Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

89 /гр. Варна, 11.04.2016 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№65/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М.Е.Д. *** против решение №132/28.10.2015 г. по т.д. №538/2014 г. по описа на ШОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) срещу ЗАД „Армеец” със седалище гр.София, за обезщетяване на вреди причинени от ПТП настъпило на 18.09.2009 г., при което въззивникът е бил прегазен от лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №СА1201НВ, който не бил изведен от движение и оставен без надзор от водача Й.Ж.Г., ЕГН-**********, по отношение на който автомобил се претендира да е имало сключена със застрахователното дружество договор за застраховка „гражданска отговорност” по полица №100107 с валидност от 12.08.2009 г. до 11.08.2010 г., които щети представляват разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на  ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака, за сумата от 50 000 лева неимуществени вреди и 3 048.53 лв. – имуществени вреди, ведно с претендираните мораторни лихви, както следва: върху неимуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.04.2014 г. и върху имуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.09.2014 г., както и евентуалните искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за същите суми, предевени срещу деликвента Й.Ж.Г. ***.

В жалбата се излага, че са налице  всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като към датата на настъпване на настъпване на произшествието е бил на налице действащ договор за застраховка гражданска отговорност на виновния водач и всички увреждания на здравето на въззивника са резултат от получените при произшествието травми. Моли съда да отмени решението и постанови осъди застрахователя, а в условията на евентуалност деликвента, да заплатят претендираните обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Подадени са писмени отговори от насрещните страни ЗАД „Армеец”, със седалище гр.София и Й.Ж.Г. ***, в които е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ШОС е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), от М.Е.Д. *** против ЗАД „Армеец” със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени  неимуществени вреди причинени от ПТП настъпило на 18.09.2009 г., при ищецът е бил прегазен от лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №СА1201НВ, който не бил изведен от движение и оставен без надзор от водача Й.Ж.Г., по отношение на който автомобил се претендира да е имало сключена със застрахователното дружество договор за застраховка „гражданска отговорност” по полица №100107 с валидност от 12.08.2009 г. до 11.08.2010 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 18.09.2009 г. до датата на подаване на исковата молба -  17.09.2014 г., както и сумата от 3 048.53 лв., претендирана като обезщетение за  имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите за възстановяване на получените при произшествието травми,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът излага, че на 18.09.2009 г. е бил блъснат от оставеният без надзор автомобил марка Хонда, модел „Си ар – ви” с ДК №СА 1201 НВ. Ищецът твърди, че е възприел движещия се на заден ход към него автомобил, който бил с отворена врата и без водач, като с оглед ниската скорост на движение се е опитал да влезе в колата през оставената отворена врата и да овладее автомобила, но не е успял, при което е бил прегазен. Твърди, че водач на МПС-то е била Й.Ж.Г., която в нарушение на чл.96 от ЗДвП, не е взела мерки автомобила да не се приведе в движение. Излага, че в резултат на произшествието е загубил съзнание и е получил разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на  ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака. Според ищеца, тези травми са довели до скъсяване на левия крак с 3 см., костни калуси и деформация на костите, патологично деформирана лява пета, забавена и болезнена походка на левия крак, увреждане на двигателния нерв на левия крак, частична табиална и перонеална пареза в ляво, увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия, гонартрози, долните четири предни зъби останали без чувствителност, затруднена способност за хранене поради липсата на двата предни зъба.

Ответникът ЗАД „Армеец” е подал писмен отговор, в който е направил възражение за погасяване на претнциите по давност. Оспорил е и наличието на  валидно застрахователно отношение във връзка с процесния автомобил, възразявайки, че договорът не е влязъл в сила, поради неплащане на застрахователна вноска. Излага, че вината за настъпването на ПТП е изцяло на ищеца, който неправилно се е опитал да влезе в автомобила по време на неговото движение, като евентуално прави възражение за съпричиняване.

В допълнителната искова молба от 05.01.2015 г., ищецът е предявил евентуални искове за заплащане на същите суми против прекият причинител на вредата – Й.Ж.Г., които са били приети за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд, като обратни искове.

Въпреки, че предявените от пострадалия искове срещу прекия причинител на вредата, нямат характер на обратни искове по смисъла на чл.219, ал.3 от ГПК, доколкото спрямо деликвента не се упражнява регресно право, съдът намира, че при наличието на извършената размяна на книжа между страните, предприетото от ищеца и допуснато от съда последващо обективно съединяване на искове, не е довело до съществен порок на решението, обуслявящ неговата недопустимост.

Ответникът по евентуалните искове Й.Ж.Г. *** е подала писмен отговор, в който е направила възражение за погасяване на претенциите  по давност. Направено е възражение за съпричиняване.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

С определение от 12.05.2015 г. (том III, стр.709), първоинстанционният съд е указал на ищеца да конкретизира претендираното обезщетение за забава върху претенцията за неимуществени вреди. Във връзка с дадените указания, с молба от 02.06.2015 г., ищецът е посочил, че претендира лихва за забава за периода 16.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

Началният период на претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди е датата на подаване на исковата молба.

Независимо от извършените уточнения, с обжалваното решение, съдът е отхвърлил претенциите за заплащане на мораторни лихви, както следва: върху неимуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.04.2014 г. и върху имуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.09.2014 г.

Съдът намира, че решението в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 18.09.2009 г. до 17.04.2011 г., както и за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода 18.09.2009 г. до 16.09.2014 г., следва да бъде обезсилено, като постановено свръх петитум.

Основният спор между страните по главните искове е дали между застрахователя и делинквента не е възникнало действително правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” поради незаплащането на застрахователна премия – арг. чл.187 от КЗ (отм.).                                    Между страните не се спори, а и от представения Протокол за ПТП N 1207577/18.09.2009 г. се установява, че процесното застрахователно събитие е настъпило на 18.09.2009 г.                                                                                                          Съобразно разпоредбата на чл.261 от КЗ (отм.), наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Застрахователната полица е бланка под отчет с поредна номерация, която се отпечатва по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа.                                                    От договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №0000100107/28.07.2009 г., се установява, че въззиваемото дружество ЗАД „Армеец” със седалище гр.София, действащо чрез „ОББ застрахователен брокер” АД, се е задължило да обезпечава гражданската отговорност на автомобилистите по смисъла на § 1, т.35 от ДР на КЗ (отм.) - собственика, ползвателя, държателя или водача на лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. № СА 1201 НВ, с уговорено застрахователно покритие за периода от 12.08.2009 г. – 11.08.2010 г. Страните са уговорили застрахователна премия в размер на 287 лева, платима на една вноска с падеж 28.07.2009 г. Към полицата е издаден и стикер N GO-14941937.                                Съгласно диспозицията на чл.187 от КЗ (отм.), застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане, освен ако със закон или в договора е предвидено друго. Следователно, ако не е уговорено различно, заплащането на дължимата премия представлява част от фактическия състав, при чието настъпване се поражда правното действие на този договор за застраховка „Гражданска отговорност”.                                                                         С оглед диспозитивния характер на разпоредбата на чл.187 от КЗ (отм.),  страните могат свободно да изменят правилото за поведение, установено в нейната диспозиция, а именно да уговорят друг момент за влизане в сила на договора. В този смисъл е и изричната уговорка в процесния застрахователен договор, като страните по него са се съгласили, че правното действие на договора се поражда не при сключване на договора, а в един по късен момент – 12.08.2009 г. и действа до 11.08.2010 г.                                                                                    В случай че страните са имали намерение да приложат диспозитивната разпоредба на чл.187 от ГПК, не биха уговаряли, че застрахователят ще обезпечава деликтната отговорност на водача от момент различен от датата на която договорът е бил сключен. С постигане на съгласие по съществена клауза от договора, касаеща периода на застрахователното покритие, страните са изменили диспозицията на чл.187 от КЗ, предписваща, че договорът влиза в сила едва след заплащане на застрахователната премия.

По аргумент за противното от текста на чл.261, ал.1 от КЗ (отм.), не се изисква за удостоверяване сключването на задължителна застраховка ГО на автомобилистите, представяне на издаден от съответния застрахователен брокер, агент или пряко от застрахователя приходен касов ордер или фискален бон. Отделно от това съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, страната /в случая застрахователят / не може да се позовава на „нищожност на застрахователния договор”, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на заявлението, а между страните няма спор, че полица N 0000100107 предадена от застрахователя ЗАД „Армеец” със седалище гр.София на неговия застрахователен брокер „ОББ застрахователен брокер” АД, но същата вероятно не е била отчетена като сключен застрахователен договор. Обстоятелствата поради които полицата не е била отчетена, не могата да се противопоставят на ищец по прекия иск пс правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и обективно е не са годни да освободят застрахователя от задължението му, поето с издадената полица под горепосочения номер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Основният аргумент в подкрепа на този извод се основава както на предвидените в чл.155 КЗ и в чл.167, ал.1 КЗ „Гаранции за дейността на застрахователния брокер” - съответно „Гаранции за дейността на застрахователния агент”, така и на задължението на тези лица по чл.156 КЗ, респ. по чл. 167, ал. 2 КЗ, да поддържат задължителна застраховка „Професионална отговорност”.         Наред с това, в чл.260, ал.2 от КЗ (отм.) е предвидена възможност за застрахователя да прекрати договора на специално основание чрез едностранно волеизявление, но в същото време не въздига неплащането на част от застрахователната премия в условие за действието на договора за застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – например Решение № 77/8.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 2/2009 г., I т. о., ТК.   Заплащането на застрахователната премия е основно задължение на застрахования, при неизпълнение на което би се породило потестативното право на застрахователя да прекрати договора, който вече е породил своето правно действие. Това субективно право обаче следва да се упражни по начина и в сроковете, предписани от КЗ, а данни за подобно упражняване не са установени в настоящото производство.                                                                 Поради тези правни съображения дори и да се приеме, че застрахованият по застрахователна полица №0000100107, не е изпълнил задължението си да заплати дължимата застрахователната премия от 285 лева, то в полза на въззиваемото дружество се е породило едно потестативно право за прекратяване на договора, което обаче не е било упражнено и към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие е съществувало действително правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.                     Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти, както и при изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира, че към момента на настъпване на процесното ПТП е съществувало действително правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. № СА 1201 НВ, като ЗАД „Армеец” със седалище гр.София е обезпечавало деликтна отговорност на лицата по § 1, т.35 от ДР на КЗ (отм.) в уговорения срок на действие, по време на който е настъпило и процесното застрахователно събитие.                      По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.                                                                                                        Обстоятелството, че деликвентът причинил вредата е бил обхванат от застрахователна закрила по застраховката "гражданска отговорност", обуславя правото на пострадалия, да предяви прекия иск по 226 от КЗ.

От представените като доказателства констативен протокол за ПТП № 1207577 от 18.09.2009 г. и Акт за установяване на административно нарушение N 7953/18.09.2009 г., подписан без възражения от въззиваемата Г. се установява, че на същата дата в гр.Шумен, водачът Й.Ж.Г., след управление и паркиране на лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. № СА 1201 НВ, не е взел мерки против самозадвижване, в резултат на което автомобилът е потеглил и ударил въззивникът Д., който е направил опит да го спре.

От приобщеното по делото досъдебно производство N 1685/2009 г. на РУ МВР – Шумен се установява, че срещу водача на автомобила Й.Ж.Г. е образувано наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, прекратено на осн. чл.343, ал.2 от НК, по искане на въззивника Д..

За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 ЗЗД – наличие на вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Тъй като досъдебното производство е прекратено на осн. чл.343, ал.2 от НК, по искане на пострадалия, то посочените по-горе предпоставки на деликтната отговорност, чиято проекция е функционалната отговорност на застрахователя, подлежат на установяване с годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана и в р.№43/16.04.2009г., постановено по т.дело №648/2008г. на ВКС, Второ т.о., актовете на органите на контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданския спор.                                                                                               От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство САТЕ се установява по безспорен начин, че причина за ПТП е оставянето на МПС в положение на скоросният лост „N”, който позволявал движение на заден ход. Няма спор, че водач на МПС-то е била въззиваемата Й.Ж.Г., поради което съдът намира за доказано нейното противоправно поведение, доколкото не е взела мерки автомобилът да не се приведе в движение или да потегли сам, в нарушение на чл.96 от ЗДвП.

От заключението на вещото лице по назначената СМЕ, изготвена въз основа на проверка на многобройната медицинска документация по делото и освидетелстване на пострадалото лице се установява, че при произшествието въззивникът Д. е получил разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на  ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака. Последвало е продължително лечение на пострадалия от момента на произшествието и постъпването му в МБАЛ Шумен до 2012 г., като през този период са предприети следните процедури: 30.09.2009 г. – открито наместване на ляв подколенник с вътрешна метална фиксация; травматичен хемопневмоторакс, плеврален дренаж и почистване на плеврална кухина; на 26.11.2009 г.  – отстраняване на горните винтове на металната синтеза с цел динамизиране на фрактурата; на 11.10.2012 г. – отстраняване на метала от левият подколенник; на 11.12.2009 г. са извършени – изсичане на посттравматични ръбци и изваждане на парче от зъб; лечение с цел рехабилитация във „Вита” ЕООД Велинград от 24.01.2013 г., в специализирана болница за рехабилитация – Кюстендил от 17.12.2012 г., в МБАЛ Шумен през2013 г. – нервопротективна терапия. През 09.2014 г. отново е имало лечение в болниците в гр. Велинград и гр. Кюстендил с цел рехабилитация и лечение на посттравматична пареза на нервус фибуларис. Налице са данни за пет хирургически интервенции на пострадалият М.Д. – на 30.09.2009 г. – поставяне на плеврален дрен, почистване на гръдната кухина и открито наместване на левия подколенник, на 01.10.2009 г. – корекция на дисталните заключващи винтове под спиналната анестезия, на 11.12.2009 г. – вадене на парче зъб от челюстта под обща анестезия, 28.11.2010 г. – вадене на горните винтове с цел динамизиране на металната синтеза и на 14.10.2012 г. – отстраняване на метала от левия подколенник под спиналната анестезия.

Според вещото лице, лечението е протекло нормално като поведение и терапия, но е продължило в по-дълъг период от време, с оглед тежестта и травмите, които са били животозастрашаващи, като при извършване на необходимите интервенции за възстановяване на здравето на въззивника, последният е търпял постоянна болка и страдания и преди и след оперативните интервенции и по време на рехабилитационните мероприятия. Сочи, че всички представени разходооправдателни документи, касаещи закупуване на лекарства и консумативи, извършени прегледи и манипулации са в пряка връзка с уврежданията на ищеца от ПТП.

От заключението на вещото лице по извършената ССчЕ се установява, че извършените от въззивника разходи за лечение, съобразно представените разходооправдателни документи са в размер на общо 3053.03 лв.

От показанията на свидетелите Б. В. и М. И., ценени от съда като непосредствени и незаинтересовани се установява, че след произшествието и в продължителен период след това, въззивникът е изпитвал силни болки, не е могъл да се обслужва самостоятелно и да се грижи за своето домакинство, което го е принудило да се върне да живее при родителите си, които да се грижат за него.

С оглед установеното по безспорен начин виновно поведение от страна на Й.Ж.Г., в резултат на което са причинени многобройни телесни увреждания на въззивника М.Д., обусловили временно разстройство на здравето, съдът намира, че са доказани предпоставките за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД . Съобразно това и поради факта, че към датата на събитието, причинителят на увреждането е имал валидно сключена комбинирана застраховка “Гражданска отговорност с въззиваемото  дружество, съдът намира, че  на основание чл.226 от КЗ, обезщетенията следва да бъдат заплатени от него.

По отношение на размера на обезщетението, съдът съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че поради многобройния и специфичен характер на получените травми е последвал продължителен период на лечение, като в рамките на три година въззивникът е претърпял девет оперативни интервенции по лицето и тялото, което е довело до понасяне на значителни болки и страдания. В една част от периода въззивникът е бил изцяло неподвижен, а в останалия и към настоящия момент е ограничено подвижен, което е свързано с множество неудобства за пострадалия и полагане на допълнителни грижи от неговите близки. Към настоящия момент е налице трайно и окончателно скъсяване на левия долен крайник с 3 см. и трайно деформиране на лява петна област.

Въпреки дадените от вещото лице благоприятни прогнози, следва да се има предвид, че оздравителният процес далеч не е приключил, като пълно възстановяване не се очаква.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че вече повече от шест години, въззивникът е ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера от 50 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ (отм.). Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                         

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.     Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като и по отнопение на двете пострадали, нанесените травни не са отшумели.             

С оглед окончателното определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Независимо от противоречивите свидетелски показания относно местоположението на пострадалия при задвижване на автомобила на заден ход, с оглед неговото признание в исковата молба, следва да се приеме, че въззиваемият е бил прегазен, след като известно време се е опитвал да се качи в автомобила за да го овладее и поради неуспех да направи това е попаднал под гумите му.

Съдът намира, че при извършване на това действие, въззивникът неоправдано е игнорирал съществуващият риск, да не успее да се качи на автомобила в движение и по този начин да бъде увреден. Мотивацията на въззивника да предприеме точно такова действие обаче от една страна е било обстоятелството, че е бил съдружник в дружеството, собственик на процесното МПС, т.е. същият се е стремял да да опази собствено имущество и от друга страна, автомобилът се е движил на заден ход с бавна скорост – не повече от 10 км/ч, при което се предполага, че с оглед възрастта и физиката на въззивника, той не би имал проблем да се качи на автомобила.

Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат и съобразявайки поведението на пострадалия, изразяващо се в неоправдано игнориране на съществуващ, но не в особено висока степен риск, съдът намира, че е налице съпричиняване, като степента на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него е в размер на 20 %, поради което размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв., след определяне на приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на 40 000 лева.

Макар по арг. на чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД, застрахователят да дължи заплащане на лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид основателността на иска по чл.226, ал.1 от КЗ, основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за период три години преди завеждане на исковата молба – 16.09.2011 г.  до окончателното изплащане на задължението.  

В този смисъл неоснователно се явява възражението на застрахователя за погасяване на претенциите по давност, тъй като искът за главницата се погасява с общия пет годишен давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба – 17.09.2014 г., не е бил изтекъл, а законната лихва върху обезщетението,  се претендира за период три години преди датата на подаване на исковата молба, поради което тази претенция също не е погасена по давност.

С оглед представените доказателства за извършени от ищеца разходи и заключението на вещото лице, съдът намира, че разходите свързани лечението на получените в резултат на произшествието телесни увреждания са на стойност 3053.03 лева, поради което искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, следва да се уважи до предявения размер от 3048.53 лева.

С оглед на изложеното, съдът намира, че решението следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявените от М.Е.Д. против ЗАД „Армеец”, със седалище гр.София, искове с правно основание чл.226 от Кодекса на застраховането (отм.) за заплащане на сумата от 40 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Пътно транспортно произшествие настъпило на 18.09.2009 г., при което ищецът бил прегазен от лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №СА1201НВ, който не бил изведен от движение и оставен без надзор от водача Й.Ж.Г., ЕГН-**********, по отношение на който автомобил е имало сключена със застрахователното дружество договор за застраховка „гражданска отговорност” по полица №100107 с валидност от 12.08.2009 г. до 11.08.2010 г., ведно със законната лихва от 16.09.2014 г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 3 048.53 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2014 г. до окончателното плащане, както и в частта с която М.Е.Д. е осъден да  заплати на ЗАД „Армеец”, сторените от последното разноски, за горницата над 425 лева до присъдения размер от 2251 лева.

В частта, с която искът за заплащане на неимуществени вреди срещу  ЗАД „Армеец”, със седалище гр.София е отхвърлен за горницата над 40 000 лева до 50 000 лева, решението следва да бъде потвърдено.

Предвид обстоятелството, че присъдения размер е под лимитираната отговорност на застрахователя, съдът намира, че не дължи произнасяне по евентуално предявените искове срещу Й.Ж.Г., поради което решението в тази част, следва да бъде обезсилено.

Тъй като евентуалният ответник има право на разноски, в случай че исковете срещу него не бъдат разгледани, решението в частта с която въззивникът е осъден да заплати разноски на въззиваемата Г., също следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника, следва да бъдат присъдени и направените в първоинстанционното производство  разноски за заплащане на част от уговорено адвокатско възнаградение, в размер на 200 лв.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 1821.76 лева.

Въззиваемата – ответник евентуалния иск е направила искане за  присъждане на разноски във въззивното производство, но не е представила доказателства за извършването им, поради което разноски не се дължат.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважената част от исковете, включително за въззивното обжалване, в размер на 2582.91 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №132/28.10.2015 г. по т.д. №538/2014 г. по описа на ШОС, в частта с която са отхвърлени исковете на М.Е.Д., с ЕГН ********** *** против ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище гр.София и адрес на управление ул.„Стефан Караджа” №2, за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 18.09.2009 г. до 15.09.2011 г., както и за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода 18.09.2009 г. до 16.09.2014 г.

ОТМЕНЯ решение №132/28.10.2015 г. по т.д. №538/2014 г. по описа на ШОС, в частта с която са отхвърлени предявените от М.Е.Д., с ЕГН ********** *** против ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище гр.София и адрес на управление ул.„Стефан Караджа” №2,  искове с правно основание чл.226 от Кодекса на застраховането (отм.), за заплащане на сумата от 40 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Пътно транспортно произшествие настъпило на 18.09.2009 г., при което ищецът бил прегазен от лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №СА1201НВ, който не бил изведен от движение и оставен без надзор от водача Й.Ж.Г., ЕГН-**********, по отношение на който автомобил е имало сключена със застрахователното дружество договор за застраховка „гражданска отговорност” по полица №100107 с валидност от 12.08.2009 г. до 11.08.2010 г., ведно със законната лихва от 16.09.2014 г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 3 048.53 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2014 г. до окончателното плащане, както и в частта с която М.Е.Д. е осъден да  заплати на ЗАД „Армеец”, сторените от последното разноски, за горницата над 425 лева до присъдения размер от 2251 лева, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище гр.София и адрес на управление ул.„Стефан Караджа” №2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Д., с ЕГН ********** ***, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие настъпило на 18.09.2009 г., при което ищецът бил прегазен от лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №СА1201НВ, който не бил изведен от движение и оставен без надзор от водача Й.Ж.Г., с ЕГН **********, по отношение на който автомобил е имало сключена застраховка „гражданска отговорност” по полица №100107 с валидност от 12.08.2009 г. до 11.08.2010 г., ведно със законната лихва от 16.09.2011 г. до окончателното плащане, сумата от 3 048.53 (три хиляди четиридесет и осем лева и 53 ст.), представляваща  обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2014 г. до окончателното плащане, на осн. чл.226 от Кодекса на застраховането (отм.), както и сумата от 200 (двеста) лева, представляваща направените в първоинстанционното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №132/28.10.2015 г. по т.д. №538/2014 г. по описа на ШОС, в частта с която е отхвърлен предявения от М.Е.Д., с ЕГН ********** *** против ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище гр.София и адрес на управление ул.„Стефан Караджа” №2,  иск с правно основание чл.226 от Кодекса на застраховането (отм.), за горницата над 40 000 лева до 50 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Пътно транспортно произшествие настъпило на 18.09.2009 г.,  в частта с която М.Е.Д. е осъден да  заплати на ЗАД „Армеец”, разноски за първата инстанция, в размер на 425 лева, както и частта с която М.Е.Д. е осъден да заплати на Й.Ж.Г. разноски в размер на 3600 лева.

ОБЕЗСИЛВА решение №132/28.10.2015 г. по т.д. №538/2014 г. по описа на ШОС, в частта с която са отхвърлени предявените в условията на евентуалност от М.Е.Д., с ЕГН ********** ***  против Й.Ж.Г., с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 048.53 лв., както и законни лихви върху обезщетението за неимуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.04.2014 г. и върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.09.2014 г.,

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище гр.София и адрес на управление ул.„Стефан Караджа” №2 ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т.С.Я., с ЕГН ********** ***, като пълномощник на М.Е.Д., с ЕГН **********, сумата 1821.76 (хиляда осемстотин двадесет и един лева и 76 ст.) – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по настоящото дело, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище гр.София и адрес на управление ул.„Стефан Караджа” №2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 2582.91 (две хиляди петстотин осемдесет и два лева и 91 ст.), представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, вкл. за въззивното обжалване, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: