ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…736……….…./…18.11...2016 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело № 649/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” АД – гр. Варна, чрез изпълнителния директор С.Д.И. против определение254 от 04.10.2016 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 53/2015 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на разпореждане № 205 от 18.08.2016 г., с което е указано на синдика на „АСТРО ТРЕЙД” ООД /в несъстоятелност/ да предаде на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, заложените в негова полза движими вещи, съгласно Договор за особен залог с първоначално вписване в ЦРОЗ № 2008111000770.

В частната жалба се инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се твърдения за отсъствие на вписано пристъпване към изпълнение на особения залог преди датата на откриване на производството по несъстоятелността. Излагат се съображения за намаляване на стойността на заложените вещи при отделно изпълнение върху тях. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е недопустима поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ, постановените от съда по несъстоятелността актове подлежат на обжалване пред апелативния съд по реда на ГПК. С посочената разпоредба се препраща към общия процесуален закон. В настоящия случай се обжалва определение, като за него приложение намира глава двадесет и първа „Обжалване на определения” на ГПК. Същото не подлежи на въззивен контрол, защото не прегражда по – нататъшното развитие на производството по несъстоятелността и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона. Съдът при постановяване на настоящия съдебен акт съобрази също, че произнасянето по въпроса за предаването на заложените вещи не попада в компетенциите на съда по несъстоятелността. Актовете във връзка с индивидуалното принудително изпълнение не подлежат на контрол от съда по несъстоятелността или на инстанционен такъв, посредством частна жалба пред апелативен съд.

Настоящият съдебен състав, намира, че е налице сходство, което да обуслови приложение по аналогия на даденото от касационната инстанция разрешение относно въпроса за обжалваемостта на актовете, постановени на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ. В съдебната практика е прието, че определението, с което е отказано по реда на чл. 638, ал. 3 от ТЗ, продължаване на производството по индивидуалното изпълнение в полза на кредитор на масата на несъстоятелността нито прегражда, нито за него е изрично предвидена възможност за обжалване, поради което същото не подлежи на обжалване /определение № 520 от 20.10.2016 г. по ч . т. д. № 1736/2016 г., ТК на ВКС, определение № 338 от 24.04.2014 г. по ч. т. д. № 945/2014 г., ТК на ВКС, определение № 413 от 10.10.2016 г. по ч. т. д. № 1844/2016 г., ТК на ВКС и определение № 456 от 13.07.2016 г. по ч. в. т. д. № 424/2016 г. на ВАпС/.

Съдът съобрази също, че специалните норми, съдържащи се в ТЗ, относно обжалваемостта на актовете в производството по несъстоятелност, изключващи субсидиарното приложение на ГПК, се свеждат единствено до: ограничаване на възможността за двуинстанционен контрол само до поставените решения в производството по несъстоятелност и на определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване; специфика относно началния момент, от който тече срокът за обжалване и продължителността на този срок по отношение на част от съдебните актове в несъстоятелността; възможността трети, неучаствали в първоинстанционното производство лица, да обжалват решенията по чл. 630 и чл. 632 от ТЗ; специфичен кръг на лицата, които са легитимирани да обжалват определени актове в производството по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ не предвижда обжалваемост на всеки акт, постановен от съда по несъстоятелността. Това е видно и от подхода на законодателя да посочи в ТЗ изрично за обжалваеми конкретни, специфични за производството по несъстоятелност, определения, които като такива попадат в кръга на актовете, подлежащи на инстанционен контрол по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК /Определение № 726/20.11.2012 г. по ч. т. д. № 666/2012 г., I т. о., ТК на ВКС/.

Предвид гореизложеното, частната жалба е недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба вх. № 3950/31.10.2016 г. на „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” АД – гр. Варна, срещу определение № 254 от 04.10.2016 г., постановено по т. д. № 53/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. т. д. № 649/2016 г. на Варненския апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.