РЕШЕНИЕ

   № 9

               гр.Варна, 07.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 10.12.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

   ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                        РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.Петров

в.т.дело № 65 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Марина Блек Сий Ривиера” ООД – гр.Варна /в открито производство по несъстоятелност/ е обжалвало решението на Окръжен съд - Варна по т.д.№2118/2010  г., с което е уважен искът на „Банка Пиреос България” АД – гр.София по чл.694 – ТЗ за съществуване на негово неприето вземане спрямо длъжника в размер общо на сумата 687369.45 лв, както и в частта за разноските по делото, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбата му,  като излага съображения за това в писмена защита.

Ответницата по жалбата – „Банка Пиреос България” АД – гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението и присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като излага съображения за това в писмена защита.

Синдикът на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД – гр.Варна /в открито производство по несъстоятелност/ предоставя решението на съда.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

И във въззивното производство не се установи ефективно плащане от личната сметка на управителя на дружеството - Д.Д., с което да е погасен за сметка на длъжника - ответник процесния банков кредит. Ако такова съществуваше, следваше длъжникът да разполага или с банков документ за извършено в негова полза плащане – платежно нареждане, или с издаден от банката за негова сметка мемориален ордер – за изтеглени суми от сметката на управителя Д.Д. при условията на директен дебит,  а с такива  ответникът не разполага. Изслушаната пред въззивната инстанция нова ССЕ потвърждава изводите на единичната и тройната ССЕ, изслушани от първоинстанционния съд, че няма ефективно плащане на сумата 1 910 258.95 евро от личната сметка на Д.Д. на 04.01.2010 г. Вещото лице и в двете си заключения и при обясненията си в с.з. изрично заявява, че след последното ефективно плащане на същата дата на сумата от 3 евроцента /0.03 евро/, няма авоари по сметката, позволяващи извършването на твърдяното плащане и няма мемориален ордер, доказващ такова плащане в полза на банката. Касае се за виртуални счетоводни записвания на закриване на една партида с код 388 и откриване вместо нея на друга партида с код 766 във връзка с предоговаряне условията на кредит №1546/2007 г., като закриването на първата партида не е в резултат на погасяване на кредита, нито откриването на новата партида е в резултат на ново усвояване на средства по нея. Записите по партидите отразяват промени в кредитното правотношение и едновременно симулирано дебитиране и кредитиране на сметката по кредита, а не непременно платежни операции. Приетите по делото извлечения от партиди не са извлечения от банковата платежна сметка на длъжника, а от счетоводната програма на „Банка Пиреос България” АД, и не отразяват единствено платежни операции. Касае се за вътрешно служебни технически записвания на банката, които не са доказателство за погасяване на кредита. В самото извлечение по партида с код 388 /л.694, т.ІІІ/ е налице забележка, че операциите от 04.01.2010 г. не представляват ефективно погасяване на средства, а по партида с код 766 /л.107, т.І/ - че операцията от 04.01.2010 г. не представлява ефективно отпускане на средства, като и в двете извлечения е посочено, че е извършено преоткриване /преоформяне/ на договор за инвестиционен кредит №1546/2007 г. в счетоводната програма на банката. Последното се потвърждава и от приетото удостоверение от 27.09.2012 г. на БНБ - София - л.44 от въззивното дело. Преоформянето има характер на новиране на дълга по кредита, в случая, установено от заключението на вещото лице - по отношение на падежа, лимита /максималния размер/ на кредита и лихвения процент, като дългът за главницата остава, а не се погасява. Не е налице рефинансиране на кредит, което според в.л.К. представлява погасяване на кредит в една банка с получен кредит от друга банка, в който смисъл са и обясненията на в.л. С. от името на тройната ССЕ в с.з. от 20.09.2012 г. /л.705, т.ІІІ/, докато в случая дългът е преоформен /предоговорен, подновен, новиран/ при една и съща банка и няма постъпили средства от друга банка за погасяване на кредита /пак в.л. С. на л.705, т.ІІІ/. Увеличаване на максималния размер на кредита, както и на падежа му, води до предоговаряне на кредита, а не до рефинансиране на същия. Заключението на тройната ССЕ пред първата инстанция в последния смисъл противоречи на изразеното с него категорично становище за липса на реално усвоени средства и погасяване на суми, т.е. че няма рефинансиране на кредита. Така че с приетото наличие на рефинансиране вещите лица очевидно погрешно разбират друго - дофинансиране на кредита.

Разсрочването на дълга за нов период от време с нов погасителен план е в полза на длъжника, тъй като не се стига до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Така че обективно няма в този случай договаряне във вреда на представлявания. Няма поначало доказано субективно намерение за увреждане у представителя и третото лице – банката. Ако представляващият Д.Д. е договарял в нарушение на взети от ОС на дружеството решения или в свой интерес, като е накърнил интересите на дружеството и му е причинил вреди, съществува друг ред за търсене на отговорност от него – с иск по чл.145 – ТЗ. Тази евентуална негова отговорност не се отразява на основателността на иска за установяване съществуването на вземанията на банката – ищец спрямо длъжника в размер общо на 687369.45 лв по договор за инвестиционен кредит №1546/2007 г., анекс А1-1546/2008 от 01.10.2008 г. и анекс А3-1546/2009 от 23.10.2009 г., както следва: 651061.58 – главница, 31096.40 лв – възнаградителна лихва за периода – 27.08.2009 г. – 23.03.2010 г., 5211.47 лв - възнаградителна лихва за периода – 23.03.2010 г. – 23.04.2010 г.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал с решението си и ОС - Варна, предвид което същото следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 – ГПК.

Съобразно изхода на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда по справедливост в размер на 2000 лв, предвид вече присъдено такова с първоинстанционното решение в значителен размер /14197.39 лв/ и утвърдилата се съдебна практика за присъждане при дела по несъстоятелност на умерени адвокатски хонорари, които няма да доведат до изчерпване на масата на несъстоятелността във вреда на останалите кредитори.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1467/19.10.2012 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2118/2010 г. изцяло.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД – гр.Варна /в открито производство по несъстоятелност/ ЕИК 103958265, да заплати на „Банка Пиреос България” АД – гр.София, ЕИК 831633691, сумата 2000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.