на основание чл.373 от ТЗ вр. чл.67 от ЗавтП и чл.86 от ЗЗД, при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Позитано” №5, на основание чл.219 от ГПК.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор от насрещната страна „КРЪЧМАРОВ” ЕООД – Белослав и от третото лице – помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

Въведените във въззивната жалба основания за въззивен контрол, ведно с възраженията на въззиваемата страна обуславят извода,че предметът на въззивна проверка обхваща всички елементи от фактическия състав за основателността на предявените искове.  Във въззивното производство не се поддържат единствено възраженията на третото лице – помагач досежно подведомствеността на спора и приложимия материален закон.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I.  От представените по делото доказателства - заверен препис на потвърждение на заявка  № 859882026/20.04.2012 г. се установява, че „Тангра Шипинг енд Трейдинг” ООД е възложило на „Мерск Лайн” извършването на комбиниран превоз на 1 000 мастербокса цигари „Престиж” от  гр. София до Джебел Али Дубай. Сключеният договор е индивидуализиран под № 36459  с изричното посочване, че превозът ще се осъществи при условията, клаузите и разпоредбите на Коносамент  за комбиниран транспорт, публикувани на сайта на Мерсклайн /www.maerskline.com/.

По превозното правоотношение е издаден Коносамент за океански или мултимодален транспорт под № 6549882026 с превозвач Мерск Лайн, изпращач «София БТ” АД и получател на товара «Андалус Ал Шарк Дженерал» ООД със седалище Дубай, ОАЕ.

Страните не спорят, че независимо от визирания в коносамента изпращач, качеството на такъв  има „Тангра Шипинг енд Трейдинг” ООД – Сейнт Винсент и Гренадините, който  е спедитор по превозното правоотношение.  Визирането на различни страни по коносамента няма презумптивно доказателствено значение за субектите и съдържанието на договорната връзка. Последните подлежат на установяване с всички доказателствени средства – арг. чл. 103 КТК. 

Изричната клауза за приложим регламент в заявката, вкл. и употребеното наименование на издадения коносамент, сочат, че превозното правоотношение между изпращача и превозвача е възникнало при условията на комбиниран /мултимодателен/ транспорт - Bill of lading for ocean transport or multimodal transport.

Соченият вид превозно правоотношение е коренно различно от правоотношението, което възниква по т.н. директен коносамент по смисъла на чл. 120 КТК, чието утвърдено търговско наименование е  Through bill of lading.

Международият мултимодален /комбиниран/ транспорт означава превоз на товари чрез най-малко два различни начина на транспорт на основата на мултимодален транспортен договор, от мястото в една държава до мястото на доставка в друга държава, който се осъществява чрез мултимодален транспортен оператор. Съществени характеристики на правоотношението по коносамент за мултимодален  /комбиниран/ транспорт е наличието на един договор, сключен с един мултимодален оператор, който носи единствената и еднолична отговорност за целия превоз, независимо от подизпълнителните, които включва. Директният транспорт, от друга страна е вид превозен договор, в който задължително се посочват местата за претоварване и другите видове превоз, които ще се използват до местоназначението – чл. 120, ал.2 КТК. Превозвачът, който е издал директния коносамент, отговаря солидарно със следващите превозвачи за изпълнението на задълженията по целия превоз до предаването на товара на крайния получател. Всеки от останалите превозвачи отговаря за своята част от превоза солидарно с първия превозвач. Превозвачът, участник в извършването на превоз с директен коносамент, ако заплати обезщетението на получателя, има право да иска от другите превозвачи възстановяване на съответните части от общата превозна цена.

Правоотношението е по двата вида вида договори е коренно различно / в този смисъл и Коментар на КТК, изд. 1982 год./ Основното различие между двата вида превози се свежда до отговорността на превозвача. При мултимодалния превоз възниква едно основно превозно правоотношение  с оператора. Последният е оправомощен да сключва договори с подпревозвачи от свое име и за своя сметка. Последващите превозвачи не встъпват в основното правоотношение и не носят отговорност – солидарна или разделна спрямо възложителя на мултимодалния превоз. Правата и задълженията на подпревозвачите се реализират  единствено в контекста на сключения отделен договор за превоз с мултимодалния оператор. Договорната връзка между последните има самостоятелен и независим характер.

Обратно, при директния превоз възниква едно превозно парвоотношение с превозвача, в което последващите превозвачи встъпват като страна и носят солидарна отговорност.

С оглед на изложеното, съдът приема, че предвидената в чл. 120 КТК регламентация на отговорността на превозвача е неприложима, тъй като основното превозно правоотношение не се осъществява при условията на директен коносамент. Сключеният международен договор между ищеца и третото лице – „Тангра шипинг енд трейдинг” ООД има характеристиката на договор за мултимодален превоз, по който операторът отговаря за всички липси и повреди без възникване на солидарност за превозвачите, които наема. Сочената особеност на договора е изрично подчертана и в ОУ за комбиниран /мултимодален/ превоз от Мерск, към които потвърждението на заявката изрично препраща. Т.н. частични превозвачи не са солидарно задължени към изпращача нито по специалната  хипотеза на чл.120 КТК, нито по общата национално - правна норма на чл. 374 ТЗ.

II. 1.Страните „А.П.Мьолер-Мерск А/С” /оператор/  и „Кръчмаров” ЕООД /превозвач/  са в трайни търговски отношения във връзка с  предоставянето на транспортни услуги в полза на оператора. Отношенията са  регламентирани от рамков договор от 01.05.2010 год., формулиращ детайлно правата, задълженията и отговорностите на страните. Целта на договора е създаването на единен режим на множество юридически отделни и самостоятелни договори за превоз. Рамковият договор се прилага по право за всяка бъдеща транспортна услуга, освен ако действието му не е изрично изключено от страните.

 По делото е приложена инструкция за превоз, издадена по работна поръчка с № 22075960 за възлагане на амтомобилен превоз по дестинацията София /адрес на товарене «София-БТ» АД/– Девня /адрес за вдигане Контейнерен терминар/  на контейнер цигари, обозначен като MSKU 8202343.  Инструкцията за превоз сочи като възложител Мерсклайн /търговско наименование на ищеца/, респ. превозвач – «Кръчмаров» ООД.  Идентични данни за участниците в правоотношението се съдържан в последващо сключеното между Мерск и «Кръчмаров» ООД споразумение – протокол от 24.04.2013 год.

В изпълнение на възложената поръчка, на 24.04.2012 год. превозвачът «Кръчмаров» ООД е издал товарителница с изпращач «Булгартабак» АД – София и получател Пристанище Варна – Запад. Визираните в товарителницата страни по превозния договор не съвпадат с тези по инструкцията за превоз.

Товарителницата е само допълнително доказателствено средство за сключения договор за автомобилен транспорт, но не е условие за неговата действителност .  Тя няма конститутивно действие, а е необходима за яснота в превозните отношения. С оглед на това, правно релевантен относно субектите на превозното правоотношение е действително сключения превозен договор, а не посочените страни по товарителницата. При съвкупната преценка на представените писмени доказателства, съдът приема, че сухопътният превоз в отсечката София – Девня е възложен от Мерск, който действа в правоотношението от свое име и за своя сметка.

Между страните не се спори, че договорът за автомобилен превоз има за предмет товар, който съвпада с този по мултимодалния превоз с превозвач Мерск.  С оглед формулираните изводи в п.I от настоящото решение, „Кръчмаров” ООД има качеството на подпревозвач, който не встъпва в основното мултимодално правоотношение и не е солидарно или лично задължен към неговите субекти. Сключеният договор за превоз между подпревозвача и мултимодалния оператор има самостоятелен характер, поради което правата и задълженията се реализират единствено между участниците в последващото превозно правоотношение. Мултимодалният оператор има качеството на възложител, изпращач и легитимиран получател спрямо подпревозвача, респ. последният отговаря спрямо него за вреди, липси и погиване на товара. Сочената отговорност следва от облигационната връзка между страните и не е обусловена от действителните вещни права върху стоката.  За реализирането на същата  е ирелевантно налице ли е осъществено обезщетяване по мултимодалния превоз. Рапоредбите на чл. 120 КТК, респ. чл. 374 ТЗ въвеждащи правила за солидарна и регресна отговорност са неприложими.

Не налага противното и сключения рамков договор между страните. В разпоредбата на чл.9, отговорността на превозвача е неясно формулирана като такава спрямо „оператора и/или товародателя”.  С оглед липсата на допълнителни уточнения, следва да се приеме, че кредиторът на превозвача се определя според спецификата на конкретното превозно правоотношение, по което страната е подизпълнител. Подпревозвачът отговаря пред товародателя единствено в хипотезата на директен превоз по смисъла на чл. 120 КТК, на автомобилен международен превоз с последователни превозвачи по чл. 34 и следв. от Конвенцията за   договора за международен автомобилен превоз на стоки  и др. В конкретния казус обаче отговорността му е единствено спрямо оператора – възложител. За ангажирането на сочената отговорност е ирелевантно погасени ли са правата на правоимащото лице по главното правоотношение.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е пряко активно материално и процесуално правно легитимиран да претендира предвидените в чл. 67 ЗАП обезщетения от превозвача, свързани с твърдяното пълно погиване на товара.  

2. За пълнота на изложението, следва да се отчете, че активната материално-правна легитимация по спора би била налице дори и да се приеме, че мелтимодалният оператор може да претендира обезщетение за липси на товара само при доказано обезщетяване на правоимащите участници в мултимодалния превоз.

         Хронологията на предприетите от страните процесуални действия и представените писмени докзателства във връзка с осъществено плащане по мутимодателния превоз са както следва:

От писмените доказателства по делото се установява, че получателят по коносамента  «Андалус Ал Шарк Дженерал Трайдинг Лимитид» - Дубай е страна по продажбено правоотношение с купувач «Салам Кадир Фараж енд Ко», Ирак, обективирано във фактура № 14537/24.04.2012 год. с предмет процесните цигари.

Представени са суброгационна форма и възлагателно писмо, удостоверяващи, че купувачът на стоката е получил плащане на сумата от 162 000 щ.д.  – пълно и окончателно обезщетение за погиналия товар с платец «Тангра шипинг енд трейдинг» ООД.

С молба от 28.01.2015 год. ищецът е представил документ, озаглавен «Разписка и освобождаване от отговорност», подписана от «Тангра шипинг енд трейдинг» ООД, с който е удостоверено получаването на сумата от 170 000 щ.д., съставляваща обезщетение за погиналия товар. Документът обективира волеизявлението на съставителя, че освобождава от отговорност оператора «Мерск» и се отказва от бъдещи претенции във връзка с държания транспортен документ.

Представеният документ с неоспорена автентичност има характера на частен  свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за издателя си факти. На посоченото основание, същият се ползва с обвързващото доказателствено значение на разписка, издадена от кредитора. Липсата на изрично визирана дата в документа не прави волеизявлението недействително.

В проведеното о.с.з. насрещните страни са оспорили съдържанието на документа с твърдения, че действително плащане не е извършено. Предприетото оспорване на практика включва твърдения за симулативност на признанието от кредитора.

Първостепенният съд е предприел действия за проверка съдържанието на представената разписка, в изпълнение на които ищецът е представил банково SWIFT потвърждение  за извършен банков превод и извлечение от банковата сметка на третото лице «Тангра шипинг енд трейдинг» ООД, заверено за вярност от тилуляра и страната. С последващо определение съдът е изключил писмените доказателства от доказателствената съвкупност по делото. Пред въззивната инстанция не се твърдят осъществени процесуални нарушения от първостепенния съд и не се  претендира приемане на коментираните доказателства.

 В последното по делото о.с.з. ищецът е представил документ, озаглавен «Потвърждение за плащане» , в който са обективирани удостоверителни изявления на издателя Олга Каван, действаща като мениджър в Ирландския клон на «Сити Банк» за осъществено плащане на сумата от 170 000 щ.д. с наредител «АП Мъолер Мерск А/С» и получател  «Тангра шипинг енд трейдинг» ООД. Удостоверението съдържа възпроизвеждане на получените СУИФТ съобщения във връзка с осъщественото плащане.

В о.с.з. процесуалният представител на третото лице – помагач е оспорил представения документ относно неговата автентичност и съдържание.

С определение от подготвително заседание № 723/30.10.2015 год. АС – Варна е допуснал събирането на нови доказателства с мотиви, подробно изложени от въззивната инстанция. По делото е назначена ССЕ със задача вещото лице да извърши проверка на място в клона на „СИТИБАНК” – София и да даде отговор на въпроса – излъчено ли е нареждане за плащане от разплащателната система на банката  към банката на получателя «Тангра шипинг енд трейдинг» ООД и какви СУИФТ съобщения са свързани с процесното плащане.

С молба от 17.11.2015 год. вещото лице е уведомило съда, че се е свързало с офиса на „Ситибанк” – София и служител, отговорен за СУИФТ съобщенията е потвърдил липсата на налична връзка на клона със системата на банката във Великобритания. Вещото лице е поискало издаването на съдебно удостоверение за снабдяване на нужната информация с адресати на задължението „Ситибанк” АД – клон България и „Ситибанк” АД – Великобритания. Искането е уважено, респ. съдебното удостоверение е издадено на 17.11.2015 год.

С допълнителна молба от 01.12.2015 год. вещото лице е поискало отлагане на делото поради липса на постъпила информация от „Ситибанк”- Великобритания /изискана по електронна поща/ и от „Ситибанк” –България /изискана чрез посещение на място/.

В проведеното о.с.з. на 12.04.2016 год. вещото лице е дало обяснения, че е изготвило заключението си въз основа на писмени доказателства, за които клонът на банката в София е поел ангажимент за вътрешнослужебно снабдяване. Релевантните документи са получени от вещото лице чрез пощенска пратка, ведно с придружително писмо от  подателя „Ситибанк” – България. Производството по делото е отложено по  искане на третото лице – помагач за представяне на писмените доказателства, предоставени от третото задължено лице.

Представена е кореспонденция със задължената банка, в която същата заявява готовност да се свърже със съответното поделение на „Ситибанк”, което е участвало в извършването на разплащането. С последващо писмо банката е изпратила Потвърждение, издадено на 01.12.2015 год.  от  прокуриста от Ситибанк Н.А., клон Лондон с нотариална заверка на подписа и апостил, ведно с приложено към него СУИФТ потвърждение  относно процесното плащане. Потвърждението обективира наредителя на превода, преводната сума, получателят и валъора на дебитиране на сметката на наредителя.  Потвърждението уточнява изрично и че копието от изходящото СУИФТ МТ-103 съобщение е разпечатано на бланка на Ситибанк Юръп Пи Ел Си, Дъблин в качеството му на Отдел по работа с клиенти на банката, който обработва запитванията на клиенти.

Въз основа на коментираните писмени доказателства вещото лице е дало заключение за това, че на 29.10.2014 год. е излъчено нареждане за плащане  в размер на 170 000 щ.д. от банковата сметка на ищеца в разплащателната система на Ситибанк – Лондон към банката на получателя „Тангра шипинг анд трейдинг” ООД в Латвия.

 Наведените от страните възражения против така формирания извод са неоснователни по следните съображения:

-Заключението на вещото лице и начинът на изпълнение на поставената задача съответстват на заданието на съда, обективирано в определение по чл. 267 ГПК.  Експертът е посетил клон на търговска банка, от който е събрал необходимите сведения за осъщественото международно плащане, вкл. и такива, които банката е осигурила по вътрешно служебен път от чуждестранен клон на същия принципал. Осъществяването на справки, изискването, респ. получаването на сведения и книжа, необходими за изпълнение на задачата е право, но и задължение на експерта – чл. 6, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2/29.06.2015 год.  за  вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Задължение на експерта е и изричното посочване на използваните източници в констативно – съобразителната част на заключението, както и представянето им, в случай, че същите не са част от доказателствения материал по делото.

-Заключението на вещото лице е базирано на получени от банката – наредител, респ. предоставени на вещото лице стандартизирани електронни съобщения от международната система за разплащания СУИФТ. Системата СУИФТ поддържа софтуерната обработка на съобщения във връзка с междубанкови плащания и сделки с ценни книжа. Процедурата по предаване на съобщения във връзка с междубанковите плащания предвижда, че когато съобщението е изпратено в мрежата СУИФТ , изпращащата банка получава първо потвърждение за получаване („acknowledgment“), с което се удостоверява, че съобщението  е получено и ще бъде обработено от СУИФТ . Тази формалност отбелязва началния момент на финансовата отговорност на СУИФТ за предаването на съответното съобщение и за осъществяването на операцията в съответствие с това съобщение. След получаването на посоченото потвърждение операцията, упомената в съобщението, става неотменима. От момента, в който банката получател потвърди на системата, че е получила съобщението, СУИФТ престава да носи отговорност за осъществяването на операцията. В същото време СУИФТ изпраща на банката наредител потвърждение за получаването на съобщението.

В този смисъл представените стандартизирани електронни съобщения от системата СУИФТ, надлежно удостоверени от банката на платеца,  съставляват разпечатан на хартиен носител електронен документ, който установява изпълнение на платежна услуга от банката на наредителя във връзка с превода на конкретна сума, датата на дебитиране, бенефициера и получаването й от банката на получателя. Автентичността на обективираната в СУИФТ съобщения платежна операция може да бъде оспорена единствено при твърдения, че не е разрешена от ползвателя или че не е надлежно възпроизведена и предадена. Подобни възражения в настоящото производство не са наведени от въззиваемата страна и нейния помагач. Обратно – участниците в платежната операция не оспорват нейното валидно осъществяване.

            Действително, по делото не са налични данни за посочено основание на платежната транзакция. Трайна е практиката обаче по въпроса, че при възражение, че извършено плащане не е по спорното правоотношение, а по други съществуващи еднородни правоотношения между страните, оспорващата страна следва да установи наличието на такива. От друга страна, вероятността от съществуване на подобни правоотношения, не е достатъчно за целите на доказването / в този смисъл  Решение № 150 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 574/2011 г., IV г. о., ГК/.

         Неоснователно е и възражението на въззиваемата страна за неидентичност между наредителя и ищеца.  Идентичността в субектите са установява посредством пълно съвпадение във фирменото наименование на търговеца. Визираният адрес не е съществен правноиндивидуализиращ признак, доколкото търговецът може да осъществява фактически и правни действия чрез всички свои клонове и представителства.

         Въззиваемите страни акцентират и върху факта, че на лицевата страна на разписката е положена дата от м.02.2014 год., докато твърдяното от ищеца  плащане е осъществено през м.10.2014 год.  Визираната дата на стр.1 от разписката не може да се идентифицира като дата на издаване на документа, тъй като не е част от писменото съдържание на волеизявлението на издателя. Кредиторът не е обозначил положената дата като дата на издаване, поради което доводи от твърдяното разминаване не могат да се черпят.

         Обстоятелството, че мултимодателният оператор е предприел плащане на дължимото обезщетение към правоимащото лице след датата на образуване на делото  е ирелевантно за спорното право по арг. от чл. 235, ал.3 ГПК.

         С оглед заключението на ССЕ, съдът намира, че даденото от третото лице – кредитор признание за престирано обезщетение няма симулативен характер и се ползва с обвързващо доказателствено значение на разписка от кредитора.   За установяване истинността на представената разписка е достатъчно представянето на данни за нареждане на превода и неговото изпълнение от доставчика на платежни услуги на наредителя като «други документи» по смисъла на чл. 194, ал.1 ГПК.  При съвкупното наличие на разписка и на доказателства за изпълнено неотменимо преводно нареждане от банката на платеца, не е необходимо установяване  на пълното приключавне на платежния процес чрез заверяване сметката на получателя по смисъла на националноправната норма на чл. 305 ТЗ.  Отделен е въпроса за приложимостта на чл. 305 ТЗ при безкасови плащания, участници в които са единствено чуждестранни ЮЛ.

 III. Не се спори между страните, че на 24.04.2012 г.  при осъществяване на превоза в отсечката София – Девня възникнал пожар.  Съгласно заключението на назначената по делото  СПТЕ, вкл. и от обясненията на в.л.Г.Димитров, дадени в проведеното на 28.01.2015 г. с.з., огнището на пожара възникнало в  спукалата се дясна гума на предната дясна ос на ремаркето. Спукването на гумата настъпило при външна температура от 24 градуса по Целзии и при условията на повишено триене, тъй като гумите били зимни. Спуканата гума загубила мигновенно налягане и започнала да повишава температурата си поради увеличено съпротивление към асфалта. Шофъорът предприел аварийно спиране на натовареното ремарке, което довело до  неконтролирано повишение на температурата. В момента на спиране, гумата била в състояние на тлеене. В последствие се появил открит пламък и пожарът започнал да се разпространява с висока скорост. Настъпването на пожара е резултат от комплекс от фактори, сред които спукването на гумата, товарът, относително високата температура на околната среда и пътния наклон. Допълнително в о.с.з. експертът е посочил, че използването на зимни гуми съставлява улесняващ пожара фактор. Зимната гума се движи с по-голямо съпротивление спрямо асфалта, респ. има по-висока работна температура.

В допълнение към гореизложеното, от съвкупната преценка на събраните гласни доказателства  и особено от показания на св. Д.Начев, се установява, че след спирането, водачът слязъл от кабината и започнал да се преоблича за смяна на гумата. Със закъснение от няколко минути подходил към спуканата гума, чието тлеене преминало в открит пламък. Усилията за потушаване на пожара се оказали безрезултатни.

         Независимо от уговорките в Рамковия договор, участниците в процесното материално правоотношение са изразили  съгласие за приложение на българското материално право /така искова молба, респ. отговор на исковата молба/.  При това положение, отношенията между страните по превозния договор за причинените вреди по време на превоза се уреждат от правилата на ЗАП. Съгласно чл. 67 ЗАП превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му. На основание чл. 68, ал.1, пр.3 ЗАП превозвачът може да се освободи от отговорност, когато липсата или повредата се дължат на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила). Доказването на посочените обстоятелства е в тежест на превозвача - чл. 68, ал.3 ЗАП.

Установената по делото фактическа обстановка не установява наличието на непреодолима сила по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗАП. Възникналата временна неизправност на превозното средство – спукване на гума съставлява обичайно и предвидимо събитие в транспорта. Обуславящ за настъпване на вредите е  допълнителния комплекс от фактори, които водачът като професионален шофъор е можел, но не е отчел и които са довели до тлеене и последващо възпламеняване на спуканата гума. Водачът на МПС, напълно непрофесионално е игнорирал потенциалната възможност за подпалване на спуканата гума с оглед пътната обстановка, товара и спецификата на превозното средство.  Съобразно събраните гласни доказателства, дим при спиране на движението не е имало, но водачът е можел да констатира повишената температура на гумата, респ. да предприеме бързи, своевременни и незабавни реакции, с които да предотвари ускореното тлеене и последващо възпламеняване.

В допълнение на горното, отговорността за инцидента е призната от превозвача съгласно протокол от 25.04.2013 год.

IV. По иска за присъждане на обезщетение от пълното погиване на товара:

 Претенцията в разглежданата част е обоснована от ищеца с пълна загуба на товара, обусловена от директното и пълно унищожаване на част от цитарите, съчетано с влошаване на качеството и пълна негодност за употреба на останалите. 

По делото са представени доказателства за пълно обгаряне, респ. унищожаване на 4 броя мастербокса цигари – служебна бележка рег.№ 121/25.04.2012 год. на РСПБЗН- Ябланица. Представени са и доказателства, че в контейнера за претоварване след инцидента са отчетени 988 мастърбокса и допълнително 399 картона насипно. С авариен сертификат № 04164/17.05.2012 год. , издаден от „Булкарго” ООД – Варна е констатирано увреждане на останалата стока поради силно занижена приятност и вкус; липса на баланс  във вкусово-ароматичния комплекс  и изменен профил. Заключението е основано на проведени лабораторни изпитвания на оцелялата стока от „Институт по тютюна и тютюневите продукти” – Марково  и Дегустационната комисия при „София-БТ” АД. 

Със заповед №958/08.10.2014г. на директора на Агенция „Митници” гр. София е определена комисия за извършване на контрол на физическото унищожаване на тютюневи изделия /цигари/ в срок до 14.11.2014г., като същите бъдат индивидуализирани съобразно митническите документи. Унищожаването на цигарите се установява от приложените на л.324-330 от делото заверени копия на констативни протоколи № 3302/08.10.2014г., № 3309/09.10.2014г. и № 936/09.10.2014 г. съставени от комисията, определена със заповед №  958/08.10.2014 г.

Ищецът в качеството на правоимащо лице по чл. 74, т.1 ЗАП е предявил рекламация за всички възможни щети на контейнера и стоката на 24.04.2012 год. Представеното писмо изхожда от „Мерск България Лимитед” ЕООД без изрично посочване, че същият действа като представител на „А.П.Мъолер – Мерск А/С”. Соченият пропуск обаче не рефлектира върху действителността и правните последици на рекламационният документ. Представените по делото доказателства ясно сочат, че  в  трайните търговски отношения между страните подателят на рекламацията действа в качеството на агент и представител на оператора / така рамков договор; последващо споразумение – протокол от 24.04.2013 год. и др./ 

Не прави рекламацията невалидна и липсата на представени писмени доказателства по смисъла на чл. 73, ал.2 ЗАП. Документите, посочени в нормативния текст не са свързани с валидността на ракламацията, а се отнасят до  доказване на нейната основателност.

На 08.05.2012 год., т.е. в срока по чл. 74, т.1 ЗАП е подадена рекламация относно претърпяни от рекламанта загуби във връзка с ремонт на контейнера. Писмото обективира и изявление, че превозвачът ще бъде уведомен за размера на щетите по стоката незабавно след индивидуализирането й от собственика на товара.

На 31.05.2012 год. рекламантът е индивидуализирал всички претендирани вреди, вкл. и обезщетение за пълната загуба на товара, основано на инспекция, осъществена от аварийния комисар на собственика на стоката и протокол за изпитване на цигарите, издаден от Института по тютюна и тютюневите изделия – с.Марково. Уведомителното писмо е придружено с документ във връзка с установяване на твърдяните вреди по смисъла на чл. 73, ал.2 ЗАП.

По делото е представено споразумение от 24.04.2013 год. озаглавено „Протокол за уреждане на рекламация по Договор за транспортни услуги”  с изрично посочване, че същият се издава на основание чл. 116, б.”а” ЗЗД. Протоколът обективира означение за сложилите се превозни отношения между страните; увреждавено на товара и неговата стойност – 162 000 щ.д. Споразумението  съдържа още изричното признание на превозвача, че е отговорен за инцидента и  че следва да съдейства на клиента за уреждането на рекламацията „в законоустановените срокове”.

Двустранно подписаният документ има доказателствено значение на признание на рекламацията досежно заплащането на обезщетение за пълна загуба на товара на стойност 162 000 щ.д. Аргумент в полза на изложеното е наименованието на документа, вкл. посоченото правно основание за издаването му – чл.116, б.”а” ЗЗД.   Признанието има пълен характер, доколкото превозвачът не е  огранил изрично волеизявлението си за част от предявената тотална щета. Обстоятелството, че превозвачът не е формулирал изрично задължение да погаси претендираното обезщетение, а само „да съдейства” за уреждането му е ирелевантно за тълкуването на договорното споразумение като признание и като установителен договор, с който кредиторът и длъжникът са приели в отношенията си съществуването, произхода и размера на конкретно задължение.  В установителната си част протоколът има доказателственото значение на двустранно подписан частен свидетелстващ документ, който произвежда обвързващо материалноправно облигационно действие между страните – правоустановително, декларативно и регулиращо. Присъща последица на всеки установителен договор е изключването на възможността да се оспорва предхождащото го правно положение. Одобряването на рекламацията има неотменяем характер, респ. волеизявленията на задълженото лице може да бъде атакувано единствено по реда на чл. 26 и следв. ЗЗД, каквито възражения в производството не са наведени.

Неоснователни са възраженията на третото –лице помагач, основани на липсата на дадено от застрахователя съгласие за сключване на протокола, респ. за неговата непротивопоставимост по смисъла на чл. 228 КЗ. Споразумението е сключено от участниците в материалното правоотношение, поради което валидно ги обвързва. Възражението е релевантно единствено във вътрешните отношения между превозвача и неговия застраховател, които не са предмет на настоящото производство.

С оглед представените рекламационни документи, вкл. и протокол за одобряване на рекламацията, съдът приема, че предявената претенция не е погасена по давност. Предявяването на рекламация спира давностните срокове /чл.77, ал.1 ЗАП/, а признанието на вземането прекъсва погасителната давност /чл.116, б.»а» ЗЗД/.

Наличието на пълно погиване на товара, обусловен от фактическото изгаряне на част от цигарите, респ. загубата на свойства и качество за останалите, следва да се счита за установен между страните с факта на подписване на протокола от  24.04.2014 год. Същият обективира и стойността на увредения товар – 162 000 щ.д., съответстващ на фактурираната и митническа му стойност. Предявеният иск е основателен в разглежданата част поради доказаност на предпоставките, визирани в чл. 67 ЗАП. Претендираното обезщетение не надхвърля законодателния лимит в чл. 71, ал.3 ЗАП вр. пар.1, т.23 ЗР на ЗАП, изчислен служебно от съда според бруто теглото на товара, описан в митническата декларация и пакинг листата /15 тона/ и  текущия курс на конвентиране на SDR /специално право на тираж на МВФ/. Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД, против която не са наведени самостоятелни възражения от въззиваемата страна и нейния помагач.

 V. По иска за възмездяване на вредите от увреждане на контейнера и други разноски във връзка с опазването, съхранението и прегледа на стоката:

Претендираните вреди в разглежданата част съставляват:  5529,12 лв. - разходи по извършеното пренареждане, сортиране, преопаковане и пренатоварване на стоката;  632 евро – възнаграждение за осъществяване на частна експертиза за сколичеството и степента на увреждане на товара, представляваща стойността на извършената експертиза и издаване на авариен сертификат; 524,30 лв., представляващи заплатен акциз за взетите като проба цигари, за които е издаден акцизен данъчен документ № 5000018494/26.04.2012 г.; сумата от 175 лв., представляващи заплатено ДДС на цигари за контролни проби, за които е издаден протокол по чл.117 №0000002487/26.04.2012 г. ; 213,62 евро, представляващи разходи за ремонт на увредения контейнер.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 71, ал.3 ЗАП отговорността на превозвача при погиване на стоката е ограничена единствено до обезщетение, основано на стойността на товара. Превозвачът дължи още връщане на навлото и другите разноски по превоза. Други обезщетения превозвачът не дължи.

С оглед така лимитираната отговорност, превозвачът не дължи възмездяване за вредите, свързани с последващото съхранение на товара /разходи за пренареждане, сортиране, преопаковане и претоварване/, вкл. разноски, сторени от правоимащите лица за установяване на вредите и техния размер /разходи за възлагане на експертиза, акциз и данък за взетата проба/.

Независимо от изричните указания до ищеца, свързани с разпределението на доказателствената тежест, страната не е ангажирала доказателства досежно увреждането на контейнера и разноските по неговата поправка.

При съвкупната преценка на гореизложеното, претенциите в разглежданата част са неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде частично потвърдено в отхвърлителната част, макар и по съображения, различни от изложените.

VI.Разноски: Формулираните от АС – Варна изводи досежно частична основателност на предявените претенции обуславят необходимостта от преизчисление на отговорността за съдебни разноски:

  1. За ищеца: Разноските за ищеца в първа инстанция възлизат на общо 13 196 лева,  от които държавната такса и адвокатския хонорар са заплатени за сметка на трето за спора лице – застрахователя „Британия Стийм шип Иншурънс Асосиейшън” /Хонг Конг/ ООД. Възмездяване за разноски в гржданския процес са осъществява единствено ако същите са заплатени от страната, но не и за сметка на трети за спора лица – арг. чл. 78, ал.1 ГПК. Не са представени доказателства за наличието на мандатни отношения на ищеца с третото лице. По изложените причини, въззивният съд приема, че величината на сторените разноски при първоинсанционното разглеждане на спора възлиза на 10 лева – заплащане на съдебни удостоверения.

Пред въззивната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК за сторени разноски в размер на общо 12 607, 60 лева, състоящи се от заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар. Договорът за правна защита, съдържащ уговорки за величината на адвокатския хонорар е подписан от законния представител на „Фиделитас” ООД. Представени са доказателства, че държавната такса и адвокатския хонорар са заплатени от „Фиделитас” ЕООД въз основа на мандат /договор за поръчка/, потвърден с  представеното на л. 89 адвокатско пълномощно – потвърждение от ищеца и молба на „Фиделитас” ЕООД. Представеното пълномощно от ищеца обективира и изрично потвърждение на осъществените действия на пълномощника по договаряне на възнаграждението, поради което се ползва с правните последици на чл. 42, ал.2, изр. 1 ЗЗД.   Доколкото по делото са представени доказателства за договаряне и внасяне на разноските от  третото лице от името и за сметка на ищеца, съдът намира, че същите подлежат на присъждане по реда на чл. 78, ал.1 ГПК.

Общата величина на доказаните в производството разноски за ищеца,  съразмерни на приетата за основателна претенция, възлиза на 12 023, 83 лева.

2. За ответника: Ответникът «Кръчмаров» ЕООД е представил доказателства за сторени разноски пр двуинстанционното разглеждане на спора общо в размер на 8050 лева. Заплатеният адвокатски хонорар за първа инстанция е оспорен като прекомерен,  но възражението с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК е оставено без уважение от първостепенния съд. Ищецът не е депозирал молба с правно основание чл. 248 ГПК. Общата величина на дължимите разноски в полза на ответника, съразмерни на отхвърлената претенция, възлизат на 378, 82 лева.

По компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 11 644,18лева. Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 504/22.06.2015 год., постановено по т.д.№ 768/2014 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която са отхвърлени предявените от „А.П.Мьолер – Мерск А/С”, действащо под търговското наименование „Мерск Лайн” със седалище и адрес на управление ул. „Еспланаден” №50, гр.Копенхаген 1098, Дания, регистрационен № CVR № 22-75-62-14, чрез адв. Я., срещу „Кръчмаров” ЕООД, ЕИК 148104718 със седалище и адрес на управление гр. Белослав 9178, ул.”Преслав” №11, представлявано от Д Й К, искове за заплащане на сумата от  162 000 щ.д., представляваща обезщетение за причинената пълна загуба на превозвания товар по сключения рамков договор за транспортни услуги № BGVAR-1024/01.05.2010 г. и издадена товарителница №001569/24.04.2012г., в отсечката гр. София до Пристанище Варна - Запад, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.04.2012г. до 23.04.2014г. в размер на 2 423,10 щ.д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  „Кръчмаров” ЕООД, ЕИК 148104718 със седалище и адрес на управление гр. Белослав 9178, ул.”Преслав” №11, представлявано от Д Й К  ДА ЗАПЛАТИ на „А.П.Мьолер – Мерск А/С”, действащо под търговското наименование „Мерск Лайн” със седалище и адрес на управление ул. „Еспланаден” №50, гр.Копенхаген 1098, Дания, регистрационен № CVR № 22-75-62-14, чрез адв. Я. сумата от  162 000 щ.д., представляваща обезщетение за причинената пълна загуба на превозвания товар по сключения рамков договор за транспортни услуги № BGVAR-1024/01.05.2010 г. и издадена товарителница №001569/24.04.2012г., в отсечката гр. София до Пристанище Варна - Запад, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.04.2012г. до 23.04.2014г. в размер на 2 423,10 щ.д., на основание чл. 67 ЗАП и чл. 86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Кръчмаров” ЕООД, ЕИК 148104718 със седалище и адрес на управление гр. Белослав 9178, ул.”Преслав” №11, представлявано от Д Й К  ДА ЗАПЛАТИ на „А.П.Мьолер – Мерск А/С”, действащо под търговското наименование „Мерск Лайн” със седалище и адрес на управление ул. „Еспланаден” №50, гр.Копенхаген 1098, Дания, регистрационен № CVR № 22-75-62-14, чрез адв. Я. сумата от  11 644,18лева – разноски при двуинстанционното разглеждане на спора, определени по компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: