О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер780/21.11.                                      2014 г.                                             Град Варна

Варненски Апелативен съд                                            Търговско отделение

 

В закрито заседание на горепосочената дата в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                                              ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

                                                                                  Р* С*

 

като разгледа докладваното от З. Златилова ч.в.т.д. № 651 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.Д.К. *** срещу разпореждане № 9624/10.09.2014г., постановено по т.д. № 2055/2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което съдът на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал депозираната от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение поради неотстранени в срок пороци на същата, респ. невнасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

По съображения, изложени в частната жалба, К.Д.К. моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно.

Ответната страна в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК оспорва основателността на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Срещу постановеното по т.д. № 2055/2013 год. по описа на ВОС решение е депозирана въззивна жалба от К.Д.К.. С разпореждане № 8453/06.08.2014 г., първоинстанционният съд е оставил същата без движение и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 514.82 лв. по сметка на ВАпС. В срока за изпълнение на дадените му указания (при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК) жалбоподателят е подал молба с искане за продължаване на срока за привеждане въззивната жалба в съответствие със законовите изисквания. В молбата изрично е поискано прожаването на срока да бъде с още 14 дни с оглед невъзможността за осигуряване на дължимата сума в рамките на първоначално дадения му за това едноседмичен срок. ВОС е уважил искането, като е продължил срока с една седмица на осн. чл. 63 ГПК. Вземайки предвид това, че в рамките на допълнително дадения едноседмичен срок жалбоподателят не е представил доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване, ВОС е приел, че са налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е върнал въззивната жалба на К.Д.К..

След преценка на гореизложената фактическата обусловеност, настоящият състав намира, че с оглед твърдяната от молителя-настоящ жалбоподател финансова невъзможност за внасянето на указаната сума в кратък срок, лицето се е нуждаело от достатъчно време за осигуряване на необходимите му паричните средства за внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Съгласно изложеното в молбата, К.Д.К. е очаквал да получи паричен превод от чужбина, поради което, съдът намира, че на молителят-настоящ жалбоподател му е бил необходим допълнителен срок от повече от една седмица докато получи преводната сума и представи в същия срок доказателства за внесена по сметка на ВАпС държавна такса. След като изрично е поискано продължаване срока с още 14 дни, съдът е следвало да продължи същия съобразно посочения в молбата срок. Още повече, че няма законова пречка след изтичането на допълнително дадения срок страната да поиска повторно продължаване на същия. Единственото ограничение, което разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК поставя е касателно продължителността на допълнително дадения срок, а именно новоопределеният не може да бъде по-кратък от първоначално указания.

Ето защо, настоящият състав намира, че разпореждането за връщане на въззивната жалба на К.Д.К. срещу постановеното по т.д. № 2055/2013 год. по описа на ВОС решение следва да бъде отменено, като на жалбоподателя му бъде даден допълнителен срок необходим му за привеждане въззивната жалба в съответствие със законовите изисквания.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОТМЕНЯ разпореждане № 9624/10.09.2014г., постановено по т.д. № 2055/2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната депозираната от К.Д.К. *** въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване процесуалните действия по подадената въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.