Р Е Ш Е Н И Е

 

№  92

 

Гр.Варна, 06.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 65 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД гр. Варна обжалва решение № 1137 от 02.12.2014 г., постановено по т.д.№ 1357/2014 г. по описа на ВОС, с което е осъдено да заплати на ЕНЕРДЖИ ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД гр. София сумата 37 310.89 лв., представляваща дължима цена за продадена ел. енергия по фактура № 000019/30.04.2013 г., поради отмяна на решение Ц-33/14.09.12 г. на ДКЕВР, на основание чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 3 142.43 лв. – съдебно деловодни разноски.

Развива доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, редовна е и подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе по нея, съдът съобрази следното:

В исковата молба се излага, че ЕНЕРДЖИ ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД притежава фотоволтаична централа, произведената ел.енергия от която се продава на ЕРП ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД по Договор за изкупуване на ел.енергия № 202/17.04.2012 г. относно 5 040 бр. поликристални модули. Производството се осъществява чрез соларни панели, присъединени към електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД, съгласно договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия № 3156-2009-П-ГО10-76-19.03.2011 г. от 30.03.2011 г.

С решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена ел. енергия. Ответникът не е заплатил на ищеца част от дължимата цена по фактура № 19/30.04.2013 г. на стойност 95 670.97 лв., а именно сумата 37 310.89 лв., като неоснователно е поставил като условие за частично плащане подписване на „Протокол за прихващане на насрещни задължения” с участието на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД, което не е страна в правоотношението по продажба.

Решението на ДКЕВР за определяне на временната цена за достъп е отменено от съда, като последиците от отмяната се приравняват на пълна липса на определена цена за достъп, съответно на дължимостта й от ищеца, и има действие спрямо всички.

Това води до липса на погасителен ефект на протокола за прихващане на взаимни задължения № 2/16.05.2013 г., поради нищожност на цесията между ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД и ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, която влече нищожност и на изразените признания, съгласия и декларации във връзка с несъществуващото прехвърлено вземане.

Следователно, за да обоснове претенцията си за реално изпълнение, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ, ищецът се позовава на нищожност на съглашението за прихващане от 16.05.2013 г., с който е било извършено погасяване на вземането му по фактура № 19/30.04.2013 г. в размер на 37 310.89 лв.

В допълнителната искова молба се излагат и следните пороци на протокола за прихващане – че е подписан при крайна нужда и при явно неизгодни условия, както и при злоупотреба с господстващо положение. Изрично се поддържа становището за нищожност на отразеното в т.8 от протокола изявление за прихващане на взаимни задължения, нищожност на отразените в т.т. 5, 7 и 9 признания и съгласия относно съществуването на вземането и разпореждането с него и отразените в т.т. 6 и 10 декларации за признаване на ответника на качеството кредитор и погасителния ефект на протокола.

Паралелно с доводите за нищожност, с допълнителната искова молба се въвеждат и доводи, че след отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. следва да се възстанови правното състояние отпреди приемането му, т.к. отмяната съгласно чл.298 ал.2 АПК притежава ретроактивно действие. Следователно задължението на ищеца да заплати в полза на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД цена за достъп е отпаднало с обратна сила. Предвид това, са отпаднали и последиците от прехвърлянето на вземането в полза на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, с което е било извършено прихващане между насрещни задължения на ищеца и ответника. Като краен резултат, сумата, за която е било извършено прихващането, като част от цената по фактура № 000019/30.04.2013 г., се дължи от ответника.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира исковата претенция за неоснователна, по следните съображения:

На 16.05.2013 г. е подписан Протокол за прихващане на насрещни задължения № 2 между и ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД и ЕНЕРДЖИ ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД. Според съдържанието му,  ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД дължи на ЕНЕРДЖИ ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД сумата 95 670.97 лв. по фактура 19/30.04.13 г. за закупена ел. енергия, а последният дължи на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД сумата 37 310.89 лв. по фактура № ФП0001102693/07.05.2013 г. – цена на достъп на производител до електроразпределителната мрежа, определена съгласно решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД прехвърля вземането си по тази фактура на ответника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, за което ищецът се счита уведомен. Ответникът придобива качеството на кредитор против ищеца за сумата 37 310.89 лв. и я прихваща срещу част от задължението си по фактура 19/30.04.2013 г., при което насрещните задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях.

Прехвърлянето на вземания като съглашение не е недействително /нищожно/, ако вземането не съществува, респективно не влече нищожност на прихващането с подобно вземане. В случая изявленията на страните са били изцяло съобразени със закона и действащите към този момент регулации относно дължимостта и размера на цената за достъп, доколкото правото на ползване на електроразпределителната мрежа е уредено в ЗЕ като възмездно по цени, включително и временни, определени от ДКЕВР. Решенията на ДКЕВР са задължителни за адресатите им и без да са влезли в законна сила – арг. от чл.13 ал.7 ЗЕ.

Отмяната на решение № Ц-33 на ДКЕВР има конститутивно, а не установително действие, поради което представлява новонастъпил факт от значение за вече уредени отношения между частно-правни субекти по повод достъпа по § 1 т.15 от ДР на ЗЕ. Новонастъпилите факти, дори да са правопогасяващи, не се отразяват на валидността на сделките /в смисъл на липса на основание/. Действителността на договорите се преценява към момента на сключването им. Следователно обективираните в протокола от 16.05.2013 г. правни сделки не са нищожни, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.

Неоснователни са и възраженията, обуславящи унищожаемост на споразумението от 16.05.2013 г., т.к. сочените основания не са приложими между търговци – чл.297 ТЗ.

По въпроса, дали отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. сама по себе си води до отпадане на погасителния ефект на прихващането с прехвърленото в полза на ответника вземане за временна цена за достъп, съдът намира следното:

Когато е налице хипотезата на определяне на временни цени по чл.32 ал.4 ЗЕ, ДКЕВР взема решение за подходящите компенсаторни мерки в случай, че временните цени се отклоняват от окончателните. Решенията на комисията, макар представляващи административни актове /индивидуални и общи/, подлежат на незабавно изпълнение и не подлежат на спиране при оспорването им. По този начин на решенията на ДКЕВР са придадени качества, в частност действие, характерно за нормативен акт.

С решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР са определени окончателни цени за достъп, а с решение № КМ-1 от същата дата комисията е приела съответни компенсаторни мерки за преодоляване на последиците от причиненото неоснователно обогатяване в резултат на разликата в цените. Решенията са взети след отмяната на решение Ц-33 и този факт е съобразен. Т.к. механизмът за компенсация е предвиден в специалния закон, общите правила на чл.55 ЗЗД, на които ищецът в допълнение се опитва да се позове, не са приложими. Тристранното споразумение по протокола от 16.05.2013 г. е породило погасителния си ефект, а ищецът придобива ново вземане по реда, чрез средствата и срещу пасивно-легитимирано лице по регламента на решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР.

По изложените съображения, предявеният иск се преценява като неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изводите на двете инстанции по съществото на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 1137/02.12.2014 г. по т.д.№ 1357/14 г. по описа на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕНЕРДЖИ ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД гр.София против ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД гр.Варна за заплащане на сумата 37 310.89 лв., представляваща дължима цена за продадена ел. енергия по фактура № 000019/30.04.2013 г., на основание чл.327 ТЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: