Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

48 /гр. Варна, 02.03.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№ 650/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на И.Д.И. ***, чрез адв.Св.Н. срещу решение №429/27.06.2017 г., постановено по т.д. №1618/2016 г. по описа на ОС – Варна.         В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е определил момента на настъпване на предсрочната изискуемост, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи относно размера на наказателната и възнаградителна лихва.

Насрещната страна Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от "Първа инвестиционна банка" АД, със седалище гр.София срещу И.Д.И. ***, за приемане за установено между страните, че ответникът, в качеството на кредитополучател, дължи на ищеца сумата от 76268.55 евро – просрочена главница; 9261.43 евро – просрочена договорна лихва за периода от 13.12.2014 г. до 08.07.2016 г.; 1187.13 евро – просрочени наказателни лихви за периода от 13.07.2014 г. до 10.07.2016 г.; 762.68 евро – дължими комисионни за управление на кредита, по договор за банков кредит "Свободен ипотечен кредит" № 014LD-R-001967/02.07.2012 г. и Общи условия на „ПИБ" АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 11.07.2016 г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми има издадени Заповед за изпълнение № 3924/13.07.2016 г. по ч.гр.д. № 8095/2016 г. по описа на PC - Варна и изпълнителен лист.

Ищецът излага, че по силата на договор за банков кредит "Свободен ипотечен кредит" № 014LD-R-001967/02.07.2012 г. е предоставил на ответника кредит в размер на 79 500 евро за покупка на недвижим имот, усвоен изцяло от кредитополучателя на 09.07.2012 г. Твърди, че за ползвания кредит до 13.07.2019 г. е уговорено заплащане на годишна лихва в размер на 8%, а след тази дата – годишна лихва в размер на действащия базов лихвен процент на банката за евро плюс надбавка от 3.71 пункта, съгласно т.4, б.б от договора. Договорът за кредит бил сключен при действието на Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, които били представени на кредитополучателя и същият е приел. Твърди, че съобразно т.6.1 от Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, неиздължените в срок суми е следвало да се олихвяват с лихва в размер, посочен в Бюлетина за лихвите към Тарифата на Банката, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Излага, че от месец юли 2014 г., кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита, в резултат на което с писмо изх. № 263-602 от 10.05.2016 г. връчено лично на 10.05.2016 г. на И.Д.И., поради непогасяване на просрочените задължения в указания срок и размер, ищецът е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем считано от 09.07.2016 г. Поради липса на плащане и след отправената покана, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, в резултат на което са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за недопустим поради неспазване на срока за предявяване. Оспорва получаването на сумата по кредита и твърди, наличие на множество неравноправни клаузи в договора.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.          От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор № 014LD-R-001967/ 02.07.2012 г. за банков кредит "Свободен ипотечен кредит", по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 79500 евро, със срок на издължаване 13.07.2032 г., при годишна лихва за периода от усвояване на кредита до 13.07.2019 г. в размер на 8%, а след тази дата – в размер на действащия базов лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда, плюс надбавка от 3.71 пункта. Страните са постигнали съгласие за прилагане на Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, като съгласно т. 6.1 от ОУ, неиздължените в срок суми се отнасят в просрочие и се олихвяват с лихва в размер, посочен в Бюлетина за лихвите към Тарифата на Банката, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Съгласно т. 10.1.2.(а) от ОУ, банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата на падежа. Съобразно т.10.3 от ОУ, кредитът става незабавно изцяло и предсрочно изис­куем във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на кредитополучателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо.

От заключението по допуснатата СчСЕ се установява, че кредитът в размер на 79500.00 евро е усвоен изцяло на 09.07.2012 г. по банковата сметка на И.Д.И. с IBAN ***, като последното извършено плащане по договора за кредит по отделни компоненти на задължението е за главница – на 10.07.2014 г. в размер на 144.99 евро; за редовна лихва – на 16.01.2015 г. в размер на 1482.11 евро; за наказателна лихва – на 30.03.2015 г. в размер на 0.05 евро и за такса управление – на 02.07.2014 г. в размер на 383.59 евро. Според заключението, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 11.07.2016 г., задълженията на ответника са в размерите посочени в извлечението от счетоводните книги.

С писмо изх.№263-602 от 10.05.2016 г., получено лично от И.  И., въззиваемият е  предоставил на въззивника срок от пет дни за погасяване на всички просрочени суми по кредита, като го е предупредил, че на основание т.10.1.2.(а) от ОУ, при непогасяване на задълженията, кредитът ще се счита изцяло за предсрочно изискуем.

По делото липсват доказателства за предприети от ответника – настоящ въззивник действия по изпълнение на вземанията му по процесния договор в указания за това срок.

Последвало е инициирано от страна на банката – кредитор производство по реда на чл. чл. 417 ГПК за снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника по процесния договор за кредит, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. От своя страна, длъжникът И. е упражнил правото си съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ПГК да подаде възражение срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение, което е обосновало и предявяването на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Въззивникът не твърди изпълнение на паричното задължение, нито представя доказателства в тази насока.

Дължимите суми по главница и лихви са индивидуализирани от кредитора както по основание, така и по размер, поради което съдът намира оплакванията на въззивника в тази насока за неоснователни.

Неоснователни са и възраженията, че предсрочната исискуемост е настъпила автоматично с изтичане на определен срок от просрочване на вноските по кредита. Съгласно възприетото в т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, като предпоставка за упражняване на правото по чл.417 ГПК и като последица – установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на задължението, предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 7 от 15.04.2015г. по т.дело № 4196/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 132/02.10.2015г. по т.дело № 1907/2014г. на ВКС, І т.о.; решение № 176/25.02.2016г. по т.дело № 2602/2014г., ІІ т.о.; решение № 180/23.11.2016г. по т.дело№2400/2015г., І т.о. и мн.др./. В съобразителната част на горепосоченото тълкувателното решение е разяснено, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си, като кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Наред с това възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е уговорена в интерес на кредитора, поради което няма пречка последният да упражни това свое право в по-късен момент от този, в който са били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, както и няма пречка да посочи по-късна дата от тази на която реално е настъпила предсрочната изискуемост, стига тя да е преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК

Ето защо, съдът намира, че предсрочната изискуемост, на която се позовава кредитора в заявлението по чл. 417 от ГПК, е настъпила преди подаването му в заповедния съд, с което е изпълнено и условието на чл.60, ал.2, предл.2 от ЗКИ, съгласно което банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. 

С оглед оплакванията в жалбата досежно дължимата по кредита лихва, съдът намира, че същата с оглед договарянето ѝ като възнаграждение за банката-кредитор за ползването на отпуснатия от нея паричен заем под формата на ипотечен кредит по см. на чл. 430, ал. 2 ТЗ е дължима, като размерът ѝ е определен индивидуално от страните по договора.

Неоснователно е и възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, банката не е променяла лихвения процент.

Предвид изложеното по-горе, вземайки предвид всички представени и приети по делото доказателства, настоящият състав на съда приема, че са налице всички предпоставки за обявяване кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, което обуславя и основателността на иска по чл. 422 ГПК.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилен съдебен акт, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                              

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №429/27.06.2017 г., постановено по т.д. №1618/2016 г. по описа на ОС – Варна.                                         

ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, с адрес гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата от 300 (триста) лева, представляваща  възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал. вр. ал.8 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ :