Р Е Ш Е Н И Е   № 80

 

10.04.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 65 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, подадена чрез адв. Ал. И. от САК, срещу решение № 884 от 30.11.2016г., постановено по т. д. № 500/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на И.Н.Т. ***, сумата 30 000 лв., представляваща разликата над 10 000лв. до 40 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, настъпили в резултат на ПТП на 19.12.2014г., при което Г В Г като водач на л. а. „Рено Меган“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, е причинил по непредпазливост на И.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото бедро, обусловило трайно затруднение на движенията на левия крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, по силата на сключен между застрахователя и делинквента договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02114000972104, валидна до 01.04.2015г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решение поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага се довод, че над сумата 10 000лв. до присъдените 40 000 лв., обезщетението е прекомерно с оглед вида и характера на получените уврежданията, възрастта на пострадалия и приключилия без усложнения оздравителния процес, като не са съобразени и размерите на присъдени обезщетения от състави на други съдилищата за подобен вид имуществени вреди. Инвокирано е и оплакване за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд за недоказаност на поведение на пострадалото лице, което обективно да е съпричинило вредоносния резултат – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част и съответно отхвърляне на исковете.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемият И.Н.Т. не представя отговор.

В насроченото открито съдебно заседание от въззивния съд страните не се явяват и не се представляват.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 31.03.2014г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на закона приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е сезиран по делото.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Варненски окръжен съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от И.Н.Т. ***, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП на 19.12.2014г., виновно причинено от Г В Г като водач на л. а. „Рено Меган“, рег. № Х ХХХХ ХХ, за който автомобил е била сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № 02114000972104, валидна до 01.04.2015г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на увреждането– 19.12.2016г., до окончателното изплащане на задълженията.

Постановеното по спора решение № 884 от 30.11.2016г. не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които застрахователят е осъден да заплати на пострадалото лице сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 1 566лв., представляваща претърпени имуществени вреди – разходи за закупуване на медицинско изделие и заплатена такса за болничен престой, ведно с уважаване на акцесорните претенции за законната лихва до окончателно погасяване на задълженията.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответника „Бул Инс“ АД– гр. София за л. а. „Рено Меган“, рег. № Х ХХХХ ХХ, по застрахователна полица № 02114000972104, валидна до 01.04.2015г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП на 19.12.2014г., виновно причинено от Г В Г като водач на застрахования автомобил; причинени имуществени и неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водач на застрахования автобус - Г В Г, са разрешени със задължителна за гражданския съд, съгл. чл. 300 ГПК, влязла в сила присъда по НАХД № 5525/2015г. по описа на ВРС.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства относно получените от ищеца телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки и страдания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

Установено е от медицинската документация и съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП, че ищецът е получил счупване на лявото бедро в областта на бедрената шийка, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник. След проведено лечение, в това число направена частична смяна на тазобедрена става през м. 12.2014г., затрудненията в движението на крайника не са преодолени, а се констатират и към момента на освидетелстването на пострадалото лице, при направения личен преглед от назначения експерт. Констатира се практическа невъзможност в движенията на лявата тазобедрена става, контрактура в лявата колянна става – 90 градуса, и ограничения в лявата глезенна става, които са в причинно – следствена връзка с получените увреждания в резултат на ПТП. При тази травма опората на левия долен крайник е невъзможна, пострадалият не би могъл да се придвижва без помощни средства, а настъпилото осакатяване ще остане завинаги. Това е становището на вещо лице с необходимите специалност и квалификация, на което е възложено изготвянето на назначената в производството пред ВОС съдебно – медицинската експертиза. Не е налице основание заключението да не бъде кредитирано от съдебния състав, който не разполага със специални знания по медицина. В тази връзка, неоснователни са доводите в жалбата, че изводите на вещото лице относно прогнозата за заболяването противоречат на съдържанието на епикризата от хоспитализацията на пострадалия, където е посочено, че не са настъпили усложнения. В документа не се съдържа прогноза за възстановяване, а данни за състоянието на ищеца към м. 12.2014г., непосредствено след проведено лечение с частична смяна на тазобедрена става, и се отнасят за липса на усложнения от оперативната намеса.

Надлежно установените релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента на увреждането от процесното ПТП, съпроводено с имобилизация на ляв долен крайник, продължително лечение, липса на възможност за пълно възстановяване, обосновават извод за значителни физически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи до края на живота си като последица на причиненото телесно уреждане.

Въз връзка с довода на въззивника за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради несъобразяването му с каузална съдебна практика, въззивният съд съобрази следното:

По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съда на други увредени лица, в период близък до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищеца, е даденото разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение № 204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о., съставляващо задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. С това решение е прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл.52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно справедливо.

Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение на материалния закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.

Отделно от това, въззивникът се позовава на решения на ВКС, постановени по искове за обезщетяване на вреди от различни събития / трудови злополуки и ПТП/, настъпили съответно през 2003г. и 2005г., т. е. около десет години преди настъпване на процесното застрахователно събитие - 19.12.2014г., а вредите, за които са присъдени обезщетения, не са подобни на получените от ищеца. Тези обстоятелства, както и значителната разлика във времето на събитията не позволява определените по справедливост обезщетения по посочените в жалбата дела да се ползват като коректив на обща оценка за пропорционалност, която следва да се формира при разглеждане на конкретния спор. Проявна форма на обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, са и лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка "ГО на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ /отм./във вр. § 27 ПЗР на КЗ / отм./, чиито размери са перманентно повишавани в периода от постановяване на цитираните решения до настъпване на процесното застрахователно събитие.

При определяне по справедливост на паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като са съобразени както всички релевантни факти и обстоятелства, в това число интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната.

По оплакване м жалбата за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

След определяне паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди към момента на увреждането, по правилото на чл. 52 ЗЗД, съдът дължи отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалото лице за настъпване на застрахователното събитие, при своевременно направено от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, основано на конкретни фактически твърдения за съпричиняване.

Застрахователят „БУЛ ИНС“ АД – гр. София е релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, обосновано със следните твърдения за съпричиняващо поведение - пострадалия е пресякъл пътното платно на необозначено за целта място, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващото МПС, по изключително рисков начин. По това възражение съдът безспорно дължи самостоятелна преценка доколкото въпросите относно наличието на поведение на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда по НАХД № 5525/2015г. по описа на ВРС. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно с приноса на увреденото лице.

По искане на застрахователя в първата инстанция е назначена съдебно – автотехническа експертиза за установяване механизъм на ПТП. Вещото лице, на което е възложено изготвянето на експертизата заключава, че с оглед данните по делото, не могат да се установят по категоричен начин обстоятелствата относно поведението на ищеца при настъпване на процесното събитие, поради това, че ПТП „ не е запазено“, всички последващи мероприятия /огледи, изготвяне на протоколи и фотоалуми/ са извършени по – късно и в документите не са отразени факти относно спирачни следи, отстояния на обекти непосредствено след удара и др. По тези и други причини експертът изказва предположения по поставените въпроси, а не изводи с относителна точност, за начин на пресичане и за това било ли е възможно пострадалият пешеходец да възприеме приближаващия се автомобил. В заключението се посочва, че единственият извод за факт във връзка с механизма на ПТП, който в случая може да бъде направен с относителна точност, е мястото на удара върху пътната лента между автомобила и пешеходеца.

Въз основа на посоченото, съдът приема, че по възражението за съпричиняване не е проведено успешно главно пълно доказване от застрахователя и поради това няма основание за редуциране на дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, а същото се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД,

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, съставът на ВнАпС

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 884 от 30.11.2016г., постановено по т. д. № 500/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на И.Н.Т. ***, сумата 30 000 лв., представляваща разликата над 10 000лв. до 40 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, настъпили в резултат на ПТП на 19.12.2014г., при което лицето Г В Г като водач на л. а. „Рено Меган“, рег. № Х ХХХХ ХХ, е причинил по непредпазливост на И.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото бедро, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, по силата на сключен между застрахователя и делинквента договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02114000972104, валидна до 01.04.2015г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.